Глава 28
Да се отнасяме един към друг с любов
1. (а) Как можеш да станеш част от божията организация? (б) Тогава на каква заповед трябва да се подчиняваш?
С НАРАСТВАНЕТО на твоето знание и признателност за Йехова Бог и за неговите цели, ти ще искаш редовно да общуваш с хора, които споделят същата вяра и надежда. Правейки това, ти ще станеш част от божията видима организация — едно истинско християнско братство. Тогава думите „Обичайте братството“ за теб ще са заповед, на която трябва да се подчиняваш. — 1 Петър 2:17; 5:8, 9.
2. (а) Каква нова заповед дал Исус на своите последователи? (б) Какво показват ясно изразите „един другиго“ и „помежду си“? (в) Колко е важно да имаме любов?
2 Исус Христос подчертал колко е важно неговите последователи да се обичат помежду си. Той им казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго . . . По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35) Изразите „един другиго“ и „помежду си“ ясно показват, че всички истински християни ще бъдат обединени в една група, или организация. (Римляни 12:5; Ефесяни 4:25) И тази организация ще бъде идентифицирана чрез любовта, която нейните членове имат помежду си. Ако някой няма любов, всичко друго е безполезно. — 1 Коринтяни 13:1–3.
3. Как Библията подчертава значението на любовта и загрижеността към събратята християни?
3 Затова ранните християни често получавали подобни напомняния: „Обичайте се един друг като сродници.“ „Приветствувайте се един друг.“ „Служете си един на друг.“ „Бивайте един към друг благи, милосърдни.“ „Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого.“ „Насърчавайте се един друг.“ „Живейте мирно помежду си.“ „Имайте усърдна любов помежду си“. — Римляни 12:10; 15:7, NW; Галатяни 5:13; Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13, 14; 1 Солунци 5:11, 13; 1 Петър 4:8; 1 Йоан 3:23; 4:7, 11.
4. (а) Какво показва, че християните трябва не само да имат любов „един към друг“, но и към другите хора? (б) Кого трябва да обичат особено много християните?
4 Това обаче не означава, че истинските християни трябва да обичат само събратята си, които са членове на божията организация. Те трябва да обичат и другите хора. Всъщност, Библията ги подканя да растат „в любов един към друг и към всичките“. (1 Солунци 3:12; 5:15) Давайки правилната, уравновесена гледна точка, апостол Павел писал: „Нека струваме добро на всички, а най–вече на своите по вяра.“ (Галатяни 6:10) Следователно, макар че християните трябва да обичат всички, включително и своите неприятели, те особено много трябва да обичат своите събратя по вяра, които са членове на божията организация, своите духовни братя и сестри. — Матей 5:44.
5. Какво показва, че истинските християни, и в миналото, и днес, са известни със своята любов?
5 Ранните християни били известни с любовта, която имали помежду си. Според Тертулиан, писател от втори век, хората казвали за тях: „Вижте как се обичат един другиго, и как са готови да умрат един за друг!“ Такава любов се вижда сред истинските християни и днес. Но означава ли това, че между истинските християни никога няма проблеми или трудности?
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО
6. Защо дори истинските християни понякога грешат спрямо другите?
6 От своето изучаване на Библията ти си разбрал, че всички ние сме наследили несъвършенство от своите прародители Адам и Ева. (Римляни 5:12) Затова сме склонни да вършим лоши неща. „Ние всички в много неща грешим.“ — казва Библията. (Яков 3:2; Римляни 3:23) Трябва да знаеш, че членовете на божията организация също са несъвършени и понякога вършат неща, които не са правилни. Това може да доведе до проблеми и трудности дори и сред истинските християни.
7. (а) Защо на Еводия и Синтихия трябвало да се каже „да бъдат единомислени“? (б) Какво показва, че по принцип те били добри християнки?
7 Помисли върху ситуацията, възникнала между две жени, наречени Еводия и Синтихия, от ранния сбор във Филипи. Апостол Павел писал: „Моля Еводия, моля и Синтихия да бъдат единомислени в [Господаря].“ Защо Павел насърчил тези две жени да бъдат „единомислени“? Явно, че между тях съществували някакви проблеми. Библията не казва какви точно. Може би между двете се появила завист за нещо. Но всъщност и двете били добри жени. Те били християнки от доста време — години преди да участвуват с Павел в проповедната дейност. Затова той писал до сбора: „Помагай на тия жени, защото се трудиха в делото на благовестието заедно с мене.“ — Филипяни 4:1–3.
8. (а) Какъв проблем се появил между Павел и Варнава? (б) До какво заключение би стигнал ти, ако беше свидетел на този проблем?
8 Веднъж се появил проблем и между апостол Павел и неговия спътник Варнава. Когато вече били готови да тръгнат на своето второ мисионерско пътуване, Варнава поискал да вземат със себе си братовчеда му Марко. Павел обаче не искал Марко да дойде с тях, защото по време на първото мисионерско пътуване Марко ги оставил и се върнал в къщи. (Деяния 13:13) Библията казва: „И тъй, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг.“ (Деяния 15:37–40) Представяш ли си! Ако ти беше там и беше видял тази „разпра“, щеше ли да стигнеш до извода, че Павел и Варнава не са част от божията организация, щом се държат така?
9. (а) Какъв грях извършил Петър, и какво го накарало да постъпи така? (б) Какво направил Павел, когато видял какво станало?
9 Друг път апостол Петър постъпил неправилно. Той престанал да общува с християните от езически произход, защото се страхувал, че няма да бъде одобрен от някои от еврейските християни, които погрешно гледали отвисоко на своите нееврейски братя. (Галатяни 2:11–14) Когато апостол Павел видял какво прави Петър, той осъдил Петровото неправилно поведение пред всички присъствуващи. Как щеше да се почувствуваш ти, ако беше на мястото на Петър? — Евреи 12:11.
РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ С ЛЮБОВ
10. (а) Как реагирал Петър, когато бил поправен? (б) Какво можем да научим от примера на Петър?
10 Петър можел да се ядоса на Павел. Можел да се обиди от начина, по който Павел го поправил пред другите. Но той не го направил. (Еклисиаст 7:9) Петър бил смирен. Той приел поправката и не допуснал тя да охлади любовта му към Павел. (1 Петър 3:8, 9) Обърни внимание как по–късно Петър говорел за Павел в едно насърчително писмо към събратята си християни: „И считайте дълготърпението на нашия [Господар] като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост.“ (2 Петър 3:15) Да, Петър покрил с любов проблема, който в този случай възникнал заради неговото собствено неправилно поведение. — Притчи 10:12.
11. (а) Въпреки гневното избухване, как Павел и Варнава показали, че били истински християни? (б) Каква полза можем да извлечем от техния пример?
11 А какво станало със затруднението, възникнало между Павел и Варнава? То също било разрешено с любов. Защото, когато по–късно Павел писал до сбора в Коринт, той споменал Варнава като свой близък съработник. (1 Коринтяни 9:5, 6) И макар че Павел изглежда имал основания да се съмнява в достойнствата на Марко като спътник, по–късно този младеж достигнал такава зрялост, че Павел могъл да пише до Тимотей: „Вземи Марко и доведи го със себе си, защото ми е полезен в службата.“ (2 Тимотей 4:11) Ние можем да извлечем полза от този пример за решаване на разногласия.
12. (а) Защо можем да предположим, че Еводия и Синтихия са изгладили своите несъгласия? (б) Защо според Галатяни 5:13–15 е жизнено важно християните да решават разногласията помежду си с любов?
12 А Еводия и Синтихия? Дали те изяснили разногласията помежду си, позволявайки на любовта да покрие греховете, които те може би извършили една към друга? Библията не ни казва какво станало с тях накрая. Но тъй като те били добри жени, които работили заедно с Павел в християнската му служба, разумно е да предположим, че те смирено приели дадения им съвет. Можем да си представим как след получаването на Павловото писмо те пристъпили една към друга, за да разрешат проблема в дух на любов. — Галатяни 5:13–15.
13. Какъв пример за проява на любов дал Йехова Бог?
13 Ти също може би имаш трудности да се отнасяш с любов към даден човек или към дадени хора от сбора. Може би те наистина трябва още много да работят по развиването на истинските християнски качества, но помисли за това: Дали Йехова Бог чака докато хората се избавят от всичките си лоши черти, за да ги обикне? Не. Библията казва: „Бог препоръчва своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8) Ние трябва да следваме този пример на Бога и да проявяваме любов към онези, които вършат лоши и неразумни неща. — Ефесяни 5:1, 2; 1 Йоан 4:9–11; Псалм 103:10.
14. Какъв съвет ни дал Исус относно това да не бъдем критични към другите?
14 Тъй като всички ние сме също толкова несъвършени, Исус учел, че не трябва да критикуваме другите. Вярно е, че другите имат недостатъци, но ние също ги имаме. „Защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?“ — попитал Исус. (Матей 7:1–5) Ако помним този мъдър съвет, той ще ни помогне много за разбирателството с нашите братя и сестри.
15. (а) Защо е важно да прощаваме на другите, дори ако имаме причина за оплакване срещу тях? (б) Как Исус поучавал за необходимостта да прощаваме в своята притча от Матей, 18 глава?
15 Абсолютно необходимо е да бъдем милосърдни и прощаващи. Вярно е, че може да имаш действителна причина за оплакване срещу някой брат или сестра. Но помни библейския съвет: „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого.“ Но защо трябва да прощаваш на другите, щом имаш действителна причина за оплакване срещу тях? Защото „[Йехова] е простил вам“ — отговаря Библията. (Колосяни 3:13) И ако искаме да получим прошка от него, ние трябва да прощаваме на другите, както казал Исус. (Матей 6:9–12, 14, 15) Подобно на царя от една Исусова притча, Йехова ни е простил хиляди пъти; нима тогава ние не можем да простим на братята си няколко пъти? — Матей 18:21–35; Притчи 19:11.
16. (а) Според 1 Йоан 4:20, 21, каква връзка съществува между любовта към Бога и любовта към събратята християни? (б) Какво трябва да направиш, ако братът ти има нещо против тебе?
16 Ние просто не можем да живеем според истината, ако същевременно се отнасяме непримиримо и без любов към нашите братя и сестри. (1 Йоан 4:20, 21; 3:14–16) Затова, ако някога имаш някакви затруднения с някой събрат християнин, не преставай да говориш с него. Не трупай яд, а поправи нещата в дух на любов. Ако си обидил брата си, бъди готов да се извиниш и да го помолиш за прошка. — Матей 5:23, 24.
17. Как е правилно да постъпиш, ако някой се отнесе несправедливо към тебе?
17 Какво да направим обаче, ако някой ни оскърби или се отнесе несправедливо към нас? Библията съветва: „Не казвай: ‘Както ми направи той, така ще му направя и аз.’“ (Притчи 24:29; Римляни 12:17, 18) Исус Христос съветвал: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“ (Матей 5:39) Плесницата няма за цел да нарани физически, а само да оскърби или да предизвика. Следователно, Исус учел последователите си да избягват да бъдат въвличани в бой или спор. Вместо да ‘въздаваш зло за зло или хула за хула’, трябва да ‘търсиш мир и да се стремиш към него’. — 1 Петър 3:9, 11; Римляни 12:14.
18. Какво трябва да научим от примера, който Бог ни дава, като обича всички хора?
18 Спомни си, че трябва да ‘обичаме братството’. (1 Петър 2:17) Йехова Бог ни дава пример. Той не е предубеден. Всички раси са равни в неговите очи. (Деяния 10:34, 35; 17:26) Тези, които ще бъдат защитени през наближаващата „голяма скръб“, са взети от „всичките племена, люде и езици“. (Откровение 7:9, 14–17) Затова, подражавайки на Бога, ние не бива да обичаме някого по–малко, защото той принадлежи към друга раса, народност или обществено положение, или защото има друг цвят на кожата.
19. (а) Как трябва да гледаме на съхристияните си и как трябва да се отнасяме към тях? (б) На каква голяма привилегия можем да се радваме?
19 Опознай добре всички членове на християнския сбор, и ще започнеш да ги обичаш и цениш. Отнасяй се към възрастните като към бащи и майки, а към по–младите като към братя и сестри. (1 Тимотей 5:1, 2) Наистина е привилегия да бъдеш част от божията, подобна на семейство видима организация, чиито членове се отнасят толкова добре един към друг в любов. Колко хубаво ще бъде да живееш вечно в рай на земята с такова любещо семейство! — 1 Коринтяни 13:4–8.
[Снимка на страница 233]
Какво можем да научим от случая с Еводия и Синтихия?
[Снимка на страница 235]
Дали спорът между Павел и Варнава означавал, че те не били членове на божията организация?
[Снимка на страница 236]
Истинските християни оставят любовта да покрие причините за оплакване
[Снимка на страница 237]
В божията организация християните биват подтиквани от любов да се отнасят като равни помежду си