Известната Проповед на планината

Исус несъмнено е изморен, след като цяла нощ се е молил и после е избрал 12 апостоли. Вече е ден, но той все още има сили и желание да помага на хората. Прави го на един планински склон в Галилея, вероятно недалече от Капернаум, центъра на дейността си.

Дошли са много хора от далечни места. Някои са от Йерусалим и различни части на Юдея на юг, а други от крайбрежните градове Тир и Сидон на северозапад. Защо идват при Исус? „За да го чуят и да бъдат излекувани от болестите си.“ Така и става — Исус „ги лекува“. Представи си само! Всички болни са излекувани. Той помага и на онези, които са „измъчвани от нечисти духове“, злите ангели на Сатана. (Лука 6:17–19)

После Исус сяда на равно място на склона и множеството се събира около него. Учениците му, особено 12–те апостоли, вероятно са най–близо. Всички са нетърпеливи да чуят този учител, способен на такива могъщи дела. Исус изнася проповед, която наистина донася полза на слушателите му. Оттогава безброй други хора са извлекли полза от нея. Тя може да помогне и на нас със своите дълбоки духовни истини, поднесени просто и ясно. Исус използва примери от ежедневието и говори за неща, познати на хората. Това прави ученията му разбираеми за всички, които се стремят към по–добър живот според Божията воля. Кои основни мисли от Исусовата проповед я правят толкова ценна?

Всеки иска да е щастлив. Понеже знае това, Исус започва проповедта, като посочва кои хора са истински щастливи. Представи си как грабва вниманието на слушателите си! Но някои неща сигурно ги озадачават.

Той казва: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди, защото небесното царство им принадлежи. Щастливи са онези, които изпитват мъка, защото ще бъдат утешени. ... Щастливи са онези, които гладуват и жадуват за праведност, защото ще бъдат наситени. ... Щастливи са онези, които са преследвани заради праведността, защото небесното царство им принадлежи. Щастливи сте, когато хората ви укоряват, преследват ви ... заради мене. Радвайте се и ликувайте.“ (Матей 5:3–12)

Какво има предвид Исус с думата „щастливи“? Не просто човек да е весел или в добро настроение, както когато се забавлява. Истинското щастие е по–дълбоко — то е неподправено чувство на задоволство и пълно удовлетворение от живота.

Исус казва, че истински щастливи са хората, които осъзнават духовните си нужди, които се измъчват заради грешното си състояние и които опознават Бога и му служат. Дори и да са мразени или преследвани, защото изпълняват волята на Бога, те са щастливи, тъй като знаят, че са му угодни и че той ще ги възнагради с вечен живот.

Мнозина обаче смятат, че богатството и удоволствията носят щастие. Исус посочва точно обратното с няколко контраста, които несъмнено карат много от слушателите му да се замислят: „Горко на вас, богаташи, защото сте получили напълно своята утеха. Горко на вас, които сега сте нахранени, защото ще ходите гладни. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете. Горко ви, когато всички говорят добре за вас, защото така постъпваха прадедите им с лъжливите пророци.“ (Лука 6:24–26)

Защо богатството, веселият смях и похвалите носят горчивина? Защото, когато някой има и обича тези неща, може да пренебрегне службата на Бога и това да му струва истинското щастие. Исус не твърди, че човек е щастлив само ако е беден или гладен. Но често именно онеправданите откликват на ученията му и са благословени с истинско щастие.

Имайки предвид учениците си, Исус казва: „Вие сте солта на земята.“ (Матей 5:13) Разбира се, той не говори буквално. Солта е консервант, тя предпазва от разваляне. До олтара в Божия храм се държи голямо количество сол, с която се солят жертвите. Тя също представя отсъствие на поквара. (Левит 2:13; Езекиил 43:23, 24) Учениците са „солта на земята“, в смисъл че имат запазващо влияние върху хората, предпазват ги от духовен и морален упадък. Посланието им може да запази живота на всички, които го приемат.

Исус казва също на учениците си: „Вие сте светлината на света.“ Светилникът не се слага под кош, а върху поставка, за да свети. Затова Исус подканя: „Нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща, който е на небесата.“ (Матей 5:14–16)

Юдейските религиозни водачи смятат, че Исус престъпва Божия закон и неотдавна са заговорничили да го убият. Затова той казва открито: „Не мислете, че дойдох да отхвърля Закона или Пророците. Дойдох не да ги отхвърля, а да ги изпълня.“ (Матей 5:17)

Да, Исус високо уважава Божия закон и насърчава и другите към същото. Дори казва: „Който наруши една от тези най–малки заповеди и учи и другите на това, ще бъде наречен най–малък в небесното царство.“ Той има предвид, че такъв човек изобщо няма да влезе в Царството. Но добавя: „Онзи, който ги изпълнява и учи и другите на тях, ще бъде наречен велик в небесното царство.“ (Матей 5:19)

Исус осъжда дори нагласа, която може да подтикне човек да наруши Божия закон. След като споменава заповедта „Не убивай“, той казва: „Който изпитва продължителен гняв спрямо своя брат, ще отговаря пред съда.“ (Матей 5:21, 22) Да изпитваме такъв гняв към някого, е много сериозно и дори може да доведе до убийство. Затова Исус обяснява на какво трябва да сме готови, за да постигнем мир: „Ако донесеш дара си при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си отиди. Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ (Матей 5:23, 24)

Друга заповед в Закона забранява прелюбодейството. Исус обяснява: „Чували сте, че било казано: ‘Не прелюбодействай.’ Но аз ви казвам, че всеки, който гледа една жена така, че да събуди в себе си страст към нея, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:27, 28) Той не говори просто за моментна неморална мисъл, а подчертава колко е сериозно продължителното гледане. То често събужда страстно желание, което, ако се появи възможност, може да доведе до прелюбодейство. Как човек да избегне това? Може да са нужни крайни мерки. Исус казва: „Ако дясното ти око те кара да съгрешиш, извади го и го хвърли далече от себе си. ... И ако дясната ти ръка те кара да съгрешиш, отрежи я и я хвърли далече от себе си.“ (Матей 5:29, 30)

Някои хора са готови да се лишат от болен крайник, за да спасят живота си. Ето защо според Исус е по–важно „да хвърлиш“ дори нещо толкова ценно като око или ръка, за да се предпазиш от неморалното мислене и действията, до които води. Той обяснява, че „е по–полезно да изгубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да попадне в геената“ (горящо бунище извън стените на Йерусалим), която представя вечно унищожение.

Исус също съветва как да постъпим, когато някой ни обиди или ни навреди. „Не се противопоставяй на онзи, който е зъл — казва той, — но като те удари някой по дясната буза, обърни към него и другата.“ (Матей 5:39) Това не означава, че човек не може да защити себе си или семейството си при нападение. Исус говори за плесница, която по принцип не нанася голяма вреда и не убива другия. Тя е по–скоро обида. Той има предвид, че ако някой се опита да предизвика бой или спор, било с плесница, или с обидни думи, не бива да отвръщаме.

Този съвет е в хармония с Божията заповед да обичаме ближния си. Затова Исус наставлява своите слушатели: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ И дава основателна причина: „За да бъдете синове на своя Баща, който е на небесата, понеже той изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите.“ (Матей 5:44, 45)

Исус обобщава тази част от проповедта си с думите: „Затова бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Баща.“ (Матей 5:48) Разбира се, той няма предвид, че можем да сме напълно съвършени. Но като подражаваме на Бога, ще можем да разширим любовта си, така че да обхване дори враговете ни. С други думи: „Проявявайте милост, както и вашият Баща е милостив.“ (Лука 6:36)

Исус продължава със следното напътствие: „Внимавайте да не вършите праведните си дела пред хората, така че да ви видят.“ Той осъжда лицемерната показна набожност, като допълва: „Когато даваш милостиня, не разтръбявай пред себе си, както правят лицемерите.“ (Матей 6:1, 2) По–добре е милостинята да се дава насаме.

После казва: „Когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят, стоейки в синагогите и по ъглите на главните улици, за да ги виждат хората.“ И добавя: „А когато ти се молиш, отиди в стаята си и като затвориш вратата, се помоли на своя Баща, който е на скришно място.“ (Матей 6:5, 6) Исус не е против публичните молитви, защото той самият е казвал такива молитви. Това, което не одобрява, е те да се казват, с цел да впечатлят другите и да предизвикат възхищение и похвали.

Той поучава множеството: „Когато се молиш, не повтаряй непрекъснато едно и също, както правят хората от народите.“ (Матей 6:7) Исус не иска да каже, че е погрешно да се молим неколкократно за едно и също нещо. Той не одобрява да използваме „непрекъснато“ заучени фрази, да се молим механично. След това дава молитва образец, която включва седем молби. Първите три признават правото на Бога да управлява и намеренията му — да бъде осветено името му, да дойде Царството му и да бъде изпълнена волята му. Едва след като сме се помолили за тези неща, може да отправяме лични молби — за храната за всеки ден, за прошка, да не бъдем изкушавани повече от поносимото и да бъдем избавени от Злия.

Колко важни трябва да са притежанията ни за нас? Исус подканя: „Престанете да си събирате съкровища на земята, където молец и ръжда съсипват и където се промъкват крадци и грабят.“ Разумно, нали? Материалното богатство е нетрайно и няма да ни направи по–ценни в Божиите очи. Затова Исус добавя: „По–добре си събирайте съкровища на небето.“ Можем да правим това, като поставяме службата за Бога на първо място в живота си. Никой не може да ни отнеме доброто име пред Бога или наградата — вечния живот. Само колко са верни Исусовите думи: „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:19–21)

В подкрепа на тази мисъл Исус дава пример: „Светилникът на тялото е окото. Тогава, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло, но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде тъмно.“ (Матей 6:22, 23) Когато функционира правилно, фигуративното ни око е като запален светилник за тялото ни. Но за целта трябва да е съсредоточено върху едно нещо, иначе може да развием погрешен възглед за живота. Ако се съсредоточаваме върху материалните притежания вместо върху службата за Бога, „цялото ни тяло ще бъде тъмно“, навярно привлечено към тъмни дела.

После Исус посочва друг пример: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ (Матей 6:24)

Някои от слушателите може да се питат как трябва да гледат на материалните си нужди. Затова той ги уверява, че ако дават предимство на службата за Бога, нямат причина да се безпокоят: „Наблюдавайте внимателно птиците в небето, защото те не сеят, нито жънат, нито събират в житници, и въпреки това вашият небесен Баща ги храни.“ (Матей 6:26)

Ами полските кремове там на планината? Исус отбелязва, че „дори Соломон в цялата си слава не е бил облечен като който и да е от тях“. Какво показва това? Той обяснява: „Щом Бог облича така полските растения, които днес са тук, а утре са хвърлени в пещта, нима няма много повече да облича вас?“ (Матей 6:29, 30) Исус мъдро подканя: „Никога не се безпокойте и не казвайте ‘Какво ще ядем?’ или ‘Какво ще пием?’, или ‘Какво ще облечем?’. ... Вашият небесен Баща обаче знае, че се нуждаете от всичко това. Тогава търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (Матей 6:31–33)

Апостолите и другите искрени хора искат да са угодни на Бога, но в техния случай това не е лесно. Много фарисеи например критикуват и съдят строго останалите. Затова Исус съветва слушателите си: „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени, защото както вие съдите, така и вас ще съдят.“ (Матей 7:1, 2)

Опасно е човек да следва твърде взискателните фарисеи, както личи от следния пример: „Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в някоя яма?“ Тогава как слушателите на Исус трябва да гледат на другите? Не бива да търсят грешките в тях, защото това би било сериозна простъпка. Той пита: „Как можеш да кажеш на брат си ‘Брате, позволи ми да извадя сламчицата от окото ти’, когато ти самият не виждаш гредата в своето око? Лицемере! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламчицата, която е в окото на брат ти.“ (Лука 6:39–42)

Това не означава, че учениците изобщо не бива да използват преценката си. Исус ги напътства: „Не давайте на кучетата онова, което е свято, нито хвърляйте бисерите си на свинете.“ (Матей 7:6) Истините от Божието Слово са скъпоценни като бисери. Ако някой проявява животински черти и не показва признателност за тези ценни истини, учениците трябва да го оставят и да търсят възприемчивите.

Исус се връща на темата за молитвата и набляга на постоянството: „Не преставайте да искате и ще ви бъде дадено.“ За да подчертае, че Бог е готов да отговаря на молитвите ни, той пита: „Кой от вас, ако неговият син му поиска хляб, ще му даде камък? ... Тогава щом вие, макар и зли, знаете как да давате хубави подаръци на децата си, то колко повече вашият Баща, който е на небесата, ще даде добри неща на онези, които искат от него!“ (Матей 7:7–11)

След това Исус казва думите, превърнали се във всеизвестно правило: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ Нима не трябва да вземем присърце тази ясна подкана и да я следваме в отношенията си с другите? Това може да не е лесно, както се вижда от следното напътствие: „Влезте през тясната порта, защото широк и просторен е пътят, който води към унищожение, и мнозина са онези, които вървят по него, докато тясна е портата и тесен е пътят, водещ към живот, и малцина са онези, които го намират.“ (Матей 7:12–14)

Някои ще се опитат да отклонят учениците от пътя към живота, затова Исус предупреждава: „Бъдете нащрек относно лъжливите пророци, които идват при вас в овча кожа, но отвътре са хищни вълци.“ (Матей 7:15) Той отбелязва, че добрите и лошите дървета се разпознават по плодовете. Така е и с хората. Можем да разпознаем лъжливите пророци по ученията и делата им. Наистина, не само думите правят човек ученик на Исус, но също и делата. Някои хора го наричат свой Господар. Какви обаче са последствията, ако не вършат Божията воля? Исус посочва: „Ще им заявя: ‘Никога не съм ви познавал! Махнете се от мене вие, които вършите беззаконие!’“ (Матей 7:23)

В заключение Исус казва: „Всеки, който чуе тези мои думи и ги изпълнява, ще бъде оприличен на разумен човек, който е построил къщата си върху скала. И дъждът се изля, пороите придойдоха и ветровете задухаха и заплющяха яростно срещу къщата, но тя не се събори, защото беше изградена върху скала.“ (Матей 7:24, 25) Защо къщата остава непокътната? Защото човекът е „копал, слязъл е надълбоко и е положил основата върху скала“. (Лука 6:48) Не е достатъчно само да слушаме Исусовите думи — трябва да се стараем „да ги изпълняваме“.

А какво да кажем за онзи, който чува тези думи, но не ги изпълнява? Той е „оприличен на безразсъден човек, който е построил къщата си върху пясък“. (Матей 7:26) Дъждът, пороите и ветровете разрушават къщата му.

Множествата са смаяни от Исусовия начин на поучаване. Той ги учи като такъв, който има власт от Бога, а не като религиозните водачи. Вероятно мнозина от присъстващите стават негови ученици.