„Научи ни да се молим“
„Някой от учениците му каза: ,Господарю, научи ни да се молим‘“ (ЛУКА 11:1).
1—3. (а) Защо учениците са помолили Исус за напътствие относно молитвата? (б) Какви въпроси възникват във връзка с това?
ИМА хора, които са надарени с хубав глас за пеене. Други имат природни таланти да свирят на някакъв инструмент. Но дори изтъкнати певци и инструменталисти се нуждаят от напътствия, за да развият таланта си изцяло. Същото важи и за молитвата. Учениците на Исус Христос са знаели, че им е необходимо упъствие за да бъдат молитвите им чути от Бог.
2 Исус обикновено се обръщал в молитва към Баща си насаме, като например тогава, когато прекарал цяла нощ в молитва, преди да избере 12 апостоли (Лука 6:12-16). Маркар че поощрявал учениците си да се молят насаме, те също го чули, как публично се молил и забелязали, че прави това съвсем по-различно от религиозните лицемери, които се молели, за да ги видят хората (Матей 6:5, 6). И тъй, логично е, че са го помолили за повече упътствия във връзка с молитвата. Относно това четем: „И случи се, когато веднъж беше на едно място и се молеше, когато спря, някой от учениците му каза: ,Господарю, научи ни да се молим, както и Йоан [Кръстител] е научил своите ученици“ (Лука 11:1).
3 Какво отговорил тогава Исус? Какво можем да научим от неговия пример? Каква полза можем да извлечем от неговото напътствие по отношение на молитвата?
Поуки за нас
4. Защо трябва ’непрестанно да се молим‘, и за какво става въпрос в това нареждане?
4 От изказванията и примера на Исус, който бил мъж на молитвата, можем да научим много. Една от поуките се състои в това, че щом като за съвършения Божи Син било необходимо редовно да се моли, тогава колко по-необходимо е за нас, неговите несъвършени последователи, постоянно да държим погледа си отправен към Бог и да го молим за напътствие, утеха и духовна подкрепа. Затова трябва ’непрестанно да се молим‘ (1 Солунци 5:17). Това разбира се не означава, че буквално трябва да коленичим през цялото време, а по-скоро по всяко време да имаме молитвено държание. Във всяка сфера на живота трябва да търсим Божието ръководство, за да действуваме разумно и постоянно да се радваме на признанието от Йехова (Притчи 15:24).
5. Какво може да ни отнема времето, необходимо за молитва и какво в такъв случай би трябвало да направим?
5 В днешните „последни дни“, много работи могат да ни отнемат времето, което би трябвало да прекараме в молитва (2 Тимотей 3:1). Ако обаче домашните грижи, работата и подобни неща биха ни пречили в редовното молене на нашия небесен Баща, това би означавало, че прекалено много ни обременяват житейските грижи. В такъв случай трябва незабавно да променим това състояние, защото пренебрегването на молитвата води до загуба на вярата. Трябва или да се освободим от някои светски задължения, или да намерим противовес за житейските грижи чрез по-често и по-горещо молене от цяло сърце за неговото ръководство. Трябва да сме „бдителни с оглед на молитвата“ (1 Петър 4:7).
6. Каква молитва ще анализираме и с каква цел?
6 В така наречената молитва-образец Исус не е диктувал на учениците си какво да казват, а как да се молят. Описанието на Лука малко се различава от отчета на Матей, понеже се отнася за друго събитие. Ще анализираме съдържанието на тази молитва, за да ни послужи за обазец, за какво да се молим като последователи на Исус и свидетели на Йехова.
Нашия Баща и неговото име
7. Кой има привилегията да се объща към Йехова с думите „Отче наш“?
7 „Отче наш в небесата“ (Матей 6:9; Лука 11:2). Йехова е Създателят на човека и обитава небесната сфера. Затова е подходящо да се объщаме към него, с „Отче наш в небесата“ (1 Царете [бъл. 3 Царете] 8:49; Деяния на апостолите 17:24, 28). С определението „наш“ признаваме, че също и други се намират в тясна връзка с Бог. Кой обаче има неограничена привилегията, да го нарича „Отец“? Само тези, които му са се отдали, които са кръстени и принадлежат към семейството на неговите почитатели. Наричайки Йехова ’наш Отец‘, изразяваме упованието си в Бог и убеждението, че единствената основа за помирение с него е пълното приемане на принесената от Исус откупителна жертва (Евреи 4:14-16; 11:6).
8. Защо с копнеж трябва да търсим възможност, да прекарваме време в молитва към Йехова?
8 Колко тясно свързани би трябвало да се чувствуваме с нашия небесен Баща! Като деца, на които никога не дотяга отиването при своя баща, нека с копнеж да търсим възможност да прекарваме време в молитва до Бог. Дълбока благодарност за неговите духовни и материални благословии, би трябвало да ни подтикне да му благодарим за неговата доброта. Не бива да се колебаем да отиваме при него с това, което ни подтиска и то с доверието, че ще ни подкрепи (Псалм 55:22). Тъй като той се грижи за нас, можем да сме сигурни, че в края на крайщата всичко ще завърши добре, ако останеме верни (1 Петър 5:6, 7).
9. Каква молба съдържа молитвата да се освети Божието име?
9 „Да се освети твоето име“ (Матей 6:9; Лука 11:2). Думата „име“ понякога означава самата личност, а „да се освети“ значи да се направи свято, да се отдели или да се зачита като свято. (Сравни Откровение 3:4.) Затова, да се молим за осветяването на Божието име означава всъщност, да се молим Йехова да освети самия себе си. Как? Като изчисти всякакъв позор, нанесен върху неговото име (Псалм 135:13). За тази цел Бог ще унищожи злите, ще възвеличи себе си и ще остави всички нации да познаят, че той е Йехова (Езекиил 36:23; 38:23). Ако ние копнеем за този ден и действително ценим величествеността на Йехова, тогава винаги ще се приближаваме до него с духът на страхопочитание, изразен с думите: „Да се освети твоето име.“
Божието Царство и неговата воля
10. Какво означава молбата за идването на Божието Царство?
10 “Да дойде твоето царство“ (Матей 6:10; Лука 11:2). Царството, за което се говори тук, е суверенната власт на Йехова, представена от месиянското правителство в небето, съставено от Исус Христос и свързаните с него „светии“ (Даниил 7:13, 14, 18, 27; Исаия 9:6, 7; 11:1-5). А какво означава молбата „да дойде“ Божието Царство? С тези думи се молим това Царство да пристъпи към действие против всички врагове на Божието управление на земята. ’То ще съкруши всички земни царства и ще им сложи край, а цялата земя ще превърне в Рай‘ (Даниил 2:44; Лука 23:43).
11. Как ще постъпваме, ако желаем волята на Йехова да става в цялата вселена?
11 „Да става твоята воля както на небето, така и на земята“ (Матей 6:10). С тези думи ние се молим, Бог да осъществи своето намерение относно земята, включително и премахването на своите врагове от нея (Псалм 83:9-18; 135:6-10). Молбата показва, че копнеем затова, Божията воля да става в цялата вселена. Ако това е наше сърдечно желание, тогава винаги ще изпълняваме волята на Йехова според най-добрите ни възможностти. Такава молба не бихме могли искрено да изкажем, ако в това отношение не бихме полагали сериозни усилия. А щом се молим така, тогава трябва да се пазим, да не вършим нещо, което е в противоречие на Божията воля, като например флирт с невярващо лице или да възприемем светски начин на действие (1 Коринтяни 7:39; 1 Йоан 2:15-17). Вместо това винаги би трябвало да се питаме: „Каква е волята на Йехова в тази работа?“ Ако го обичаме от все сърце, тогава във всяка житейска ситуация ще търсим неговото ръководство (Матей 22:37).
Нашият ежедневен хляб
12. Защо моленето само за ежедневния хляб се оказва полезно за нас?
12 ,Дай ни днес хлябът за този ден“ (Матей 6:11). В Евангелието на Лука четем: „Дай ни нашия хляб за деня, според нуждата на деня“ (Лука 11:3). Да молим Бог за необходимата ни храна, изисква вяра в неговата способност, ден след ден да се грижи за нашите потребности. Израилтяните трябвало да събират маната всеки ден „колкото им трябва за деня“, а не за седмица или по-дълъг период (Изход 16:4). С тази молитва не се молим за деликатеси, нито за изобилни запаси, а за ежедневните ни потребности така, както те възникнат. Да се молим само за ежедневния хляб също ще ни помогне да не станем алчни (1 Коринтяни 6:9, 10).
13. (а) Как да разбираме молбата за ’ежедневния хляб‘ в по-широко значение? (б) Какво отношение би трябвало да проявяваме дори ако работим тежко и това да ни стига едва за прехрана?
13 В по-широко значение нашите молитви за ежедневния хляб показват, че не се чувствуваме независими, но разбираме, че храна, питие, облекло и други необходими неща имаме от Бог. Като семейство на отдадените му поклонници, ние се уповаваме на нашия Баща, но не чакаме със скръстени ръце да се грижи по чудотворен начин за нас. Прехраната и други неща необходими за живота постигаме благодарение на работа и средствата, с които разполагаме. Обаче е подходящо да благодарим на Бог за тези неща, понеже виждаме в тях проявата на любовта, мъдростта и моща на нашия небесен Баща (Деяния на апостолите 14:15-17; сравни Лука 22:19). В последствие на нашето трудолюбие, можем да достигнем материално благосъстояние. Обаче дори ако само с тежък труд придобиваме само крайно необходимото, нека бъдем благодарни и доволни за това (Филипяни 4:12; 1 Тимотей 6:6-8). Да, богобоязлив човек, ако и да има само просто облекло и храна, може да бъде много по-щастлив от заможен човек. И тъй, да не се обезсърчаваме, ако по независими от нас причини, имаме малко. Можем да сме духовно богати. Нищо не може да ни направи бедни по отношение на вяра, надежда и любов към Йехова, към когото в искрена молитва от сърце отправяме нашите благодарности и възхваляния.
Да се опростят нашите дългове
14. За прощаване на какви дългове се молим и на каква основа Бог ни ги заличава?
14 „И прости ни нашите дългове така, както ние прощаваме на нашите длъжници“ (Матей 6:12). От описанието на Лука произлиза, че тук става въпрос за нашите грехове (Лука 11:4). Наследената ни грешност ни пречи да вършим всичко в съгласие с волята на нашия небесен Баща. Тези наши грешки са в известна степен наш дълг или наша отговорност спрямо Бог откакто сме започнали да’ живеем и постъпваме в силата на духа‘ (Галатяни 5:16-25; сравни Римляни 7:21-25). Натоварени сме с този дълг, понеже сме несъвършени и не можем напълно да отговорим на Божиите изисквания. За опрощение на тези грехове можем да се молим. За щастие Бог може да ги заличи въз основа на заслугата на принесената от Исус откупителна жертва (Римляни 5:8; 6:23).
15. Как трябва да гледаме на необходимо дисциплинирване?
15 Ако искаме Бог да опрости нашите дългове, т.е. грехове, трябва да проявяваме разкаяние и с готовност да приемаме дисциплиниране (Притчи 28:13; Деяния на апостолите 3:19). Йехова ни обича и според това, което ни е необходимо, той ни дисциплинирва, за да ни помогне да преодолеем нашите слабости (Притчи 6:23; Евреи 12:4-6). Разбира се можем да се радваме, ако въз основа на растящата ни вяра и увеличаващото се познание ние до такава степен сме в хармония с Божите закони и принципи, че при нито едно от нашите прегрешения няма ни най-малка преднамереност. Но какво, ако установим известна преднамереност? Трябва да бъдем дълбоко опечалени и себиозно дасе молим за опрощение (Евреи 10:26-31). Трябва да приложим в действие получения съвет и незабавно да променим своето поведение.
16. Каква полза имаме от редовно молене на Бог за опрощение на греховете ни?
16 От полза е, редовно да молим Бог за опрощение на нашите грехове. С това ще помним нашата грешност и ще станем по-смирени (Псалм 51:3, 4, 7). Ние се нуждаем от това, небесният ни Баща „да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8, 9). Освен това, когато споменаваме нашите прегрешения в молитвата, ще ни бъде по-лесно да водим неумолима война против тях. Това също ни напомня, че ни е необходим откупа и заслугата на пролятата кръв на Исус (1 Йоан 2:1, 2; Откровение 7:9, 14).
17. Как молитвите ни за опрощение ни помагат да поддържаме добри отношения с другите?
17 Молитвите за опрощение ни помагат също да проявяваме милосърдие, великодушие и съчувствие към тези, които в малък или голям размер са се провинили срещу нас. Описанието на Лука предава: „И прости ни греховете, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник“ (Лука 11:4). Опрощение от Бог можем действително да получим само, ако и ние вече „простихме на нашите длъжници“ (Матей 6:12; Марко 11:25). Исус добавя: „Защото ако вие простите на хората провиненията им, и вашия небесен Баща ще ви прости, ако пък вие няма да простите на хората техните провинения, то и вашите няма да прости Бащата“ (Матей 6:14, 15). Моленето за опрощение на нашите прегрешения трябва да ни помогне да прощаваме на другите и да им оказваме дълготърпение. Апостол Павел пише: „Както Йехова щедро ви е простил, така правете и вие“ (Колосяни 3:13; Ефесяни 4:32).
Изкушения от злия
18. Защо не можем да обвиняваме Бог за изпитанията или изкушенията, които ни сполитат?
18 „И не ни отвеждай в изкушение“ (Матей 6:13; Лука 11:4). Тези думи не означават, че Йехова ни изкушава да извършим грях. За нещо, което той допуска, Святото писание понякога говори, като че ли той го причинява или върши (Рут 1:20, 21; сравни Еклисиаст 11:5). Ученикът Яков пише: „Защото Бог с нищо зло не може да е подложен на изпитание, нито сам никого не изпитва“ (Яков 1:13). Следователно никога да не обвиняваме нашия небесен Баща, че ни докарва изпитания или изкушения към злото, тъй като изкушителят, който си опитва да ни въвлече в грях против Бог, е Сатан (Матей 4:3; 1 Солунци 3:5).
19. Как можем да се молим във връзка с изкушенията?
19 С думите: „Не ни отвеждай в изкушение“ ние фактически молим Йехова да не допусне ние да отстъпим, когато сме изложени на изпитание или натиск да му бъдем непокорни. Можем да молим нашия небесен Баща да ръководи стъпките ни така, че да не попаднем в изкушение, което да преголямо за нас. Във връзка с това Павел пише: „Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен и няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието, ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13). Можем да се молим, Йехова да ни ръководи и да не допуска изкушение, което надвишава това, което можем да издържим, както и да посочи изходен път от силно страдание. Изкушенията идват от Дявола, от нашето несъвършено тяло и от слабостите на другите, но нашия любвеобилен Баща може да ни осигури ръководство, благодарение на което няма да се спънем.
20. Защо трябва да се молим за избавление от „злия“?
20 „Но ни избави от злия“ (Матей 6:13). Бог несъмнено е в състояние да попречи на злия, т.е. Сатан, да не ни победи (2 Петър 2:9). А такова избавление още никога не е било толкова необходимо, колкото сега, когато Дявола се разпали с голяма ярост, като знае, че му остава само малко време (Откровение 12:12). Замислите на Сатана са ни добре познати, но и той знае нашите слабости. Трябва прочее да се молим на Йехова да ни предпази от този противник, вилнеещ като лъв (2 Коринтяни 2:11; 1 Петър 5:8, 9; сравни Псалм 141:8, 9). Например, ако имаме желание да се оженим, би било уместно да се молим на Йехова да ни предпрази от дяволски интриги и от изкушението, да поддържаме светски връзки, защото това би могло да доведе до извършване на разврат или непослушание спрямо Бог чрез сключване на брак с невярващ. (Сравни Второзаконие 7:3, 4; 1 Коринтяни 7:33.) А може би копнеем за богатства? В такъв случай молитвата ще ни помогне да се съпротивим на изкушението от хазартни игри или мошенически постъпки. Сатан на всяка цена иска да съкруши нашите добри отношения с Йехова и няма да се въздържи от нищо, за да ни измами. Затова нека се молим непрестанно на небесния ни Баща, който никога не оставя праведния като плячка на изкушенията, но го избавя от злия.
Молитвата укрепва вярата и надеждата
21. Каква полза ни дават молитвите за Царството?
21 Нашият небесен Баща ни избавя от злото и се радва, когато може обилно да ни благослови. Защо обаче оставя своя възлюбен народ толкова дълго време да се моли: „Да дойде твоето царство“? Молейки се за него години наред все повече копнеем за него и все по-дълбоко го ценим. Такива молитви постоянно ни напомнят, колко много се нуждаем от това благоденствено небесно правителство. Те поддържат в нас надеждата за живот под управлението на това Царство (Откровение 21:1-5).
22. Какво би трябвало винаги да бъде нашето становище относно молитвата към нашия небесен Баща, Йехова?
22 Молитвата безспорно ни изпълва с упование към Йехова. Още повече се укрепват нашите връзки с Бог, когато той отговаря на нашите молитви. Затова никога да не ни дотяга всеки ден да отправяме към него нашите възхваления, благодарения и горещи молби. Нека бъдем благодарни на Исус за помоща, която е дал на последователите си, изпълнявайки тяхното желание: „Господарю, научи ни да се молим“.
Помниш ли?
◻ Какво можем да научим за молитвата от изказванията и примера на Исус?
◻ За какво трябва да се молим, относно нашия небесен Баща и неговото име?
◻ Каква молба изразяваме, когато се молим да дойде Божието Царство и да става Божията воля на земята?
◻ За какво се молим с молбата за ежедневния ни хляб?
◻ Какво означават молитвите за опрощение на нашите дългове?
◻ Защо е толкова важна молитвата за избавление от изкушенията от Сатана, т.е. от злия?
[Снимка на страница 28]
Последователите на Исус го помолили да ги научи да се молят. Знаеш ли, каква полза можем да извлечем от упътствията му относно молитвата?