Какви са фактите относно причастието

ПО ЦЯЛ свят милиони хора редовно извършват тази церемония — било то няколко пъти годишно, всяка седмица или дори ежедневно. Въпреки това тя е наричана „тайнство на вярата“ и остава неразбираема за мнозина от онези, които участват в нея. Смятана е за свята и за нея дори се твърди, че е чудодеен ритуал.

Тази церемония е причастието — онази част от католическата литургия, при която свещеникът благославя хляба и виното и кани сбора да приеме Христос в Светото причастиеa. Папа Бенедикт XVI казал, че за католиците тази церемония е ‘най–важната част от тяхната вяра’. Неотдавна католическата църква отбеляза „годината на причастието“ в опит да „разпали и укрепи вярата в причастието“.

Дори католици, които не са толкова пламенни, изпитват силни чувства относно този ритуал. Например в едно есе, публикувано неотдавна в списание „Тайм“, една жена, представена като млада напредничава католичка, писа следното: „Независимо от факта, че може да не сме съгласни с някои доктрини на католицизма, ние продължаваме да се държим здраво за онова, което ни обединява в католическата вяра — нашата преданост към ритуала на причастието.“

Какво всъщност представлява причастието? Дали от християните се изисква да извършват този ритуал? Нека първо да разгледаме как се е развила традицията, свързана с причастието. След това ще се съсредоточим върху един по–важен въпрос: Дали причастието наистина съответства на честването, установено от Исус Христос преди близо 2000 години?

Причастието и т.нар. християнство

Не е трудно да се разбере защо причастието бива смятано за чудодеен ритуал. Най–същественият момент от церемонията идва по време на молитвата, която бива казвана. Именно тогава според „Катехизиса на католическата църква“ „силата на думите и делата на Христос и силата на Светия Дух“ правят тялото и кръвта на Исус „тайнствено съпричастни“. След като вземе от хляба и отпие от виното, свещеникът кани верните католици да получат причастие, обикновено като ядат само от хляба, или от нафората.

Католическата църква учи, че хлябът и виното се превръщат по чудодеен начин във буквалното тяло и кръв на Христос. Тази доктрина се нарича транссубстанциация и е възникнала постепенно, като самата дума получила определение и била използвана официално за първи път през XIII век. По времето на протестантската Реформация определени аспекти на католическото причастие били поставени под въпрос. Мартин Лутер отхвърлил доктрината за транссубстанциацията и я заменил с консубстанциацията. Разликата между тях не е голяма. Лутер учел, че хлябът и виното не се превръщат в плътта и в кръвта на Исус, а съществуват съвместно с тях.

През вековете разликите относно значението, начина и периодичността на честване на причастието претърпели развитие сред различните християнски деноминации. Въпреки това под една или друга форма този ритуал продължава да е от основно значение за т.нар. християнство. Какво обаче представлявало честването, установено от Исус?

Установяването на „вечерята на Господаря“

Самият Исус установил „вечерята на Господаря“, или Възпоменанието на своята смърт. (1 Коринтяни 11:20, 24) Но дали той установил един мистериозен ритуал, при който последователите му щели наистина да ядат от неговото тяло и да пият от кръвта му?

Исус току–що бил отпразнувал юдейския празник Пасха и отпратил апостола, който щял да го предаде, Юда Искариот. Матей, който бил един от единайсетте присъстващи апостоли, записал следното: „Като продължаваха да се хранят, Исус взе хляб и след като каза молитва, го разчупи и като подаваше от него на учениците си, каза: ‘Вземете и яжте. Това представя моето тяло.’ Той взе и чаша и като благодари [на гръцки „ефхаристѐсас“] в молитва, им я подаде и каза: ‘Пийте от нея, всички вие, защото тя представя моята „кръв на договора“, която трябва да се пролее в полза на мнозина, за прощаване на греховете.’“ (Матей 26:26–28)

За Исус, както и за всички други Божии служители, това да се помоли за благословията на Бога било част от начина му на живот. (Второзаконие 8:10; Матей 6:11; 14:19; 15:36; Марко 6:41; 8:6; Йоан 6:11, 23; Деяния 27:35; Римляни 14:6) Има ли някаква причина да смятаме, че докато благодарил на Бога в молитва, Исус извършил чудо, като направил така, че неговите последователи да ядат от плътта му и да пият от кръвта му?

„Това представя“ или „Това е“?

Вярно е, че някои преводи на Библията предават думите на Исус по следния начин: „Вземете, яжте; това е Моето тяло“ и „Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв“. (Матей 26:26–28, РИ) Факт е и това, че гръцката дума „естѝн“, която е една от формите на глагола „съм“, в основата си означава „е“. Същият този глагол обаче може да означава и „представя“. Струва си да се отбележи, че в много преводи на Библията глаголът „естѝн“ често бива превеждан като „значи“, „означава“, „представлява“ или „представя“.b Контекстът определя кое значение би било най–подходящо. Например в много преводи на Библията думата „естѝн“, която се среща в Матей 12:7, е преведена като „значи“: „Ако знаехте, що значи [на гръцки ‘естѝн’]: ‘милост искам, а не жертва’, не бихте осъдили невиновните.“ (СИ; виж също РИ и Ве)

Във връзка с това много уважавани библейски учени са на мнение, че формата „е“ на спомагателния глагол „съм“ не предава точно мисълта, която изразил Исус в тези стихове. Имайки предвид културата и обществото, в които живял Исус, Жак Дюпон например стигнал до заключението, че „най–естественият“ превод на тези изрази би бил „Това означава моето тяло“ или „Това представя моето тяло“.

Във всеки случай едно е ясно — не би било възможно Исус да е имал предвид, че неговите последователи буквално щели да ядат плътта му и да пият кръвта му. Защо не е възможно? След Потопа от дните на Ной, когато позволил на хората да ядат месото на животните, Бог изрично забранил на човека да яде кръв. (Битие 9:3, 4) Тази заповед била повторена в Моисеевия закон, с който Исус се съобразявал напълно. (Второзаконие 12:23; 1 Петър 2:22) Апостолите били вдъхновени посредством светия дух да запишат отново заповедта против яденето на кръв, като по този начин тя станала задължителна за всички християни. (Деяния 15:20, 29) Дали Исус би установил честване, изискващо от неговите последователи да нарушат една свещена заповед на Всемогъщия Бог? Това не е възможно!

От всичко казано дотук става ясно, че Исус използвал хляба и виното като символи. Безквасният хляб означавал, или представял, неговото безгрешно тяло, което щяло да бъде пожертвано. Червеното вино представяло кръвта на Исус, която щяла да бъде пролята „в полза на мнозина, за прощаване на греховете“. (Матей 26:28)

Целта на „вечерята на Господаря“

В края на първото честване на „вечерята на Господаря“ Исус казал: „Правете това като възпоменание за мене.“ (Лука 22:19) Това честване наистина ни помага да помним Исус и чудесните неща, постигнати чрез неговата смърт. То ни напомня, че Исус подкрепял върховенството на своя Баща, Йехова, и че посредством своята смърт като съвършен, безгрешен човек, Исус дал „душата си като откуп в замяна на мнозина“. Благодарение на откупа станало възможно всеки, който проявява вяра в тази жертва, да бъде освободен от греха и да получи вечен живот. (Матей 20:28)

В основата си обаче „вечерята на Господаря“ е честване, в което участват няколко страни. Това са: (1) Йехова Бог, който установил уредбата за откупа, (2) Исус Христос, или „Агнето на Бога“, който платил откупа, и (3) духовните братя на Исус. Като вземат от хляба и виното, духовните братя на Исус показват, че са в пълно единство с Христос. (Йоан 1:29; 1 Коринтяни 10:16, 17) Те показват също, че участват в „новия договор“ като помазани с духа ученици на Исус. Те са онези, които ще управляват с Христос в небето като царе и свещеници. (Лука 22:20; Йоан 14:2, 3; Откровение 5:9, 10)

Кога трябва да бъде чествано Възпоменанието? Отговорът става ясен, когато си припомним, че Исус избрал конкретна дата, на която да установи това честване — денят на Пасхата. В продължение на повече от 1500 години на тази дата, 14 нисан, хората от Божия народ отбелязвали забележителното избавление, което Йехова им осигурил. Очевидно Исус очаквал от своите последователи да използват същата дата, за да честват много по–голямото избавление, което Бог щял да направи възможно посредством смъртта на Христос. Затова истинските последователи на Исус честват „вечерята на Господаря“ всяка година на датата, която съответства на 14 нисан според еврейския календар.

Дали те правят това, защото обичат самия ритуал? Честно казано, това е причината, поради която мнозина изпълняват ритуала на причастието. Авторката на есето от списание „Тайм“, споменато по–горе, казва: „Има нещо много успокоително в това да участваш в древни ритуали, почитани от толкова много хора.“ Подобно на други католици днес, тази авторка предпочита церемонията да бъде на латински, както е било в миналото. Защо? Тя пише: „Искам да слушам литургията на език, който не разбирам, защото твърде често не харесвам онова, което чувам на английски.“

Свидетелите на Йехова заедно с милиони заинтересувани хора с радост честват „вечерята на Господаря“ на своя език, независимо къде живеят. Те намират наслада в това да задълбочават разбирането си относно значението и стойността на Христовата смърт. Тези истини са толкова важни, че си струва да размишляваме върху тях и да ги обсъждаме и през останалата част от годината. Свидетелите смятат, че честването на Възпоменанието е най–добрият начин да си припомнят огромната любов, която са проявили Йехова Бог и неговият син, Исус Христос. То им помага ‘да възвестяват смъртта на Господаря, докато той дойде’. (1 Коринтяни 11:26)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 27]

Какво представлявало честването, което Исус установил?

[Снимка на страница 28]

Исус установил Възпоменанието на своята смърт

[Снимка на страница 29]

Честване на Възпоменанието на смъртта на Исус Христос