Как трябва да се отнасяме към другите?

„Както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях.“ (ЛУКА 6:31)

1, 2. (а) Какво представлява Проповедта на планината? (б) Какво ще обсъдим в тази и в следващата статия?

ИСУС ХРИСТОС наистина бил велик учител. Когато неговите религиозни врагове изпратили стражи да го заловят, стражите се върнали с празни ръце и казали: „Никога човек не е говорил като него.“ (Йоан 7:32, 45, 46) Една от забележителните проповеди на Исус била Проповедта на планината. Тя е записана от пета до седма глава на Евангелието според Матей и същите мисли са записани в Лука 6:20–49.a

² Вероятно най–известното изказване от тази проповед е принципът, който често бива наричан „златното правило“. То ни посочва как да се отнасяме към другите. „Както искате хората да постъпват с вас, така постъпвайте и вие с тях“ — казал Исус. (Лука 6:31) Само колко добри неща правел Исус за хората! Той лекувал болни и дори възкресявал мъртви. Но хората били особено благословени, когато приемали добрата новина, която той споделял с тях. (Прочети Лука 7:20–22.) Като Свидетели на Йехова, ние с радост участваме в същата дейност по проповядване за Царството. (Мат. 24:14; 28:19, 20) В тази и в следващата статия ще разгледаме думите на Исус относно тази дейност, както и някои други мисли от Проповедта на планината, в които се посочва как да се отнасяме към другите.

Бъди с мек нрав

 3. Как би обяснил какво е мек нрав?

³ Исус казал: „Щастливи са онези с мек нрав, защото ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) В Писанието мекият нрав не означава слабост на характера. Той е мекотата, с която откликваме на изискванията на Бога. Тази нагласа се отразява и на поведението ни спрямо другите. Например ние ‘не отвръщаме на злото със зло’. (Рим. 12:17–19)

 4. Защо хората с мек нрав са щастливи?

⁴ Хората с мек нрав са щастливи, защото „ще наследят земята“. Исус, който бил „с мек нрав и смирено сърце“, е ‘определеният наследник на всичко’ и затова той е главният наследник на земята. (Мат. 11:29; Евр. 1:2; Пс. 2:8) Било предсказано, че „човешкият син“, Месията, ще има съвладетели в небесното Царство. (Дан. 7:13, 14, 21, 22, 27) Като „сънаследници с Христос“, 144 000 помазани християни с мек нрав също наследяват земята. (Рим. 8:16, 17; Откр. 14:1) Другите хора с мек нрав ще бъдат благословени с вечен живот на земята под управлението на Царството. (Пс. 37:11)

 5. Как това да подражаваме на мекотата на Христос ще се отрази на личността ни?

⁵ Ако сме груби, най–вероятно ще поставим на изпитание търпението на другите и ще ги отчуждим от себе си. Но ако притежаваме мекота на характера подобно на Христос, ще бъдем приятни за другите в сбора и ще ги укрепваме духовно. Мекотата е част от плода, който Божията действена сила произвежда в нас, ако ‘живеем според духа и следваме ръководството му’. (Прочети Галатяни 5:22–25.) Несъмнено бихме искали да бъдем от хората с мек нрав, ръководени от светия дух на Йехова!

Колко са щастливи милостивите!

 6. Какви забележителни качества притежават милостивите?

⁶ В Проповедта на планината Исус казал още: „Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.“ (Мат. 5:7) Милостивите изпитват нежно състрадание и проявяват любеща загриженост, дори жал, към хората в затруднено положение. Исус освобождавал хората от страданията им по чудодеен начин, защото ‘изпитвал силна жал’. (Мат. 14:14; 20:34) Следователно жалостта и загрижеността ни подбуждат да бъдем милостиви. (Як. 2:13)

 7. Какво направил Исус, подбуден от жал?

⁷ Когато Исус възнамерявал да си почине, едно голямо множество от хора отишло при него. Като ги видял, Исус ‘изпитал силна жал към тях, защото били като овце без пастир’. След това ‘започнал да ги учи на много неща’. (Мар. 6:34) Само каква радост изпитваме и ние, когато споделяме посланието за Царството с другите и им казваме за голямата милост на Бога!

 8. Защо милостивите са щастливи?

⁸ Милостивите са щастливи, защото им е ‘оказвана милост’. Когато се отнасяме към хората по милостив начин, обикновено те ни отвръщат със същото. (Лука 6:38) Освен това Исус казал: „Ако прощавате на хората техните прегрешения, вашият небесен Баща също ще ви прощава.“ (Мат. 6:14) Само милостивите познават щастието, което произтича от прощаването на греховете им и от това да получат Божието одобрение.

Защо „миротворците“ са щастливи

 9. Как ще постъпваме, ако сме миротворци?

⁹ Една друга причина за щастие, която Исус посочва, е следната: „Щастливи са миротворците, защото ще бъдат наречени синове на Бога.“ (Мат. 5:9) Ако сме миротворци, няма да одобряваме или да участваме в нищо, което може да ‘раздели най–близки приятели’, като например клеветнически разговори. (Пр. 16:28) Чрез своите думи и делата си ние ще се стремим към мир с хората в християнския сбор и извън него. (Евр. 12:14) Но най–много ще полагаме усилия да имаме мир с Йехова Бог. (Прочети 1 Петър 3:10–12.)

10. Защо миротворците са щастливи?

¹⁰ Исус казал, че „миротворците“ са щастливи, „защото ще бъдат наречени синове на Бога“. Тъй като проявяват вяра в Исус като Месията, помазаните християни получават „правото да станат Божии деца“. (Йоан 1:12; 1 Пет. 2:24) А какво ще стане с „другите овце“ на Исус, които също са миротворци? Той ще бъде техен „Вечен баща“ по време на Хилядолетното си управление заедно със своите съвладетели. (Йоан 10:14, 16; Иса. 9:6, НС; Отк. 20:6) В края на Хилядолетното му управление тези миротворци ще станат земните деца на Бога в пълния смисъл на думата. (1 Кор. 15:27, 28)

11. Как ще се отнасяме към другите, ако сме ръководени от „мъдростта, идваща от горе“?

¹¹ За да се радваме на близки взаимоотношения с Йехова, „Богът на мира“, ние трябва да подражаваме на неговите качества, сред които е миролюбието. (Флп. 4:9) Ако позволим да бъдем ръководени от „мъдростта, идваща от горе“, ще се отнасяме към другите по мирен начин. (Як. 3:17) Да, тогава ще бъдем щастливи миротворци.

„Нека вашата светлина свети“

12. (а) Какво казал Исус за духовната светлина? (б) Как можем да оставяме светлината си да свети?

¹² Ние се отнасяме към хората по най–добрия възможен начин, когато им помагаме да получат духовна светлина от Бога. (Пс. 43:3) Исус казал на своите ученици, че те са „светлината на света“, и ги насърчил да оставят светлината си да свети, за да могат хората да видят ‘добрите им дела’ спрямо другите. Така всички щели да получат духовна светлина. (Прочети Матей 5:14–16.) Днес ние оставяме светлината си да свети, като вършим добри дела за нашите ближни и като проповядваме добрата новина „навсякъде по света“, тоест „сред всичките народи“. (Мат. 26:13; Мар. 13:10) Каква чест е за нас да правим това!

13. Какво забелязват другите относно нас?

¹³ „Град, който е разположен на планина, не може да бъде скрит“ — казал Исус. Всеки град, който е разположен на планина, лесно може да бъде видян. По подобен начин доброто, което вършим като проповедници на Царството, и качествата ни като умереност и морална чистота не остават незабелязани. (Тит 2:1–14)

14. (а) Какви били лампите през първи век? (б) Какво означава да не крием духовната си светлина под „кош“?

¹⁴ Исус говорел за запалването на лампа и поставянето ѝ не под кош, а върху поставка, така че да свети на всички в къщата. През първи век обикновената лампа била глинен съд с фитил, по който се изкачвала течността (най–често зехтин), за да подхранва пламъка. Поставяна обикновено на дървена или метална поставка, тя ‘светела на всички в къщата’. Хората нямало да запалят лампа и да я сложат под „коша“. Исус не искал неговите ученици да крият духовната си светлина под фигуративен кош. Затова трябва да оставяме светлината си да свети, като не позволяваме на противопоставяне или преследване да ни принуди да крием библейската истина или да я пазим за себе си.

15. Как ‘добрите ни дела’ се отразяват на някои хора?

¹⁵ След като споменал за светлината от лампата, Исус казал на своите ученици: „Подобно на това нека вашата светлина свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да отдадат слава на вашия Баща, който е на небесата.“ Заради ‘добрите ни дела’ някои ‘отдават слава’ на Бога, като стават негови служители. Какъв стимул е това за нас да продължаваме да ‘сияем като светила в света’! (Флп. 2:15)

16. Какво изисква от нас това да бъдем „светлината на света“?

¹⁶ След като сме „светлината на света“, от нас се изисква да проповядваме за Царството и да правим ученици. Но и още нещо се изисква от нас. „Живейте като деца на светлината — писал апостол Павел, — защото плодът на светлината се състои от всякакъв вид доброта, праведност и истина.“ (Еф. 5:8, 9) Нашето поведение трябва да е образцово, като постъпваме винаги в съгласие с високите стандарти на Бога. Всъщност трябва да се вслушаме в съвета на апостол Петър: „Поддържайте своето поведение сред хората от другите народи добро, така че заради същото нещо, за което говорят против вас като против престъпници, да могат в резултат на вашите добри дела, на които са очевидци, да прославят Бога в деня на неговата проверка.“ (1 Пет. 2:12) Но какво да правим, ако възникне проблем между нас и някой събрат по вяра?

„Помири се с брат си“

17–19. (а) Какъв бил „дарът“, споменат в Матей 5:23, 24? (б) Колко важно било помирението с брата, и как Исус показал това?

¹⁷ В Проповедта на планината Исус предупредил своите ученици относно опасността да таят гняв и презрение срещу брат си. Вместо това те трябвало бързо да търсят помирение с обидения брат. (Прочети Матей 5:21–25.) Обърни сериозно внимание на думите на Исус. Ако си искал да принесеш дар на олтара и тогава си си спомнил, че брат ти има нещо против тебе, какво е трябвало да направиш? Трябвало да оставиш дара си пред олтара и да отидеш да се помириш с брат си. След като си направил това, тогава можело да се върнеш и да принесеш дара си.

¹⁸ „Дарът“ често бил жертвен принос, който човек можел да представи в храма на Йехова. Жертването на животни било много важно, защото така било наредено от Бога като част от поклонението на израилтяните според Моисеевия закон. Но ако си си спомнил, че брат ти има нещо против тебе, трябвало да разрешиш този въпрос без отлагане, преди да принесеш дара си. „Остави дара си там, пред олтара, и си иди — казал Исус. — Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ Било много важно да се помириш с брат си, преди да изпълниш задълженията си, изисквани от Закона.

¹⁹ Исус не ограничил изказването си до определени жертви и конкретни прегрешения. Така че всеки принос трябвало да бъде отложен, ако човек си спомни, че брат му има нещо против него. Ако приносът бил живо животно, то трябвало да бъде оставено „пред олтара“ за всеизгаряне в двора на свещениците в храма. След като проблемът бил разрешен, тогава този, който е обидил брат си, трябвало да се върне и да принесе жертвата си.

20. Защо трябва бързо да действаме, ако имаме проблем с някой брат?

²⁰ Бог гледа на нашите взаимоотношения с братята ни като на важна част от истинското поклонение. Животинските жертви ставали безсмислени за Йехова, ако тези, които ги принасяли, не се отнасяли добре с братята си. (Мих. 6:6–8) Затова Исус съветвал своите ученици да ‘бъдат готови бързо да се разбират’ с брат си. (Мат. 5:25) Павел писал нещо подобно: „Гневете се, но не стигайте до грях. Нека залезът на слънцето не ви заварва раздразнени, нито оставяйте място за Дявола.“ (Еф. 4:26, 27) Ако с основание се ядосаме, трябва да действаме бързо, така че да разрешим проблема, да не оставаме за дълго в раздразнено състояние, за да не позволим на Дявола да се възползва от нас. (Лука 17:3, 4)

Винаги се отнасяй към другите с уважение

21, 22. (а) Как може да приложим съветите на Исус, които току–що обсъдихме? (б) Какво ще обсъдим в следващата статия?

²¹ Прегледът на тези изказвания на Исус в Проповедта на планината трябва да ни помогне да се отнасяме към другите милостиво и с уважение. Въпреки че всички ние сме несъвършени, все пак можем да прилагаме съветите на Исус, защото нито той, нито нашият небесен Баща очакват от нас нещо, което не можем да направим. С молитва, искрени усилия и помощта на Йехова Бог ние можем да бъдем с мек нрав, да сме милостиви и миротворци. Ще можем да отразяваме духовната светлина, която ще сияе за слава на Йехова. Освен това ще можем да се помирим с брат си, когато е необходимо.

²² Приемливото поклонение за Йехова включва правилно отношение към ближните ни. (Мар. 12:31) В следващата статия ще разгледаме други изказвания от Проповедта на планината, които ще ни помогнат да вършим добро за другите. След като размишлявахме над гореспоменатите мисли от забележителната проповед на Исус, е добре да се запитаме: „Как аз се отнасям към другите?“

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• Какво означава да бъдеш с мек нрав?

• Защо милостивите са щастливи?

• Как можем да оставим светлината си да свети?

• Защо трябва да действаме бързо, за да се помирим с брат си?

[Снимка на страница 4]

Проповядването на посланието за Царството е важен начин, по който оставяме светлината си да свети

[Снимка на страница 5]

Християните трябва да бъдат образцови в поведението си

[Снимка на страница 6]

Положи максимални усилия да се помириш с брат си