„Предавайте се на гостолюбие“

„Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.“ — РИМЛЯНИ 12:13.

 1. Коя е една основна човешка потребност, и как се проявява тя?

В ДНЕШНО време да вървиш по безлюдна улица в непознат квартал късно вечер може да бъде тягостно преживяване. Но точно толкова мъчително може да бъде да си сред множество от хора и да не познаваш никого, или теб да не те познават. Да, съществена част от човешкия характер е потребността да се грижат за теб, да се чувствуваш желан и обичан. На никой не му харесва да се отнасят към него като към непознат или като към външен човек.

 2. Как Йехова се е погрижил за нашата потребност от другарство?

² Йехова Бог, Създателят на всички неща, познава добре човешката потребност от другарство. Като Автор на човешкото творение още от самото начало Бог знаел, че не било „добре за човека да бъде сам“, и взел мерки за това. (Битие 2:18, 21, 22) Библейското повествование е изпълнено с примери за добри дела, които Йехова Бог и негови служители проявили спрямо хората. Това ни дава възможност да се научим как да ‘се предаваме на гостолюбие’ за радост и удоволствие на другите хора и за свое собствено удовлетворение. — Римляни 12:13.

Любов към непознати

 3. Обясни основното значение на гостоприемството.

³ Думата „гостолюбие“ (или „гостоприемство“), както е използувана в Библията, е преведена от гръцката дума филоксенѝа, която е съставена от две коренови думи, означаващи „любов“ и „непознат“. Така че гостоприемство всъщност означава „любов към непознати“. Но това не е просто формалност или въпрос на учтивост. То засяга чувствата и привързаността на човека. Според Exhaustive Concordance of the Bible [„Изчерпателен азбучен показалец на Библията“] на Джеймс Стронг, глаголът филѐо означава „да бъдеш приятел на (да обичаш [човек или предмет]), т.е. да изпитваш привързаност към (означаващо лична привързаност като чувство)“. Следователно гостоприемството надхвърля любовта, основана на принципи, проявена може би поради чувство за дълг или задължение. Обикновено то е израз на искрена обич, привързаност и приятелство.

 4. Спрямо кого трябва да се проявява гостоприемство?

⁴ Този, който получава такава обич и привързаност, е „непознатият“ (на гръцки — ксѐнос). Кой може да бъде това? Отново „Азбучник“–ът на Стронг определя ксѐнос като ‘непознат (буквално чужд, или фигуративно казано нов); косвено — гост или (обратното) странник’. Така че гостоприемството, както е показано в Библията, може да отразява доброта, изразена спрямо някой, към когото изпитваме обич, или може да бъде оказано дори на някой съвсем непознат. Исус обяснил: „Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?“ (Матей 5:46, 47) Истинското гостоприемство надхвърля разделенията и дискриминацията, наложени от предразсъдъци и страх.

Йехова — съвършеният домакин

 5, 6. (а) Какво имал предвид Исус, като казал: ‘Вашият небесен Отец е съвършен’? (б) Как се вижда щедростта на Йехова?

⁵ След като посочил недостатъците на любовта, изразявана от хората помежду им, както е цитирано по–горе, Исус добавил следните думи: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Матей 5:48) Разбира се, Йехова е съвършен във всяко едно отношение. (Второзаконие 32:4) Но Исус подчертавал един конкретен аспект на съвършенството на Йехова, както бил казал по–рано: „[Бог] прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.“ (Матей 5:45) Когато става дума за проявяване на доброта, Йехова не е предубеден.

⁶ Като Създател, Йехова е собственик на всичко. „Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове. Познавам всичките планински птици, и полските зверове са в ума Ми“ — казва Йехова. (Псалм 50:10, 11) Но той не крие егоистично нищо. В своята щедрост той осигурява всички свои творения. Псалмистът казал за Йехова: „Отваряш ръката Си и удовлетворяваш желанието на всичко живо.“ — Псалм 145:16.

 7. Какво можем да научим от начина, по който Йехова се отнася към странниците и към тези в нужда?

⁷ Йехова дава на хората онова, от което те имат нужда — дори и на хора, които не го познават, които са непознати за него. Павел и Варнава припомнили на идолопоклонниците в Листра, че Йехова „не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба“. (Деяния 14:17) Йехова е добър и щедър особено към онези, които са в нужда. (Второзаконие 10:17, 18) Много неща можем да научим от Йехова по отношение на проявяването на доброта и щедрост — по отношение на гостоприемството — към другите.

 8. Как Йехова е проявил своята щедрост, като се е погрижил за духовните ни нужди?

⁸ В добавка на изобилното осигуряване на материалните потребности на своето творение, Йехова се грижи за нуждите им в духовно отношение. Йехова постъпил по възможно най–великодушния начин за нашето духовно благополучие дори още преди който и да е от нас да е осъзнавал, че се намираме в безнадеждно духовно състояние. В Римляни 5:8, 10 четем: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. . . . Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“ Тази мярка, осигурена от Йехова, дава възможност на грешните хора да влязат в щастливи семейни взаимоотношения с небесния си Баща. (Римляни 8:20, 21) Йехова се погрижил и за това ние да получаваме правилно ръководство и напътствия, така че животът ни да бъде успешен въпреки нашето грешно и несъвършено състояние. — Псалм 119:105; 2 Тимотей 3:16.

 9, 10. (а) Защо можем да кажем, че Йехова е съвършеният домакин? (б) Как истинските поклонници трябва да подражават на Йехова в това отношение?

⁹ Като се има предвид това, можем да кажем, че Йехова наистина е съвършеният домакин в толкова много отношения. Той не пренебрегва нуждаещите се, смирените и бедните. Той проявява искрен интерес и загриженост към непознатите, и дори и към своите врагове, и не търси никаква материална отплата. Нима във всичко това той не е превъзходен пример на съвършен домакин?

¹⁰ Като Бог, проявяващ такава любеща милост и щедрост, Йехова иска неговите поклонници да му подражават. Из цялата Библия ние виждаме забележителни примери на това добро качество. Изданието Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] отбелязва, че „в древния Израил гостоприемството не било просто въпрос на добри маниери, а морален принцип . . . Библейските обичаи да се посреща умореният пътник и да се приема странникът били образеца, от който гостоприемството и всички негови допълнителни аспекти се развили в една високо ценена добродетел в юдейската традиция“. Но гостоприемството е нещо повече от символ на дадена народност или етническа група — то трябва да бъде характеристика на всички истински поклонници на Йехова.

Домакин на ангели

11. Какъв забележителен пример показва, че гостоприемството донесло неочаквани благословии? (Виж също Битие 19:1–3; Съдии 13:11–16.)

¹¹ Един от най–известните библейски разкази за проява на гостоприемство е този за Авраам и Сара, когато те били на стан под големите дървета край Мамврий, близо до Хеврон. (Битие 18:1–10; 23:19) Несъмнено апостол Павел имал предвид това събитие, когато дал следното напътствие: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“ (Евреи 13:2) Едно изследване на този разказ ще ни помогне да видим, че гостоприемството не е просто въпрос на обичай или възпитание. Не, това е богоугодно качество, което донася прекрасни благословии.

12. Как Авраам проявил своята любов към странниците?

¹² Битие 18:1, 2 показва, че гостите били непознати за Авраам и той не ги очаквал, сякаш те били просто трима странници, които минавали наблизо. Според някои изследователи, обичаят сред хората от източните народи бил, че един пътник в непозната страна имал право да очаква гостоприемство, дори и да не познава никого там. Но Авраам не чакал непознатите да настоят на това свое право; той поел инициативата. Той ‘се завтекъл’ да посрещне тези странници, които били на известно разстояние от него — и то „в горещината на деня“, като Авраам бил на 99 години! Нима това не показва вече защо Павел намекнал за Авраам като образец, на който да подражаваме? Това е същността на гостоприемството — обичта или любовта към непознатите, загрижеността за техните нужди. То е положително качество.

13. Защо Авраам ‘се поклонил’ на гостите?

¹³ Повествованието ни казва още, че след като посрещнал непознатите, Авраам ‘се поклонил до земята’. Поклонил се на съвсем непознати хора? Поклонът, извършен от Авраам, бил начин на приветствуване на почетен гост или на личност с висок ранг, и не трябва да се бърка с поклонението, което е запазено само за Бога. (Сравни Деяния 10:25, 26; Откровение 19:10.) Като се поклонил, не само навеждайки глава, но чак „до земята“, Авраам отдал на тези непознати почит като на важни личности. Той бил глава на голямо, преуспяващо патриархално семейство, но въпреки това гледал на тези странници като на личности, заслужаващи повече почит от него самия. Колко различно е това от обичайното подозрение към непознати, от нагласата ‘изчакай да видиш’! Авраам наистина показал какво значи изказването: „Изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.“ — Римляни 12:10.

14. Какви усилия и какви жертви били направени от Авраам, когато оказал гостоприемство на непознатите?

¹⁴ Останалата част от разказа показва, че чувствата на Авраам били искрени. Самото ястие било нещо забележително. Дори и в голямо домакинство с много добитък „младо добро теле“ не е нещо за всеки ден. Имайки предвид разпространените обичаи за този район, трудът Daily Bible Illustrations [„Ежедневни библейски илюстрации“] на Джон Кито казва: „Никога не се затъвало в лукс, с изключение може би на някои празници или при идването на непознат; и само при такива случаи се поднасяла месна храна, дори и при хора, които притежавали многобройни стада и черди.“ Горещият климат не позволявал съхраняването на никаква лесно разваляща се храна, затова за да се сервира едно такова ястие, всичко трябвало да се приготви в момента. Не е чудно, че в този кратък разказ изрази като „бързо“ или „по–скоро“ се срещат три пъти и Авраам буквално ‘се завтекъл’, за да приготви яденето! — Битие 18:6–8.

15. Какъв е правилният възглед относно материалните неща при оказването на гостоприемство, както е онагледено от примера на Авраам?

¹⁵ Но целта на това не е просто да се приготви голямо угощение, за да бъде впечатлен някой. Забележи, че макар Авраам и Сара да положили максимални усилия да приготвят и поднесат ястието, преди това Авраам казал следното за него: „Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си.“ (Битие 18:4, 5) Този „малко хляб“ се оказал угощение от „добро теле“ и пити от фино брашно, масло и мляко — царско угощение. Каква е поуката от това? Когато се проявява гостоприемство, онова, което е важно, което трябва да се подчертае, не е колко пищни са храната и питиетата, или какви богати развлечения ще се предложат и т.н. Гостоприемството не зависи от това дали човек може да си позволи скъпи неща. Не, то е основано на искрената загриженост за добруването на другите и на желанието да се прави добро за другите според възможностите на човека. „По–добра е гощавката от зеле с любов, нежели хранено говедо с омраза“ — казва една библейска притча и именно тук се намира ключът към истинското гостоприемство. — Притчи 15:17.

16. Как Авраам проявил ценене на духовните неща чрез онова, което направил за гостите?

¹⁶ Но трябва да обърнем внимание и на това, че в цялото събитие имало духовни нотки. Авраам някак успял да прозре, че тези гости били пратеници на Йехова. Това личи от факта, че той се обърнал към тях с думите: „Господарю мой [Йехова — NW], ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминувай слугата Си.“a (Битие 18:3; сравни Изход 33:20.) Авраам не знаел предварително дали те имат съобщение за него, или просто минават оттам. Въпреки това обаче той разбрал, че се осъществява целта на Йехова. Тези странници участвували в мисия от Йехова. Авраам щял да се радва да направи нещо, което да допринесе за нея. Той съзнавал, че служителите на Йехова заслужават най–доброто и искал да осигури най–доброто според обстоятелствата. Щом станело така, щяло да има духовна благословия, за него или за някой друг. Както се оказало после, Авраам и Сара били много благословени за своето искрено гостоприемство. — Битие 18:9–15; 21:1, 2.

Гостоприемен народ

17. Какво изисквал Йехова от израилтяните по отношение на странниците и онези, които били в нужда сред тях?

¹⁷ Забележителният пример на Авраам не бивало да бъде забравен от народа, който произлязъл от него. Законът, който Йехова дал на израилтяните, включвал мерки за проявяване на гостоприемство спрямо странниците сред тях. „Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец [сънародник — NW], и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ [Йехова — NW], вашият Бог.“ (Левит 19:34) Израилтяните трябвало да оказват специални грижи на онези, които се нуждаели от материална подкрепа, и не бивало да ги отпращат набързо. Когато Йехова ги благославял с изобилни реколти, когато се радвали на своите празници, когато почивали от труда си по време на годините на сабат, и при други случаи, хората трябвало да помнят по–нещастните от себе си — вдовиците, сираците и пришелците. — Второзаконие 16:9–14; 24:19–21; 26:12, 13.

18. От какво значение е гостоприемството във връзка с получаването на благоволението и благословията на Йехова?

¹⁸ Голямата значимост на добротата, щедростта и гостоприемството спрямо другите, особено спрямо онези, които са в нужда, може да се види в начина, по който Йехова се отнасял към израилтяните, когато те пренебрегвали проявяването на тези качества. Йехова ясно показал, че добротата и щедростта към странниците и онези в нужда са измежду изискванията, определящи дали неговият народ ще получи постоянната му благословия. (Псалм 82:2, 3; Исаия 1:17; Йеремия 7:5–7; Езекиил 22:7; Захария 7:9–11) Когато били усърдни в изпълнението на тези и други изисквания, хората се радвали на благополучие и на материално и духовно изобилие. Когато затъвали в своите собствени егоистични цели и пренебрегвали проявяването на тези добри качества спрямо онези в нужда, те бивали осъждани от Йехова и в крайна сметка получили отрицателна присъда. — Второзаконие 27:19; 28:15, 45.

19. Какво трябва да разгледаме още?

¹⁹ Следователно виждаме колко е важно за нас да изследваме себе си и да видим дали живеем според онова, което очаква от нас Йехова в това отношение! Това е особено важно днес, като се има предвид егоистичният и разделящ дух на света. Как можем ние да проявим християнско гостоприемство в един разделен свят? Това е темата, която се обсъжда в следващата статия.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какво е значението на библейската дума, преведена като „гостолюбие“?

◻ В кои отношения Йехова е съвършен пример в оказването на гостоприемство?

◻ Какви усилия положил Авраам, за да бъде гостоприемен?

◻ Защо всички истински поклонници на Бога трябва да ‘се предават на гостолюбие’?