3. Какви инструкции по повод съденето дава след това Исус в Проповедта на планината?

³ Продължавайки своята Проповед на планината, Исус добавил още неща, които християните трябвало да се стремят да спазват. Ето едно от тях, което изглежда просто, но отрича една от най–трудните за преодоляване склонности: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с каквато съдба [преценка, осъждане] съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: ‘Остави ме да извадя съчката из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“ — Матей 7:1–5.

5. Защо е много по–лесно да видим недостатъците на другите, отколкото нашите собствени?

⁵ През първия век от нашата ера, поради устните си предания, фарисеите като цяло били склонни да съдят сурово другите. Всеки един от Исусовите слушатели, който имал навика да прави това, трябвало да престане. Далеч по–лесно е да видим съчиците в очите на другите, отколкото гредите в нашето собствено око — и далеч по–успокояващо за нашето „аз“! Един човек бе казал: „Обичам да критикувам другите, защото това ме прави да се чувствувам много добре!“ Навикът да поправяме другите може би ни вдъхва чувството на сила, сякаш компенсиращо нашите собствени грешки, които бихме искали да скрием. Но ако е необходимо да поправим някого, то това трябва да стане в дух на мекост. Който поправя другия, трябва да осъзнава ясно своите собствени недостатъци. — Галатяни 6:1.