‘Верният роб’ и неговото ръководно тяло
„Кой е в действителност верният и разумен роб, когото Господарят му е поставил над домочадието, за да им дава храна на време?“ (МАТЕЙ 24:45).
1. Защо е готов Йехова да предаде на други авторитет, и на кого го е предал на първо място?
ЙЕХОВА е Бог на реда. Той също е изворът на всякакъв законен авторитет. Тъй като вярва на лоялността на неговите верни създания, той е готов да им предаде авторитет. На неговия Син, Исус Христос, е дал най-големия авторитет. Фактически „той покори всички неща под нозете му и го постави да бъде глава над всичко в еклезията“ (Ефесяни 1:22).
2. Като какво означил Павел християнската еклезия, и на кого предал Исус авторитет?
2 Апостол Павел означил християнската еклезия като ‘Божи дом’ и казал, че Исус Христос, верният Син на Йехова, е поставен над този дом (1 Тимотей 3:15; Евреи 3:6). Христос от своя страна предава авторитет на членовете на Божия дом. Това се разбира от думите на Исус, които са записани в Матей 24:45–47. Той казал: „Кой е в действителност верният и разумен роб, когото Господарят му е поставил над домочадието, за да им дава храна на време? Щастлив е оня роб, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам: Той ще го постави над цялото си имане.“
Домоуправителят в първото столетие
3. Кой образува „верния и разумен роб“ и какъв израз се употребява по отношение на отделните членове?
3 Въз основа на нашето грижливо библейско изучаване знаем, че помазаните с дух членове на Божия дом заедно, по което е да е време, образуват „верния и разумен роб“, „настойника“ или „домоуправителя“. По отношение на единичните членове се използува изразът „домочадие“ или „слуги“ (Матей 24:45; Лука 12:42, „Превод Нов свят на Святото писание — със забележки“, забележка под линията).
4. Какъв въпрос поставил Исус малко преди смъртта си и с кого сравнил себе си?
4 Няколко месеца преди смъртта си Исус поставил въпроса, който е записан в Лука 12:42: „Кой е в действителност верният и благоразумен управител, когото господарят му ще постави над домочадието си, за да им дава на време определената храна?“ А няколко дни преди смъртта си Исус сравнил себе си с човек, който имайки намерение да замине за чужбина, свикал своите слуги и им предал имота си (Матей 25:14).
5. (а) Кога натоварил Исус други да се грижат за имота му? (б) Какво по-голямо поръчение дал Христос на тези, които трябвало да принадлежат към класата на домоуправителя?
5 Кога натоварил Исус други, да се грижат за имота му? Това станало след неговото възкресение. Известните думи от Матей 28:19, 20 дават да се разбере, че на онези, които трябвало да принадлежат към класата на домоуправителя, Христос дал по-голямо поръчение: Те трябвало да поучават и да правят ученици. Чрез това, че отделните членове на домочадието щели да свидетелствуват „до най-отдалечената част на Земята“, щяла да се разшири областта на мисиониране, която Исус започнал да обработва по време на неговата служба на Земята, (Деяния на апостолите 1:8). Към това принадлежало, че те трябвало да действуват като „посланици от Христова страна“. Като „управители на святите Божии тайни“, те ще правят ученици и ще им раздават духовна храна (2 Коринтяни 5:20; 1 Коринтяни 4:1, 2).
Ръководното тяло на дома
6. Какво трябвало да предостави на разположение класата на управителя в I-вия век под божествено вдъхновение?
6 Като цяло помазаните с дух християни трябвало да бъдат управителят на Господаря или негов домоуправител, натоварен със задачата да раздава духовна храна навреме на отделните членове на Божия дом. Между годините 41 и 98 н.е. членовете на класата на управителя в първото столетие написали под божествено вдъхновение на техните братя 5 исторически дописки, 21 писма и Откровението. Тези вдъхновени писания съдържат превъзходна духовна храна за домочадието, т.е. за отделните помазани членове на Божия дом.
7. За каква цел Христос избрал едно малко число от мъже от класата на роба?
7 Наистина всички помазани християни трябвало заедно да образуват Божия дом, но има много доказателства, че Христос избрал от класата-роб едно малко число от мъже за видимо Ръководно тяло. Ранната история на християнската еклезия показва, че 12-те апостоли, включително и Матия, образували основата на Ръководното тяло в I-вия век. Това произлиза от Деяния на апостолите 1:20–26. Във връзка с това, че Юда Искариотски бил заменен с друг, там се споменава „неговата служба за надзор“ както и ‘това служение и това апостолство’.
8. В какво се състояли задълженията на Ръководното тяло в I-ия век?
8 Към тази служба за надзор принадлежало и това, апостолите да назначават способни мъже в служебни задължения и да организират службата. Но с това бе свързано повече. Тя включвала също и поучаване и обяснения на точки от ученията. Съобразно обещанието на Исус, записано в Йоан 16:13, „духът на истината“ трябвало постепенно да въведе християнската еклезия в цялата истина. Затова онези, които приели Словото и станали кръстени, помазани християни, още от самото начало се посветили на „учението на апостолите“. Да, за да могат „дванадесетте“ да се посветят на молитва и служенето на Словото, били избрани седем способни мъже, които да се заемат с необходимата служба при разпределяне на буквалната храна (Деяния на апостолите 2:42; 6:1–6).
9. Чрез какво бил намален броят на членовете на Ръководното тяло на 11 и защо броят им не бил веднага увеличен на 12?
9 Изглежда, че в началото Ръководното тяло се състояло само от апостолите на Исус. Но трябвало ли това да остане така? Около 44 г.н.е. апостол Яков, братът на Йоан, бил екзекутиран по нареждане на Ирод Агрипа I. (Деяния на апостолите 12:1, 2). Очевидно за него не са били положени старания да бъде заменен като апостол, както бил случая при Юда Искариот. Защо не? Несъмнено за това, защото той умрял във верност. Противоположно на това Юда бил зъл отстъпник и трябвало да бъде заменен, за да се увеличи броя на основните камъни на духовния Израел отново на 12 (Ефесяни 2:20; Откровение 21:14).
10. Кога и как било уголемено Ръководното тяло в I-ия век, и как го използувал Христос, за да ръководи Божия дом?
10 Първоначалните членове на Ръководното тяло в I-вия век били апостоли, мъже, които били придружавали Исус и били свидетели на неговото възкресение (Деяния на апостолите 1:21, 22). Обстоятелствата трябвало да се променят. В течение на годините други християнски мъже добили формат в духовно отношение и били назначени за старейшини в екелезията в Ерусалим. Най-късно до 49 г.н.е. Ръководното тяло било увеличено и освен апостолите, които още били живи, сега принадлежали към него мнозина старейшини от Ерусалим (Деяния на апостолите 15:2). Значи не е съществувало строго правило, от колко души да се състои Ръководното тяло, а под Божието ръководство настъпила очевидна промяна, съобразно условията на неговия народ. Като глава на еклезията Христос използувал уголеменото Ръководно тяло за разрешението на важния въпрос, дали нееврейски християни трябвало да бъдат обрязани и да се подчинят на закона на Мойсей. Ръководното тяло им написало писмо, излагайки решението си в тази насока и дало нарежданията, които трябвало да се спазват (Деяния на апостолите 15:23–29).
Време за разплащане за управителя на дома
11. Било ли ценено от братята здравото ръководство чрез Ръководното тяло и какво показва, че Йехова благословил това устройство?
11 Първите християни ценяли лично и като еклезия здравото ръководство чрез Ръководното тяло. След като еклезията в сирийска Антиохия прочела писмото на Ръководното тяло, тя се радвала на ободрението. Когато други еклезии получили познание за обяснението и нарежданията и започнали да ги съблюдават, те „се утвърдили във вярата и от ден на ден се умножавали числено“ (Деяния на апостолите 16:5). Очевидно Бог благословил това устройство (Деяния на апостолите 15:30, 31).
12, 13. Какви неща предсказал Исус в своите притчи за мините и за талантите?
12 Но нека разгледаме тези важни неща от друга гледна точка. В притчата за мините (една мина = един фунт сребро) Исус сравнил себе си с човек от благороден произход, който отишъл в далечна страна, за да получи царска власт и след това се върнал (Лука 19:11, 12). След възкресението си в 33 г.н.е. Исус бил възвисен до Божията десница, където трябвало да седи, докато неговите врагове бъдат положени като подножие на краката му (Деяния на апостолите 2:33–35).
13 В друга подобна притча — притчата за талантите — Исус обяснил, че Господарят се върнал след дълго време, за да се разплати с робите си. Към всеки от верните си роби той казал: „В малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на твоя Господар.“ Но към неверния роб казал: „От него ще се отнеме и това, което има. А тоя безполезен роб хвърлете навън в тъмнината“ (Матей 25:21–23, 29, 30).
14. Какво очаквал Исус от неговите помазани с дух християни?
14 След дълго време — след почти 1 900 години — Христос получил царска власт, когато в 1914 г. изтекли „определените времена на нациите“ (Лука 21:24). Малко след това той ‘дошъл и се разплатил с неговите роби’ — духопомазаните християни (Матей 25:19). Какво очаквал Исус от всеки поотделно и от всички заедно? Както в I-вия век, те все още били натоварени с управителски надзор. Христос дал на всеки по-отделно таланти — „на всеки според собствените възможности“. Той очаквал съответни резултати (Матей 25:15). Също и в този случай важело правилото от 1 Коринтяни 4:2, което гласело: „При това, което тук се изисква от управителите е, всеки да се намери верен.“ Да се оставят талантите да работят означавало да действуват верно като Божии помазаници, а именно да правят ученици и да им предават библейски истини (2 Коринтяни 5:20).
„Робът“ и неговото Ръководно тяло малко преди наближаващото време на края
15. (а) Какво очаквал Исус от класата на домоуправителя? (б) Чрез какво е показано, че Христос очаквал от класата на роба да върши това, преди да е дошъл да прегледа Божия дом?
15 Исус очаквал от помазаните християни, всички заедно да действуват като верен управител и да раздават на домочадието „навреме определената храна“ (Лука 12:42). Съобразно Лука 12:43 Христос казал: „Блажен оня слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.“ Това показва, че помазаните с дух роби на Христос, известно време преди да е дошъл, за да се разплати с тях, са раздавали храна на членовете на Божия дом. Кого намерил Христос, че прави така, когато в 1914 г. се върнал с царска власт и в 1918 г. започнал да преглежда Божия дом? (Малахия 3:1–4; Лука 19:12; 1 Петър 4:17).
16. Защо установил Исус, че Църквите на християнския свят не раздавали духовна храна на време, когато той дошъл в 1918 година, за да прегледа Божия дом?
16 Когато дългото време на чакане на Исус от дясната страна на Йехова наближавало края си, постепенно станало очевидно, кой още преди 1914 г. е раздавал духовна храна. Били ли са това Църквите на християнския свят? Съвсем не, защото те били твърде много заети с политиката. Те се били предоставили като доброволни оръдия при колонизирането. А що се отнася до патриотизма, искали да се превъзхождат взаимно; следователно, те способствували за национализма. Чрез това скоро се натоварили с кръвна вина, когато силно подкрепяли политическите сили, вплетени в Първата световна война. В духовно-религиозно отношение модернизмът отслабил тяхната вяра. Тъй като много духовници станали жертва на библейската критика и на еволюционизма, стигнало се до криза във вярата. Не, от духовенството на християнския свят не можело да се очаква никаква духовна храна.
17. Защо Христос отхвърлил някои помазани християни, и какви последици имало това за тях?
17 Също и от помазаните християни, които повече били загрижени за собственото си спасение, отколкото да увеличават талантите, не идвала никаква духовна храна. Те се оказали като ‘лениви’ и следователно, не били годни да се грижат за имота на Господаря. Те били хвърлени „навън в тъмнината“, там, където вече винаги се намирали Църквите на християнския свят (Матей 25:24–30).
18. Кого намерил Майсторът зает с това, да раздава на домочадието духовна храна на време и чрез какво се доказва това?
18 Но тогава кой давал на домочадието определената храна на време, когато Господарят Исус Христос в 1918 г. дошъл, за да провери своите роби? Кой можел да предаде по онова време на искрени търсачи на истината, правилното разбиране за откупителната жертва, за Божието име, за невидимото присъствие на Христос и за значението на 1914 година? Кой бил изобличил като фалшиви ученията за Троицата, за безсмъртието на душата и за адския огън? И кой бил предупреждавал от опасностите на еволюционната теория и спиритизъма? Фактите показват, че това била групата помазани християни, която стояла във връзка с издателите на списанието Сионска Стражева кула и известители на Христовото присъствие. Днес това списание е озаглавено Стражева кула известява Царството на Йехова.
19. Как преди 1918 година се появила една верна класа-роб, чрез какво раздавала духовна храна и откога?
19 В Стражева кула от декември 1945 г. относно това се казва: „Така в 1878 г., четиредесет години преди 1918 г., годината, в която Господарят дойде, имаше класа от искрени предани християни, които се бяха отделили от йерархичните организации на духовенството и се стараеха да упражняват християнството. В следващата година, а именно през юли 1879 г. се започна с издаването на ,Стражева кула‘ . . ., за да могат библейските истини, които Бог чрез Христос беше предвидил като ,храна навреме‘, редовно да се раздават на цялото домочадие на посветените Божии деца.“
20. (а) Как се появило едно нововременно Ръководно тяло на сцената? (б) С какво били заети членовете на Ръководното тяло и под чие ръководство?
20 В Стражева кула от 1 април 1972 година, развитието на нововременното Ръководно тяло било описано както следва: „Пет години по-късно [1884] Сионското дружество Стражева кула и трактати беше законно нанесено, и след това служеше като ,орган‘, за да дава духовна храна на хиляди искрени лица, които се стараеха да се запознаят с Бог и да разбират неговото Слово. С това дружество, чието главно седалище е в Пенсилвания, се свързаха посветени на Бог, кръстени и помазани християни. Те се предоставиха на класата на ,верния и разумен роб‘ на разположение за специални задачи, все едно дали принадлежаха към ръководството или не. Те помагаха на класата-роб да храни и да ръководи и по този начин се появи едно Ръководно тяло. Без съмнение това стана под ръководството на невидимата активна сила или светия дух на Йехова и също под ръководството на Христос, . . . главата на християнската еклезия.“
21. (а) Кого намерил Христос да раздава духовна храна, и как ги наградил? (б) Какво очаквало верния роб и неговото Ръководно тяло?
21 Следователно, когато Исус Христос направил посещение на всички, които твърдяли, че са негови роби, намерил една международна група от християни, която публикувала библейски истини и то за полза вътре в еклезията и за проповедното дело. Да, в 1919 година станало така, както бил предсказал Христос: „Блажен оня слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам: Той ще го постави над цялото си имане“ (Матей 24:46, 47). Тези истински християни влезли в радостта на своя Господар. Тъй като били „в малко верни“ били поставени „над много“ (Матей 25:21). Верният роб и неговото Ръководно тяло били готови за по-големи задачи. Колко много трябва да се радваме за това, защото лоялни християни извличат полза от всеотдайната работа на верния роб и неговото Ръководно тяло!
Главни точки за припомняне
◼ Кой е главата на Божия дом и на кого предава авторитет?
◼ Какво взаимно поръчение дал Христос на класата-роб?
◼ Какво друго тяло имало вътре в класата-роб и в какво се състояли задълженията на неговите членове?
◼ Кой снабдявал членовете на Божия дом с духовна храна, когато дошъл Христос, за да го прегледа?
◼ Как се появило нововременното Ръководно тяло?
[Снимка на страница 22]
„Робът“ в първото столетие имал едно Ръководно тяло, което се състояло от апостолите и старейшините на еклезията в Ерусалим