Въпроси на читатели

Защо Исус могъл да каже на една жена, известна като грешница, че греховете ѝ са простени? (Лука 7:37, 48)

Докато Исус се бил разположил край трапезата в дома на Симон, който бил фарисей, една жена ‘застанала отзад до краката му’. Тя ги намокрила със сълзите си и ги изтрила с косите си. След това целувала краката му и ги намазала с благоуханно масло. Според разказа в евангелието жената била „известна в града като грешница“. Разбира се, всеки несъвършен човек е грешник, но в Писанието тази дума обикновено се използва за човек, който е известен с грешните си дела. Жената най–вероятно била проститутка. Именно на нея Исус казал: „Греховете ти са простени.“ (Лука 7:36–38, 48) Какво имал предвид Исус с тези думи? Как било възможно греховете ѝ да бъдат простени, щом откупът все още не бил платен?

След като жената измила краката на Исус и ги намазала с благоуханно масло, но преди той да прости греховете ѝ, Учителят използвал една притча, за да даде важен урок на своя домакин. Сравнявайки греха с дълг, който е прекалено голям, за да бъде върнат, Исус казал на Симон: „Двама мъже бяха длъжници на един заемодател, единият му дължеше петстотин динария, а другият — петдесет. Понеже нямаха с какво да му платят, той милостиво опрости дълга и на двамата. Тогава кой от тях ще го обича повече?“ Симон отговорил: „Предполагам, че онзи, на когото е опростил по–големия дълг.“ Тогава Исус казал: „Правилно прецени.“ (Лука 7:41–43) Всеки от нас дължи на Бога послушание. Затова, когато не сме му послушни и грешим, не успяваме да платим на Бога онова, което му дължим. Така натрупваме дълг. Йехова обаче е като заемодател, който е готов да опрощава дълговете ни. Затова Исус насърчил последователите си да се молят на Бога с думите: „Прости [ни] дълговете, както и ние простихме на своите длъжници.“ (Мат. 6:12) В Лука 11:4 се разкрива, че тези дългове са греховете ни.

На какво основание Бог прощавал грехове в миналото? Съвършената му справедливост изисква грехът да бъде наказан със смърт. Затова Адам платил за греха с живота си. Но според Закона, който Бог дал на израилтяните, извършилият грях човек можел да получи прошка, като принесе животно в жертва на Йехова. Апостол Павел отбелязал: „Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма прошка.“ (Евр. 9:22) Юдеите смятали, че това бил единственият начин да получат прошка от Бога. Не е изненадващо тогава, че мъжете, които се били разположили заедно с Исус край трапезата, вътрешно възнегодували поради думите му към жената, като си казали: „Кой е този, който прощава дори грехове?“ (Лука 7:49) На какво основание тогава затъналата в грехове жена можела да получи прошка?

В първото пророчество, което изрекъл, след като Адам и Ева съгрешили, Йехова заявил намерението си да издигне „потомство“, което Сатана и неговото „потомство“ щели да наранят в петата. (Бит. 3:15) Това станало, когато враговете на Бога убили Исус. (Гал. 3:13, 16) Пролятата кръв на Христос служи като откуп, който освобождава човечеството от греха и смъртта. Тъй като нищо не може да попречи на Йехова да постигне намерението си, веднага щом думите от Битие 3:15 били изречени, от гледната точка на Бога откупът сякаш вече бил платен. Йехова можел да прощава греховете на онези, които проявявали вяра в обещанията му.

В предхристиянски времена Йехова сметнал мнозина за праведни. Сред тях били Енох, Ной, Авраам, Раав и Йов. С вяра те очаквали изпълнението на Божиите обещания. Ученикът Яков писал: „Авраам повярва в Йехова и заради това беше сметнат за праведен.“ А относно Раав Яков казал: „Нима и блудницата Раав по същия начин не беше обявена за праведна чрез дела?“ (Як. 2:21–25)

Давид, който бил цар в древния Израил, извършил сериозни грехове, но имал силна вяра в истинския Бог и всеки път искрено се разкайвал. Освен това в Писанието се казва: „Бог даде [Исус] като жертва за помирение чрез вярата в неговата кръв, за да покаже своята праведност, защото поради своята въздържаност прощаваше греховете, извършени в миналото. Така той искаше да покаже своята праведност в настоящото време, за да бъде праведен и когато обявява за праведен онзи, който вярва в Исус.“ (Рим. 3:25, 26) Въз основа на изкупителната жертва на Исус, която щяла да бъде осигурена в бъдеще, Йехова можел да прости греховете на Давид, без да прави компромис със собствения си стандарт за справедливост.

Очевидно ситуацията на жената, която намазала краката на Исус с благоуханно масло, била подобна. Тя водела неморален живот, но се разкаяла. Жената разбирала, че трябва да бъде откупена от греха, и с действията си показала, че наистина цени човека, чрез когото Йехова щял да осигури нужния откуп. Макар че жертвата все още не била дадена, принасянето ѝ било толкова сигурно, че нейната стойност вече можела да бъде приложена в случаи като този на жената. Затова Исус ѝ казал: „Греховете ти са простени.“

Както библейското повествование ясно разкрива, Исус не избягвал грешниците. Той се отнасял добре към тях. Също така Йехова е готов да прощава на разкайващите се грешници. За нас, като несъвършени хора, това е чудесно и стоплящо сърцето уверение!

[Снимка на страница 7]

Те били сметнати за праведни