Баптистериите мълчаливи свидетели на един забравен обичай

Баптистериите мълчаливи свидетели на един забравен обичай

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФРАНЦИЯ

„ПОКРЪСТВАНЕ чрез потапяне, извършено в катедралата.“ Това заглавие се появило в един френски вестник през 2001 г. Но на снимката към статията се виждало как един човек, приел католицизма, стои в голям басейн за покръстване с вода до коленете и един католически свещеник излива вода върху главата му. Тази сцена, която може да се види на много места по света, показва практиката, възприета от католическата църква след Втория Ватикански събор, новите католици да бъдат покръствани чрез частично потапяне във вода. Възникват обаче следните въпроси: Като се има предвид, че повечето католици биват покръствани още като бебета чрез поръсване с вода върху главата, кой начин на покръстване би трябвало да отговаря на примера, оставен от Йоан Кръстител и апостолите на Исус? Как трябва да бъдат покръствани християните днес? Историята на баптистериитеa ни помага да разберем отговорите на тези въпроси.

Произход и значение на покръстването

Първоначално християнското покръстване било извършвано чрез пълно потапяне във вода. Разказът в Библията за етиопския служител, който бил покръстен от Филип, потвърждава този факт. След като разбрал кой всъщност е Христос и видял място с вода, етиопецът казал: „Какво пречи да бъда потопен?“ (Деяния 8:26–39, „Емфатичен двуезичен превод“) Тук коренът на гръцката дума за „потопен“ е „баптѝзо“, което означава „потъвам, потапям“, и се отнася за пълно потапяне. Фактът, че покръстването е сравнено с погребение потвърждава тази мисъл. (Римляни 6:4; Колосяни 2:12) Интересно е, че няколко френски преводачи на Библията (например Шураки и Перно) наричат Йоан Кръстител Йоан Потапящия.

През първите векове на християнството пълно потапяне било извършвано на места, където имало достатъчно вода за това — в някоя река, в морето или в бани. Но тъй като все повече хора приемали християнството, баптистерии били построени на различни места в Римската империя — от Далмация до Палестина и от Гърция до Египет. Един от най–старите баптистерии, които били открити при разкопки, се намира в Сирия на брега на река Ефрат и датира от 230 г.

Когато през четвърти век т.нар. християнска вяра била официално приета в Римската империя, милиони хора станали „християни“ и трябвало да бъдат покръстени. За тази цел навсякъде започнали да се строят баптистерии. До началото на шести век само в Рим били построени около 25 баптистерии, включително и този в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“. В Галия почти всяка епархия си имала собствен баптистерий и според един източник те стигали до около 150 на брой. Вероятно в цялата страна имало още стотици баптистерии, разположени в близост до малки църкви, гробници или манастири.

Архитектура и водно захранване

Баптистериите често представлявали сгради с кръгла или многоъгълна форма и можело да бъдат отделна постройка или да са пристроени към вече съществуваща църква. Разкопките разкриват, че това били малки сгради (обикновено с площ не повече от 200 квадратни метра). Но те били украсени с колонади, мрамор, мозайки и фрески, които понякога изобразявали сцени от Библията. В някои баптистерии като този в град Мариана (о–в Корсика) над басейна се спускал красив балдахин. Самият басейн също бил наричан баптистерий. Той можел да бъде с различна форма — квадратен, кръгъл, шестоъгълен, продълговат, с формата на кръст или осмоъгълен. Както се вижда от големината и дълбочината им, първите баптистерии явно били предназначени за покръстване на възрастни. Те били достатъчно големи, за да могат двама души да влязат вътре. Например в град Лион, разположен в източната част на централна Франция, басейнът бил с широчина 3,25 метра. Много басейни били снабдени със стъпала, обикновено седем на брой, които водели до водата.

Разбира се, основният проблем за строителите бил водното захранване. Много баптистерии, като например този в Ница (южна Франция), били строени в близост до естествени водни източници или на места, които преди това са били бани, свързани с извори с гореща вода. Обикновено водата била пренасяна до басейна и излизала от него с помощта на тръби. В други случаи водата се носела с кофи от резервоар, който се пълнел с дъждовна вода.

Баптистерият „Сен–Жан“ в град Поатие (западна Франция), построен през около 350 г., е ярък пример за това какво е представлявал един „християнски“ баптистерий през четвърти век. В една продълговата сграда, заобиколена от няколко пристройки, бил разположен голям осмоъгълен басейн с три стъпала, който бил дълбок 1,41 метра и широк 2,15 метра. Той бил свързан с водопровода, носещ вода до града от един близък извор.

Пълно или частично потапяне?

Дали в тези баптистерии се извършвало покръстване чрез пълно потапяне? Някои католически историци казват, че това не било така, като твърдят, че частичното покръстване чрез поръсване (изливане на вода върху главата) било споменато като възможност в ранната история на католическата църква. Те също заявяват, че много басейни били дълбоки не повече от един метър и затова не било възможно възрастен човек да бъде потопен напълно. В една католическа енциклопедия се казва, че в баптистерия в град Поатие „свещеникът можел да стои на третото стъпало, без да му се намокрят краката“.

Въпреки това от рисунки от по–късен период, изобразяващи покръстване, става ясно, че пълното потапяне било обичайната практика. Този, който бивал покръстен, е показан с вода до гърдите или дори до врата. (Виж илюстрациите по–горе.) Дали било възможно да се извърши пълно потапяне, дори ако водата стигала само до кръста на един човек със среден ръст? В един справочник се казва, че източването на водата можело да бъде спряно, така че кандидатът за покръстване, който коленичел или бил наведен, да може да бъде потопен.b Пиер Жунел, професор по католическа литургия в Париж, казва, че кандидатът „стоял във водата до кръста и свещеникът или дяконът, слагайки ръка на главата му, го карал да се наведе напред, така че да бъде напълно потопен във водата“.

Басейните за покръстване стават все по–малки

След време обикновената церемония по покръстването от времето на апостолите се превърнала в сложен ритуал, който включвал специално облекло, правене на определени жестове, молитви за прогонване на зли духове, освещаване на водата, повтаряне на основни католически вярвания и помазване. Частичното потапяне започнало да се използва и на други места. Басейните в баптистериите били направени по–малки, като някои били намалени наполовина или дори повече от първоначалната им широчина и дълбочина. Например до началото на шести век в град Кесерес (южна Франция) дълбочината на един басейн била намалена от 1,13 метра до около едва 48 сантиметра. По–късно, през около дванайсети век, католиците вече не използвали дори частично потапяне, а само поръсване с вода. Според френския учен Пиер Шоню причината била, че „покръстването на деца ставало все по–разпространено в страните с по–студен климат, а едно новородено не можело да бъде потопено в студена вода“.

Всичко това довело до построяването на все по–малки места за покръстване. В своето изследване на историята на покръстването историкът Фредерик Бюлер казва: „Археологията, писмените документи и изобразителното изкуство показват, че в общи линии покръстването преминало от пълното потапяне на възрастни хора през първите векове на християнството до поръсването с вода на бебета, като в промеждутъка се наблюдава извършването на частично потапяне на възрастни хора и пълно потапяне на деца.“

Изглежда, че днес покръстването на възрастни чрез частично потапяне става все по–разпространено, като съвременните баптистерии са по–големи от преди. И в съгласие с думите на Бюлер за „носталгия по потапянето“ повече от всякога съвременната католическа литургия препоръчва покръстването да се извършва чрез пълно потапяне. Интересно е, че Библията винаги е посочвала, че християнското покръстване трябва да се извършва чрез пълно потапяне.

[Бележки под линия]

a Терминът „баптистерий“ обикновено се отнася за църковна сграда или част от църква, в която се извършват церемониите по покръстване.

b Много Свидетели на Йехова днес биват покръствани чрез пълно потапяне в малки плувни басейни или дори във вани.

[Снимка на страница 13]

Баптистерият „Сен–Жан“ в град Поатие (Франция)

[Снимка на страница 13]

Реконструкция на баптистерий от пети век в град Мариана (о–в Корсика)

[Източник]

[Снимки на страница 14]

ИЗОБРАЖЕНИЯ ПРЕДСТАВЯЩИ ХРИСТИЯНСКО ПОКРЪСТВАНЕ

Водата на река Йордан стига до гърдите на Исус и ангели носят кърпи, за да подсушат тялото му (девети век)

[Източник]

Исус в река Йордан с вода, стигаща до врата му. Отляво двама ангели държат платно, готови да подсушат тялото на Христос (дванайсети век)

[Източник]