В Матей 28:19 се говори за „името на . . . Светия дух“. Но думата „име“, както на гръцки, така и на български, не винаги означава лично име. Когато казваме „в името на закона“, ние нямаме предвид личност. Ние имаме предвид това, което изисква законът, неговия авторитет. Публикацията Word Pictures in the New Testament [„Словесни картини в Новия завет“] от Робертсън казва: „Използуването на думата ‘име’ (онома) тук често се среща в Септуагинта и в папирусите за обозначаване на сила или авторитет.“ Така че покръстването ‘в името на светия дух’ признава авторитета на духа, който е от Бога и който действува по божия воля.

„НОВА католическа енциклопедия“ предлага три такива „доказателствени“ текста, но и признава следното: „Доктрината за Светата Троица не е поучавана от С[тария] з[авет]. В Н[овия] з[авет] най–старото доказателство е в Павловите послания, особено във 2 Кор 13.13 [стих 14 в някои Библии], и 1 Кор 12.4–6. В евангелията доказателство за троицата се намира ясно изразено само във формулата за кръщение в Мт 28.19.“

В тези стихове трите „личности“ са изброени по следния начин според „Български превод на Библията“, 1932 г. Второ Коринтяни 13:14 поставя трите заедно така: „Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.“ Първо Коринтяни 12:4–6 казва: „Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.“ А в Матей 28:19 четем: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия дух.“

Дали тези стихове казват, че Бог, Христос и светият дух образуват едно троично Божество, че те са равни по същност, сила и вечност? Не, не казват, както и изброяването на трима души, например Георги, Иван и Петър, не означава, че те са трима в един.

За този начин на позоваване Cyclopedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Literature [„Енциклопедия на библейската, теологичната и църковна литература“] от Маклинтък и Стронг признава, че той „доказва само, че има три назовани обекта, . . . но това само̀ по себе си не доказва, че трите принадлежат непременно към божествената същност, и заслужават равна божествена почит“.

Макар и да подкрепя троицата, този източник казва относно 2 Коринтяни 13:13 (14): „Не бихме могли с основание да направим заключение, че те притежават равен авторитет, или еднаква същност.“ А за Матей 28:18–20 казва: „Този текст обаче, взет сам за себе си, не би доказал убедително нито персоналността на трите споменати обекта, нито тяхната равнопоставеност или божественост.“