Вечерята на Господаря има голямо значение за тебе

ДАЛИ Вечерята на Господаря би трябвало да има дълбоко и трайно значение за тебе? За да разберем, нека първо да установим значението, което самият Исус Христос придал на това специално събитие.

Вечерта на 14 нисан 33 г. Исус и неговите 12 апостоли се събрали в една горна стая в Йерусалим, за да отпразнуват ежегодната Пасха. След като свършили с пасхалната вечеря, коварният Юда напуснал стаята, за да предаде Исус. (Йоан 13:21, 26–30) За 11–те апостоли, които останали, Исус въвел „Вечерята на Господаря“. (1 Коринтяни 11:20, НС) Тя е наречена още Възпоменанието, тъй като Исус наредил на своите последователи: „Туй правете за Мое възпоменание.“ Това е единственото събитие, което е наредено да се празнува от християните. — 1 Коринтяни 11:24.

Според „Съвременен тълковен речник на българския език“ възпоменание е „следа, запазена в паметта; спомен“. На много места хората издигат величествен паметник или отбелязват специален ден, за да увековечат паметта на някого или за да честват годишнината от нещо забележително. В този случай Исус въвел възпоменателна вечеря, вечеря, която трябвало да служи като напомняне, което да помогне на учениците му да не забравят важните събития от този паметен ден. През идните поколения тя щяла да напомня на съблюдаващите я дълбокото значение на това, което Исус извършил тази нощ, особено на символите, които използвал. Какви символи използвал Исус и какво означавали те? Нека да разгледаме библейското повествование за това, което се случило онази вечер през 33 г.

Свещена символика

„Взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им, и рече: „Това е [означава — НС] Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.“ — Лука 22:19.

Когато Исус взел хляба и казал „това означава моето тяло“ (НС), той посочил, че безквасният хляб представял, или бил символ на, неговото собствено безгрешно човешко тяло, което той дал „за живота на света“. (Йоан 6:51) Макар че в някои преводи на Библията се казва „това е [гръцки, естѝн] Моето тяло“, според „Гръцко–английски речник на Новия завет“ от Теър този глагол често има смисъла на „означавам, изразявам, имам значение“. Той предава мисълта за представяне, или символизиране. — Матей 26:26.

Същото се отнася и за чашата с вино. Исус казал: „Тази чаша е [означава — НС] новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“ — Лука 22:20.

В повествованието на Матей, Исус казал относно чашата следното: „Това означава моята „кръв на договора“, която трябва да бъде пролята за мнозина за прощаване на греховете.“ (Матей 26:28, НС) Исус използвал виното в чашата, за да представи, или символизира, собствената си кръв. Неговата пролята кръв трябвало да бъде основата на „нов завет“ с помазаните с духа ученици, които ще управляват като царе и свещеници с него в небето. — Йеремия 31:31–33; Йоан 14:2, 3; 2 Коринтяни 5:5; Откровение 1:5, 6; 5:9, 10; 20:4, 6.

Виното в чашата също служи като напомняне, че пролятата кръв на Исус ще бъде основата за „прощаване на греховете“, като по този начин отваря пътя за онези, които вземат от символите, да бъдат призовани за небесен живот като сънаследници с Христос. Напълно разбираемо е, че призованите за небесен живот, ограничен брой хора, са единствените, които вземат от хляба и виното на Възпоменанието. — Лука 12:32; Ефесяни 1:13, 14; Евреи 9:22; 1 Петър 1:3, 4.

Но какво да кажем за всички онези последователи на Исус, които не участват в новия завет, или договор? Това са „другите овце“ на Господаря, които очакват с нетърпение не да управляват с Христос в небето, но да се радват на вечен живот на райска земя. (Йоан 10:16; Лука 23:43; Откровение 21:3, 4) Като „голямо множество“ от верни християни, които „служат [на Бога] денем и нощем“, те се радват да бъдат изпълнени с признателност наблюдатели по време на Вечерята на Господаря. Техните думи и дела всъщност изявяват следното: „Спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!“ — Откровение 7:9, 10, 14, 15, СИ.

Колко често?

„Това правете за Мое възпоменание.“ — Лука 22:19.

Колко често трябва да бъде празнувано Възпоменанието, за да се запази споменът за смъртта на Христос? Исус не казал нещо конкретно за това. Но тъй като той въвел Вечерята на Господаря на 14–и нисан — нощта на Пасхата, която израилтяните празнували всяка година, — очевидно е, че Исус имал предвид Възпоменанието да бъде отбелязвано по същия начин. Както израилтяните празнували ежегодно освобождението си от Египет, така християните ежегодно честват своето освобождение от робството на греха и смъртта. — Изход 12:11, 17; Римляни 5:20, 21.

Идеята за ежегодно честване, за да се отбележи едно паметно събитие, съвсем не е необичайна. Например разгледай ситуацията, когато едно семейство празнува годишнината от своята сватба или когато един народ отбелязва важно събитие от историята си. Честването обикновено се провежда веднъж в годината, на датата на събитието. Интересното е, че в продължение на няколко века след Христос, мнозина, които твърдели, че са християни, били наречени квартодецимани, което означавало „четиринадесетници“, защото чествали смъртта на Исус веднъж годишно, на 14–и нисан.

Просто, но значимо

Апостол Павел обяснил, че честването на Вечерята на Господаря ще помогне на Исусовите ученици да ‘възвестяват смъртта на Господа’. (1 Коринтяни 11:26) Следователно това честване трябвало да се съсредоточава върху изключително важната роля, която чрез смъртта си Исус изиграл в изпълнението на Божията цел.

Чрез своята вярност до смърт Исус Христос реабилитирал Йехова Бог като мъдър и любещ Създател и като праведен Върховен владетел. Противно на твърденията на Сатан и за разлика от Адам, Исус доказал, че е възможно човек да остане верен на Бога дори под огромен натиск. — Йов 2:4, 5.

Вечерята на Господаря също така ни подтиква с признателност да си спомняме за самопожертвувателната любов на Исус. Въпреки суровите изпитания Исус останал съвършено покорен на своя Баща. Така той могъл да принесе своя собствен съвършен човешки живот, за да покрие огромната цена на Адамовия грях. Както обяснил самият Исус, той дошъл, за „да даде живота Си откупa за мнозина“. (Матей 20:28) Следователно всички, които вярват в Исус, могат да получат прошка за греховете си и вечен живот в хармония с първоначалната цел на Йехова за човечеството. — Римляни 5:6, 8, 12, 18, 19; 6:23; 1 Тимотей 2:5, 6.

Всичко това също подчертава изобилната доброта и незаслужена милост на Йехова при вземането на мерки за спасение на човечеството. В Библията се казва: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“ — 1 Йоан 4:9, 10.

Да, какво чудесно честване е Възпоменанието! Просто и напълно изпълнимо, за да бъде отбелязвано по цял свят, при всякакви условия, но и с дълбока символика, за да остане за дълго време като изпълнено със значение напомняне.

Неговото значение за тебе

Жертвената смърт на нашия Господар Исус Христос струвала на него и на неговия Баща, Йехова, огромна цена. Като съвършен човек, Исус не бил изправен пред наследената смърт като всички нас. (Римляни 5:12; Евреи 7:26) Той би могъл да продължи да живее завинаги. Животът му не можел да бъде отнет дори насилствено, без негово позволение. Той казал: „Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам.“ — Йоан 10:18.

Но Исус от все сърце принесъл своя съвършен човешки живот като жертва, така че „да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство“. (Евреи 2:14, 15) Христовата самопожертвователна любов е още по–явна от това, че Исус приел и начина, по който трябвало да умре. Той бил съвсем наясно с това как щял да страда и да умре. — Матей 17:22; 20:17–19.

Възпоменанието също ни напомня за най–големия израз на любов, проявена от нашия небесен Баща, Йехова. Колко тежко е било за него, като „много жалостив и милостив“, да слуша и да вижда ‘силните викове и сълзи’ на Исус в Гетсиманската градина, садистичното бичуване, жестоката екзекуция и бавната, мъчителна смърт. (Яков 5:11; Евреи 5:7; Йоан 3:16; 1 Йоан 4:7, 8) Дори сега, векове по–късно, самата мисъл за смъртта на Исус предизвиква у мнозина емоционална болка.

Помисли само, че Йехова Бог и Исус Христос са платили толкова висока цена за нас, грешниците! (Римляни 3:23) Всеки ден се сблъскваме с болезнената реалност на грешната ни природа и нашите несъвършенства. Но въз основа на вяра в Исусовата изкупителна жертва можем да отправим молба към Бога за прошка. (1 Йоан 2:1, 2) Благодарение на това за нас е възможно да се радваме на дръзновение, тоест свобода на изказа пред Бога, и на чиста съвест. (Евреи 4:14–16; 9:13, 14) Освен това можем да се надяваме на перспективата да живеем на райска земя през цялата вечност. (Йоан 17:3; Откровение 21:3, 4) Тези и много други благословии са резултат от Исусовата най–висша проява на саможертва.

Проявявай признателност за Вечерята на Господаря

Несъмнено Вечерята на Господаря е една чудесна проява на „надхвърлящата всичко незаслужена милост на Бога“. И взетата от Йехова Бог мярка за изкупителната жертва, направена възможна посредством самопожертвователната любов на Исус, е наистина Неговият „неописуем щедър дар“. (2 Коринтяни 9:14, 15, НС) Дали тези изрази на добротата на Бога чрез Исус Христос не пораждат в тебе дълбоко и постоянно чувство на благодарност и признателност?

Уверени сме, че е така. Затова сърдечно те каним да се присъединиш към Свидетелите на Йехова в честването на Възпоменанието на смъртта на Исус. Тази година то ще бъде проведено в сряда, на 16 април, след залез слънце. Свидетелите на Йехова в твоя район с удоволствие ще те уведомят за точното време и място на това най–важно събитие.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 6]

„ТОВА Е МОЕТО ТЯЛО“ ИЛИ „ТОВА ОЗНАЧАВА МОЕТО ТЯЛО“

Когато Исус казал „Аз съм вратата“ и „Аз съм истинската лоза“, никой не мислел, че той бил една буквална врата или буквална лоза. (Йоан 10:7; 15:1) По същия начин, когато в  „Нова Йерусалимска Библия“ четем думите на Исус „Тази чаша е новият договор“, не стигаме до заключението, че буквално самата чаша била новият договор. Така че когато казал, че хлябът ‘бил’ негово тяло, няма съмнение, че хлябът означавал, или символизирал, неговото тяло. Затова в превода на Чарлз Б. Уилямс се казва: „Това означава моето тяло.“ — Лука 22:19, 20.

[Снимка на страница 5]

Безквасният хляб и виното са подходящи символи на безгрешното тяло и пролятата кръв на Исус

[Снимка на страница 7]

Възпоменанието е напомняне за огромната любов, проявена от Йехова Бог и Исус Христос