Гледната точка на Библията

Дали безпокойството показва липса на вяра?

„БЕЗПОКОЙСТВОТО Е ЗАБРАНЕНО!“ Под това заглавие един пастор, живял в началото на XX век, писал, че безпокойството за материални неща е не само неправилно, но е и „голям грях“. Неотдавна един коментатор каза относно преодоляването на тревогите и безпокойството: „Нашите тревоги разкриват, че нямаме доверие в Бога.“

И двамата направили своите заключения въз основа на Исусовите думи в Проповедта на планината: „Не се безпокойте.“ (Матей 6:25) След като днес толкова много хора изпитват безпокойство, може да се запитаме: Трябва ли християните да се чувстват виновни, че се безпокоят? Дали безпокойството показва липса на вяра?

Бог знае от какво се нуждаем

Писанието ни помага да разграничим безпокойството, което изпитваме всеки ден, от греха да ни липсва вяра. Ежедневните тревоги или дори моментната липса на вяра поради някаква слабост, не бива да се бъркат с пълното отсъствие на доверие в Бога, което произлиза от нечестиво, закоравяло сърце. Така че християните не трябва да се измъчват от чувство на вина само защото от време на време се безпокоят.

Въпреки всичко не бива да позволяваме на безпокойството да ни обземе и да започне да управлява живота ни. Затова можем да видим колко мъдри са Исусовите думи: „Не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?“ След това Исус продължил със следното утешително уверение: „Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:25–33)