Бой се от Йехова, този който чува молитвата
„О ти, който чуваш молитвата, при теб ще дойдат хора от всяка плът“ (ПСАЛМ 65:2).
1. Защо трябва да очакваме, че Йехова поставя известни изисквания за тези, които искат да се приближават до него в молитва?
ЙЕХОВА БОГ е „Цар на вечността“. Той е този, който ’чува молитвата‘ и при него идват „хора от всяка плът“ (Откровение 15:3; Псалм 65:2). Но как се дохожда при него? Земни царе определят правила относно облекло и поведение за тези, които приемат на аудиенция. Следователно трябва да очакваме, че и Царят на вечността поставя известни изисквания към тези, които искат да дойдат при него с гореща молба и благодарение (Филипяни 4:6, 7).
2. Какви въпроси възникват относно молитвата?
2 Какво изисква Царят на вечността от тези, които пристъпват към него в молитва? Кой може да се моли на него и да бъде изслушан? За какво можем да се молим?
Приближаване до Царя на вечността
3. Какви примери можеш да посочиш за молитви на древни Божии служители, и приближавали ли са се до Бог чрез някакъв посредник?
3 Преди Адам, един „Божи син“, да стане грешник, несъмнено е разговарял с Царя на вечността (Лука 3:38; Битие 1:26-28). Когато неговият син Авел принесъл на Бог „някои от първородните на стадото си“, това сигурно било съпътствувано от молитви и възхваляния (Битие 4:2-4). Ной, Авраам, Исак и Яков са строели олтари върху които са принасяли жертви на Йехова, при което те се приближавали до него в молитва (Битие 8:18-22; 12:7, 8; 13:3, 4, 18; 22:9-14; 26:23-25; 33:18-20; 35:1, 3, 7). А от молитвите на Соломон, Ездра и вдъхновените псалмисти произлиза, че израилтяните не са ползували никакво посредничество, когато са се приближавали до Йехова (1 Царете [бъл. 3 Царете] 8:22-24; Ездра 9:5, 6; Псалм 6:1, 2; 43:1; 55:1; 61:1; 72:1; 80:1; 143:1).
4. (а) Какъв нов начин за приближаване до Бог в молитва е бил въведен в I век? (б) Защо е подходящо, да се молим на Бог чрез Исус?
4 В I век от н.е. Бог въвел нов начин за пристъпване до него с молитва, а именно чрез неговия Син, Исус Христос, който дари човечеството с изключителна любов. Преди този Син да дойде на земята, той радостно е служел като „майсторски работник“ и обичал нещата свързани с хората (Притчи 8:30, 31). Тук на земята, Исус с любов помагал на несъвършените хора в духовно отношение, лекувал страдащи и дори възкресявал мъртви (Матей 9:35-38; Лука 8:1-3, 49-56). Преди всичко обаче ’Исус дал душата си в откуп на мнозина‘ (Матей 20:28). Следователно, колко е подходящо, тези, които искат да извлекат полза от този откуп, да се приближат до Бог посредством този, който толкова обича човечеството! Днес това е единствения начин, по който можем да се приближим до Царя на вечността, понеже Исус сам е казал: „Никой не дохожда при Отеца, освен чрез мене“, а също: „Ако поискате нещо от Отеца, той ще ви го даде в мое име“ (Йоан 14:6; 16:23). Да се молим за нещо в името на Исус означава, да го признаем като пътя, по който можем да се приближим до Този, който чува молитвите.
5. Как Бог е предразположен към хората, и какво значение има това във връзка с нашите молитви?
5 Особено много трябва да ценим любовта, която Йехова е доказал с това, че е представил откупа. Исус заявява: „Бог толкова възлюби света [т.е. хората], че даде своя единороден Син, за да не погине никой, който прояви вяра в него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Дълбочината на Божията любов изразяват добре думите на псалмиста: „Защото колко е високо небето от земята, толкова голяма е милостта му към ония, които му се боят. Колкото слънчевия изгрев отстои от слънчевия залез, толкова е отдалечил от нас прегрешенията ни. Както баща оказва милосърдие на чадата си, така и Йехова оказва милосърдие на онези, които му се боят. Понеже той сам познава нашия състав, помни това, че сме пръст“ (Псалм 103:11-14). Колко окуражително е, да знаем, че молитвите на предани свидетели на Йехова стигат до такъв любвеобилен Баща посредством неговия Син!
Ограничена привилегия
6. С каква нагласа трябва да се приближаваме до Йехова в молитва?
6 Земни царе не позволяват просто на всеки да пристъпи без заявка в царския дворец. Аудиенцията при монарха е ограничена привилегия. Същото се отнася за молитва, отправена към Царя на вечността. Разбира се, всички, които се приближават до Бога посредством Исус Христос с правилното ценене за прекрасното величие на Бог, могат да очакват, да бъдат изслушани. До Царят на вечността трябва да се приближаваме с почтителност и страхопочитание. Който иска да буде чут, трябва да показва „боязън от Йехова“ (Притчи 1:7).
7. Какво е „боязънта към Йехова“?
7 Какво е „боязън от Йехова“? Този израз означава дълбоко страхопочитание към Бог, заедно с полезна боязън да не предизвикаме неговото недоволство. Тази боязън произлиза от дълбока благодарност за неговата любеща добрина и благожелателност (Псалм 106:1). Тя означава, да го признаем като Цар на вечността, който има право и мощ да накаже дори и със смърт всеки, който не му се покорява. Този, който проявява боязън към Йехова, може да отправя молитви към него и да очкава, да бъде чут.
8. Защо Бог изслушва тези, които му се боят?
8 Естествено Бог не изслушва молитвите на зли, неверни и самомнителни хора (Притчи 15:29; Исаия 1:15; Лука 18:9-14). Обаче тези, които се боят от Йехова, той изслушва, защото се придържат към неговите справедливи мерила. Но не само това. Те са се отдали на Йехова в молитвата и са символизирали това чрез кръщаване във вода. Сега могат да се ползуват с неограничената привилегия на молитвата.
9, 10. Некръстено лице може ли да счита, че Бог чува молитвите му?
9 За да бъде човек чут от Бога, трябва страхопочитателното съдържание на молитвите му да бъде в съгласие с Божията воля. Молещият се трябва да е искрен. Но изисква се още повече. „Без вяра не е възможно, да се придобие неговото признание“ казва апостол Павел, „защото този, който се доближава до Бог, трябва да вярва, че Той е и че възнаграждава тези, които сериозно го търсят“ (Евреи 11:6). Могат ли тогава некръстени лица да се надяват Бог да изслуша техните молитви?
10 Цар Соломон съзнавал, че молитвата е ограничена привилегия и затова той се молел на Йехова да изслуша само тези чужденци, които се молели в посока на Божия храм в Ерусалим (1 Царете [бъл. 3 Царете] 8:41-43). Стотици години по-късно, един езичник и чужденец на име Корнилии, човек много набожен, ’горещо се молел непрестанно на Бог‘. Когато придобил точно познание за него, той се отдал на Бога и получил от него светия дух. След това се кръстил заедно с други неевреи (Деяния на апостолите 10:1-44). Днес всеки, който както Корнелии напредва с намерение да се отдаде на Бог, може да се покани да се моли. Ако обаче не би се отнасял сериозно към изучаването на Библията, не би познавал Божиите изисквания относно молитвата, нито би проявявал предразположение, харесващо се на Бог, не бихме могли да кажем за него, че се бой от Йехова, че вярва в него или усърдно го търси. Такъв човек не е в състояние да изказва молитви, които са приемливи за Бог.
11. Какво би могло да се случи на някои, които са правели напредък с намерение да се отдадат на Бог, но по-късно се колебаят? За какво би трябвало да се замислят такива хора?
11 Няоки, които били вече направили напредък по пътя към отдаването, започват по-късно да се колебаят. Ако нямат в сърцето си достатъчна любов към Бог, за да се решат на тази крачка, трябва да се замислят, дали все още могат да се ползуват от чудесната привилегия на молитвата. Очевидно не, тъй като този, който се приближава до Бог, трябва сериозно да го търси, а също да се стреми към кроткост и справедливост (Софония 2:3). Всеки, който наистина се бой от Йехова, е вярващ, който се отдава на Бог и символизира това чрез кръщение (Деяния на апостолите 8:13; 18:8). Само такива кръстени вярващи могат да имат неограничената привилегия да се приближават към Царя на вечността в молитва.
’Да се молим със свят дух‘
12. Кога може да се каже, че някой се „моли със свят дух“?
12 Който се е отдал на Бог и е символизирал това чрез кръщение, може да ’се моли със свят дух‘. Юда пише във връзка с това: „Но вие, възлюбени, назидавайки се в пресвятата ви вяра и молейки се със светия дух, запазете себе си в Божията любов, очаквайки при това милосърдието на нашия Господар Исус Христос с изгледа за вечен живот“ (Юда 20, 21). Човек се моли със свят дух, когато се моли под влиянието на Божия дух или неговата дейна сила, както и в съответствие с това, което се казва в неговото Слово. От Библията, която е била писана под вдъхновението на духа на Йехова, произлиза, как трябва да се молим и за какво. Можем например с упование да се молим, Бог да ни даде своя свят дух (Лука 11:13). Който се моли със свят дух, открива състояние на сърцето, което се харесва на Бога.
13. От какво ще се пазим, и кой съвет на Исус ще слушаме, ако се молим със свят дух?
13 Молитвите със свят дух не са високопарни. Не се състоят от механично повтаряни фрази, които сме научили наизуст. Не съдържат празни славословия, т.е. неискрени величания с думи. Такива молитви преобладават в християнския свят и останалата част на световната империя на фалшивата религия, наричана Вавилон Велики. Вместо това истинските християни помнят съвета на Исус: „А когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората . . . Когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях“ (Матей 6:5-8, бълг. превод).
14. Какви ценни изказвания са направили някои за молитвата?
14 Освен Исус и библейските писатели, има и други хора, които са направили ценни изложения относно молитвата. Например ангийския писател Джон Банйен (1628-1668 г.) пише: „Молитвата е искрено, съзнателно и пълно с любов изливане на душата пред Бог посредством Христос с помоща и силата на духа заедно с молбата за нещо, което Бог е обещал.“ Пуританският проповедник Томас Букс (1608-1680 г.) отбелязва: „Бог не оценява нашите молитви според правилата на реториката, т.е. колко елегантни са те, нито според правилата на геометрията, т.е. колко са дълги, нито според правилата на аритметиката, т.е. колко са на брой; той ги оценява според искреността им.“ Към това можем да прибавим още едно изказване на Банйен: „По-добре е да се молиш със сърце без думи, отколкото с думи без сърце.“ Обаче, как можем да сме сигурни, че Царят на вечността ще изслуша нашите молитви, ако сме искрени и отговаряме на неговите изисквания?
Никого не отпраща
15. Изложи накратко изказването на Исус, записано в Лука 11:5-8?
15 Йехова Бог никога не затваря ушите си пред молитвите на своите отдадени служители. Това ясно се показва от засягащите сърцето думи на Исус, когато учениците му го помолили за напътствие във връзка с молитвата. Той им казал: „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: ,Приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел додйде у дома от път и нямам какво да сложа пред него‘. И ако той отвътре в отговор му рече: ,Не ме безпокой, вратата е вече заключена и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам‘. Казвам ви, че дори ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва“ (Лука 11:1, 5-8; бълг. превод на Библията). Какво искал да каже Исус с този пример?
16. Към какво ни подканва Исус във връзка с молитвата?
16 Положително не искал да каже, че Йехова не желае да ни помага. Христос очаква от нас по-скоро безрезервно да се уповаваме на Бог с такава голяма любов, че непрестанно да се молим на него. Затова продължава с думите: „Аз ви казвам: молете непрестанно и ще ви се даде; търсете постоянно и ще намерите; чукайте непрекъснато и ще ви се отвори. Защото всеки, който помоли, получава, и всеки, който търси намира, и на всеки който чука, ще му се отвори“ (Лука 11:9, 10). И така, когато сме преследвани, когато се борим със силно вкоренена слабост, или когато ни сполетяват други изпитания, трябва постоянно да се молим. Йехова е винаги готов да помага на своите верни служители. Никога не казва: „Не ме безпокой.“
17, 18. (а) Как Исус ни насърчава, да се молим за светия дух и благодарение на какво неговото изказване придобива още по-голяма сила? (б) Как Исус сравнява постъпването на земни родители с Божия начин на действие?
17 За да поддържаме сърдечни отношения с Бог, на нас ни е необходим неговия свят дух, неговата активна сила. Поради това Исус добавя: „И кой е оня Баща между вас който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, намясто риба ще му даде змия? Или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате добри неща на чадата си, колко повече небесният Отец ще даде свят дух на онези, които го помолят!“ (Лука 11:11-13). В Матей 7:9-11 се казва, че един баща, когото синът моли за хляб, няма да му даде камък. Думите на Исус стават още по-значителни, ако обмислим, че в древно време хлябът е имал формата и големината на плосък, объл камък. Някои видове змии приличали на риби; известен е също малък бял скорпион, наподобаващ яйце. Но кой баща, помолен от детето си за хляб, риба или яйце, би му дал камък, змия или скорпион?
18 След това Исус сравнява начина на действие на земните родители с начина, по който постъпва Бог спрямо семейството на своите почитатели. Щом като ние даваме на своите деца добри неща, въпреки че сме в по-малка или по-голяма степен зли поради наследената ни грешност, то колко повече нашия небесен Баща ще даде несравнимия дар на светия дух на своите лоялни слуги, които смирено го молят за това!
19. (а) Какво посочват думите на Исус от Лука 11:11-13 и Матей 11:11-13?? (б) Как ще гледаме на изпитанията ако оставим светия дух да ни ръководи?
19 От думите на Исус произлиза, че трябва да молим Бога да ни дари със светия дух в още по-голям размер. Ако оставим този дух да ни ръководи, няма ’да се оплакваме от нашата участ в живота‘ и няма да зачитаме изпитания или разочарования като нещо, което действително ни вреди (юда 16). Наистина, „човекът, роден от жена, е с къс живот и наситен със смущение“ и много не доживяват края на своите грижи и скърби (Йов 14:1). Обаче никога не бива да зачитаме изпитанията като камъни, змии или скорпиони от Този, който изслушва молитвите. Той е олицетворение на любовта и никого не изпитва с лоши неща. От него имаме „всеки добър подарък и всеки съвършен дар“. За тези, които го обичат и му се боят, той в края на крайщата ще направи всичко да излезе за добре (Яков 1:12-17; 1 Йоан 4:8). Тези, които с години наред вървят по пътя на истината, знаят от собствен опит, че благодарение на вярата и молитвата някои най-тежки изпитания, на които бяха подложени, на края им се оказаха от полза и им помогнаха още по-обилно да проявяват плодовете на светия дух (3 Йоан 4). Всъщност, какво би могло по-ефикасно да ни научи да се уповаваме на нашия небесен Баща и да произвеждаме плодовете на неговия дух към които принадлежат: любовта, радостта, мира, великодушието, доброжелателността, благостта, вярата, кроткостта и себеобузданието? (Галатяни 5:22, 23).
20. Как би трябвало да ни въздействуват думите на Исус от Лука 11:5-13?
20 Следователно, думите на Исус, записани в Лука 11:5-13, са благословено осигурение за любовта и нежната грижа на Йехова спрямо нас. Това трябва да изпълни нашите сърца с дълбока благодарност и любов. Трябва да укрепи вярата ни и да вдълбочи желанието ни, често да се приближаваме до подножието на Царя на вечността и да пребиваваме в неговото любвеобилно присъствие. Освен това, с думите на Исус ни се дава осигурението, че нито ще бъдем отпратени, нито ще останем с празни ръце. Нашия небесен Баща много се радва, когато прехвърлим на него нашите бремена (Псалм 55:22; 121:1-3). А когато като верни, отдадени на него служители, го помолим за неговия святдух, той щедро ни го дава. Нашият Бог ни обича и можем да бъдем напълно уверени, че чува молитвите ни.
Помниш ли?
◻ Чрез кого трябва да се прилижаваме до Бог в молитва и защо?
◻ В какво отношение молитвата е ограничена привилегия?
◻ Какво означава ’да се молим със свят дух‘?
◻ Как можеш да докажеш въз основа на Библията, че Йехова чува молитвата на своите верни, кръстени свидетели?
[Снимки на страница 26]
Както земните бащи дават добри дарове на своите деца, така и Йехова дава светия дух на тези, които го молят за това