Петър се отрича от Исус

Когато Исус е заловен в Гетсиманската градина, апостолите го оставят и се разбягват от страх. Двама обаче се връщат. Това са Петър и „един друг ученик“, очевидно апостол Йоан. (Йоан 18:15; 19:35; 21:24) Те вероятно настигат Исус, докато е отвеждан в дома на Анна. Когато Анна го изпраща при първосвещеника Каиафа, Петър и Йоан го следват от разстояние. Те сигурно се разкъсват между страха за собствения си живот и тревогата какво ще стане с Господаря им.

Йоан е познат на първосвещеника и затова го пускат да влезе в двора на дома на Каиафа. Петър остава отвън пред вратата и изчаква, докато Йоан не се връща и не говори с една прислужница, която служи като вратарка. Тогава позволяват на Петър да влезе вътре.

Нощта е студена, затова хората в двора са запалили огън. Петър сяда при тях, за да се стопли, докато чака „да види какво ще стане“ с Исус. (Матей 26:58) Сега в светлината на огъня вратарката, която е пуснала Петър да влезе, го вижда по–добре. Тя казва: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“ (Йоан 18:17) И други разпознават Петър и го обвиняват, че е бил с Исус. (Матей 26:69, 71–73; Марко 14:70)

Петър е много притеснен. Той се опитва да остане незабелязан, дори излиза в преддверието. Петър отрича да е бил с Исус и даже казва: „Не го познавам и не разбирам за какво говориш.“ (Марко 14:67, 68) Той също започва „да се проклина и да се зарича“, което означава, че е готов да се закълне в думите си и да понесе беда, ако лъже. (Матей 26:74)

Междувременно тече процесът срещу Исус, очевидно в част от къщата на Каиафа, която е откъм двора. Петър и другите, които чакат долу, вероятно виждат как идват и си отиват свидетелите, които дават показания.

Петър е галилеец и говорът му го издава, че лъже. Освен това в групата е и един мъж, роднина на Малх, чието ухо Петър е отрязал. Той също го обвинява с думите: „Не те ли видях с него в градината?“ Когато Петър отрича за трети път, петелът пропява, както е предсказал Исус. (Йоан 13:38; 18:26, 27)

В този момент Исус очевидно стои на балкон, гледащ към двора. Господарят се обръща и поглежда Петър, което вероятно го пронизва в сърцето. Той си припомня какво му е казал Исус само преди няколко часа в горната стая. Представи си как се чувства Петър, когато осъзнава какво е направил! Той излиза навън и плаче горчиво. (Лука 22:61, 62)

Как е възможно това да се случи? Как може Петър да се отрече от Господаря си, след като е бил толкова уверен, че е духовно силен и лоялен? Истината е изопачена и Исус е обявен за зъл престъпник. Когато е можел да се застъпи за невинен човек, Петър е обърнал гръб именно на онзи, който има „думи на вечен живот“. (Йоан 6:68)

Преживяното от Петър показва, че дори да сме верни на Бога, може да загубим равновесието си, ако не сме подготвени за неочаквани изпитания и изкушения. Случилото се с Петър трябва да бъде предупредителен пример за всички служители на Бога!