Не давайте място на Дявола!
„Слънцето да не залезе в разгневяването ви, нито давайте място на Дявола“ (Ефесяните 4:26, 27).
1. Как описал Петър Дявола, но каква увереност ни дал апостолът относно нашата закрила?
ЕДНО зло диво животно дебне. То има ненаситно желание да погълне християни. Петър предупредил: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят от братята ви в света — но след като пострадате малко Богът на всяка благодат ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи“ (1 Петър 5:8–10).
2. (а) Кои обстоятелства ни предразполагат за сатанските нападения? (б) Защо някой, който е станал жертва на отстъпничество не може да хвърли вината на никого освен на себе си? (в) Коя слабост на Юда позволила на Дявола, да го подведе към предателство?
2 Трябва да бъдем сигурни, че Дяволът и неговите помощници, както хора, така и демони, се стремят да използват всяко разяждащо съмнение, както и всякаква сериозна лична слабост и всяка небрежност от наша страна да останем твърди във вярата. Но Словото на Йехова ни подсигурява, че Сатана няма да ни погълне, ако вземем решително становище против него (Яков 4:7). Така например никой няма да стане жертва на отстъпничество, защото просто не имал начин да го избегне. Никой не е предразположен към изоставяне на вярата. Сърдечните подбуди играят съществена роля. Наистина, Йоан казал за някои: „От нас излезоха, но не бяха от нас“ (1 Йоан 2:19). Но това се случило, защото или са избрали сами да станат отстъпници или зашото са дошли в организацията на Йехова от самото начало с лоши подбуди. Юда Искариотски имал добро сърце, когато бил избран за един от 12–те апостоли, но Сатана използвал неговата склонност към алчност. Още преди ноща, в която той предал Исус „Дяволът беше вече внушил в сърцето на Юда Искариотски да го предаде“ (Йоан 13:2).
3. Кои фактори могат да повлияят на някого, за да стане жертва на отстъпничество?
3 Някой се насочва към лошото, защото допуска неговия начин на мислене и неговите желания да бъдат оформени от неговите егоистични разсъждения, неговите лични цели и страсти както и от неговите приятели, които той сам си е избрал а също и заобикалящата го среда. Павел говорил за някои, които ‘веднъж били просветени и били вкусили от небесния дар, които обаче са отпаднили’ (Евреите 6:4 до 6). Ако ние не сме непрекъснато нащрек. Сатана може да направи сърцето ни възприемчиво за мислите на отстъпничество чрез неговата измамническа пропаганда. Но как може той да установи на практика кой може да стане евентуално жертва на отстъпничество?
4. Какво може да се случи ако клоним към озлобление, негодувание и ненавист?
4 Обикновено Сатана гледа на това, дали някой клони към озлобление, негодувание или ненавист. Такива изпитвания могат да станат толкова силни, че за чувства като любов и благодарност почти да не остане място. Възможно е, неразрешен проблем се разпространи при даден християнин като язва, така че да изпитва гняв и се чувства оправдан да се отстрани от християнската еклезия. Ако остане разгневен за по–дълго време, той дава ‘място на Дявола’ (Ефесяните 4:27). Християнин с таково настроение, обръща повече внимание върху човешките слабости на брат си, вместо да му прости „седемдесет и седем пъти“ и не вижда в тези обстоятелства и изпитания възможността, да усъвършенства собствените си християнски качества (Матей 18:22). Ако в това състояние, този озлобен християнин срещне някого който му представя организацията на Йехова като подтискаща и притесняваща или който застъпва по отношение на някои съществени учения погрешни възгледи, тогава е възможно сърцето му да стане възприемчиво за такива неоснователни твърдения. Колко необходимо е да не допуснем да се застоят огорчение и ненавист! Не позволявай слънцето да залезе в разгневяването ти. Вместо това остави в твоя живот любовта да се развие напълно.
5. (а) Как може гордост или ненавист относно смъмрене да станат примка? Как ни помага смирението да останем твърди във вярата?
5 За кои други сърдечни или духовни състояния се оглежда Дяволът? Така например гордост, надменност или чувството, че не се признава на някой ръководна роля, на която има право. Всичко това са примки, които Дяволът използва (Римляните 12:3). Ако ти веднъж бъдеш посъветван или даже смъмрен поради известен начин на действие или становище, то това може да се окаже за Сатана като идеално време да всее въпроса в тебе дали ти принадлежиш към истинската организация. Ето защо бъди смирен. Задоволи се с това да се държиш като „по–маловажен“. Не позволявай гордостта или чувството на надменност да те доведат до колебание, а остани твърд във вярата (Лука 9:48; 1 Петър 5:9).
6, 7. (а) Коя форма на проява на нетърпение може да използва бързо Сатана? (б) Какво трябва да направи някой ако му липсва мъдрост?
6 Нещо друго, за което се оглежда Сатана е нетърпението. Понякога смятаме, че нещо трябва да се промени; ние желаеме да стане бързо и незабавно. „Проблемът трябва да се реши сега или аз си отивам. Аз искам сега отговор на този въпрос, или спирам. Хармагедона и новата система се намират от години вече ‘пред вратата’. Страдам от това отлагане“. Можеш да бъдеш сигурен, че Дяволът чака само такава почва на нетърпение, за да може да посее семената на съмнение и възбунтуване. Тук са необходими твърдост и вяра (Евреите 10:36, 39).
7 Яков казал: „А твърдостта нека да извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Но ако някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога, който дава на всички щедро без да укорява и ще му се даде, но да се моли с вяра без да се съмнява ни най–малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Йехова, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“ (Яков 1:4–8). Не позволявай Дяволът да те направи кандидат за отстъпничество, като станеш нетърпелив и поставиш под съмнение Божиите обещания! Бъди търпелив, бъди благодарен. Надявай се на Йехова (Псалм 42:5).
8. Как склонността на някого да се възбунтува срещу авторитет, изравнява пътя на Сатана да го подведе към пренебрегване на библейски ограничения?
8 Какви други средства използва Сатана за да ни отдръпне? Не е ли използвал винаги подклаждане на бунт, за да предразположи служителите на Йехова да станат критични спрямо тези, които са поели ръководството? „Старейшините просто не разбират това. Те са много критични, много изискващи“, могат да кажат някои. Други пък отиват още по–далеч и твърдят, че ръководното тяло на Свидетелите на Йехова или други отговорни братя ограничават свободата на съвестта или „правото“ на всеки да тълкува Библията по собствен начин. Спомни си обаче смирените думи на Йосиф: „Тълкуванията не са ли от Бога?“ (Битие 40:8). Не е ли предсказал Исус, че в последните дни една организация от помазани, а именно „верният и разумен роб“, ще бъде натоварена с задачата да се грижи на време за духовна храна? (Матей 24:45–47). Пази се от хора, които търсят да наложат собствените си противоположни мнения. Пази се също от хора, които искат да премахнат всякакви ограничения, като твърдят, че Свидетелите на Йехова са роби! Относно фалшиви учители Павел казал: „Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става“ (2 Петър 2:1, 19).
9. Какво е обикновено становището на хора, които критикуват тези, които са поели ръководството?
9 По каква причина критикуват обикновено такива хора дружеството или братята, които са поели ръководсвото? Не се ли състои в това, че се чувстват засегнати от прилагането на известен библейски текст? Вместо да се направляват от разумното учение и ръководство, те искат да се промени организацията. Някои примери ще онагледят това:
10. Как може упоритостта за крайни навици по отношение на обличането, да ‘даде място на Дявола’?
10 Един брат настоява да се облича в известно отношение необикновено. Старейшините са на мнение, че той не е добър пример и затова не му предоставят известни права, например ученето от подиума. Той е ядосан и твърди, че други му ограбват свободата. Какво се крие обаче обикновено зад такива разсъждения? Не е ли обикновено гордост, стремеж към независимост или детски инат? Въпреки, че това изглежда съвсем незначително, някой, които разсъждава така, се намира в опасност ‘да даде място на Дявола’. А любов и смиреност ше ни подтикнат да се обличаме и приготвяме по скромен, приемлив начин. Всичко, което искаме да вършим трябва да служи за поощрение на благовестието, а не да се харесаме сами на себе си (Римляните 15:1, 2; 1 Коринтяните 10:23, 24).
11. Какво може да се крие зад съмнението относно закона на Йехова за кръвта?
11 Да вземем друг пример. От време на време може да се чуе, че някой се съмнява в това, дали библейската заповед, да не се яде кръв, се отнася наистина и за кръвопреливането. Но какво се крие зад такива разсъждения? Не е ли страх? Страх да се загуби настоящият живот или този на близък? Надеждата му за възкресение на изчезване ли е? Верни християни не правят никакви изключения относно Божия закон и не се опитват да понижат стойността му. Отказа, да се приеме кръв като храна за тялото е съшо така важен, както да се страни от разврат и идолопоклонство, защото всичко това се съдържа в един и същи направляван от Духа указ на апостолите и старейшините в Ерусалим (Деянията на апостолите 15:19, 20, 28, 29).
12. Защо не трябва да се подведем чрез непристойна лоялност и да пренебрегнем библейския призов да отбягваме да общуваме с изключен?
12 Някои, които са настроени критично, твърдят, че Организацията на Йехова е много строга, тъй като забранява общуване с изключени (2 Йоан 10 и 11). Но защо тези критици имат такива чувства? Съществува ли в техен случай тясна семейна връзка или предпочитат неуместната лоялност спрямо един приятел пред лоялността спрямо Йехова и неговите мащаби и изисквания? Да не забравяме, че поддържането на общителни вързки с изключен, дори и в случай на роднини, може да доведе до там, че злосторникът да си помисли, начина на постъпката му не е толкова тежък и това може да му навреди оше повече. Отказване на таково общуване може да породи у него желанието да възстанови отново това, което е загубил. Пътят на Йехова е винаги най–добрият и ни служи за закрила (Притчи 3:5).
13. Какво становище трябва да имаме относно проповядването от къща на къща?
13 Други пък могат да мислят погрешно, че проповядването от къща на къща няма библейска основа. Но не се ли крие причината в това, че вече не са благоразположени към това важно дело и търсят извинение за да не участват повече в него? Любовта ни към Бог и ближните ни, трябва да ни накара да разберем необходимостта от това жизненоспасително дело. Тук също е необходимо изтрайване. Апостол Павел говорил за това, че изтраял, ‘в проповядването на юдеи и на гърци’, като ги поучавал открито и от къща на къща (Деянията на апостолите 20:18 до 21). Не е ли по–добре да последваме неговия пример, вместо да се оплакваме? Помисли само за многото’ хиляди, които са събрани в „едното стадо“ поради това, че Йехова благославя службата от къща на къща (Йоан 10:16). Не забравяй отличното обучение и укрепване на вярата, които получаваме, когато отиваме от къща на къща за да достигнем хората с благовестието (Сравни Деянията на апостолите 5:42; 1 Тимотея 4:16).
14. Как трябва да реагираме, когато критици обвинявят Свидетелите на Йехова, че са фалшиви пророци?
14 В заключение искаме да споменем и това, което Дружеството е публикувало в миналото относно хронологията. Някои противници твърдят, че Свидетелите на Йехова са фалшиви пророци. Те казват, че били определяли дати, но нищо не се случило. Отново питаме какъв мотив имат тези критици. Насърчават ли бдителността на Божия народ или се опитват по–скоро да оправдаят техното отпадане и отслабналата си дейност? (1 Солунците 5:4–9). Още по–важен е въпроса: Какво ще направиш ти когато чуеш такава критика? Ако някой се съмнява в това, че живеем в „последните дни“ на тази система или храни представата, че Бог е толкова милостив, че положително няма да причини смъртта на толкова много милиони хора по време на „голямото бедствие“, то неговото сърце е станало вече възприемчиво за такава критика (2 Тимотея 3:1; Матей 24:21).
15. Какво доказва, че Свидетелите на Йехова вярват в Божието слово и в неговите достоверни обещания, вместо да са фалшиви пророци?
15 Да, народът на Йехова трябваше от време на време да коригира очакванията си. Поради нашето усърдие очаквахме новата система по–рано, отколкото предвиденото време в плана на Йехова. Но ние засвидетелствуваме нашата вяра в Божието слово и достоверните му обещания, като проповядваме неговото послание на други. Чрез известни коректури на нашите разбирания не сме станали фалшиви пророци нито пък се променя нещо във факта, че живеем в „последните дни“ и че скоро ще изживеем „голямото бедствие“, което ще изравни пътя към земния Рай. Колко неразумно е мнението, че очаквания, изискващи известни коректури, поставят под въпрос цялостната истина! Доказателствата са на лице, че Йехова до сега си е служил с неговата организация, в която „верният и разумен роб“ има ръководството, и той ще си служи и занапред по същия начин. Ние изпитваме същото както Петър, който казал: „Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).
16, 17. (а) Как помага прилагането на думите на Исус от Матей 7:15–20, да познаем организацията, благословена от Йехова? (б) Какво принадлежи например към добрите плодове, които служителите на Йехова трябва да показват в живота си?
16 Само в духовния Рай — между Свидетелите на Йехова — може да се намери самопожертвователната любов, по която, както казал Исус ще се отличават неговите ученици (Йоан 13:34, 35). Чрез лошите плодове фалшивите пророци се показали като това, което са в действителност. А хубавите дървета се познават по техните превъзходни плодове, както показал Исус (Матей 7:15–20). И какви превъзходни плодове има в духовния Рай! Почти във всяка страна се наблюдава поразително нарастване. Над 3 000 000 щастливи поданици на Божието Царство по цялата земя са живо доказателство за това, че Йехова има един народ на земята.
17 Тъй като Свидетелите на Йехова се поучават от Бога, показват в живота си наистина плодовете на християнството (Исаия 54:13). Само Свидетелите на Йехова са се отделили изцяло от вавилонските суеверия. Само те имат организация, която напълно държи на това, което учи Божието слово за половия разврат, аборти, пиянство, кражба, идолопоклонство, расова дискриминация и други световни стремежи и практикувания. Те единствени се покоряват на заповедта за проповядване на благовестието за Божието Царство (Матей 24:14). Божието собствено слово недвусмислено сочи върху Свидетелите на Йехова, като единствения организиран народ, който е благословен от него.
18. Как трябва да се държат Свидетелите на Йехова когато биват конфронтирани с ученията на отстъпници?
18 Да, всички ние, които държим лоялно и верно на християнския път, сме убедени в това, че истината на Йехова все още е задоволителна и хубава — дори повече отколкото по времето, когато я чухме за първи път. Ето защо бъди решен никога да не се докосваш до отровата, която предлагат отстъпници. Дръж на мъдрата, но също и настоятелна заповед на Йехова да отбягваш ония, които искат да те измамят и заблудят и да те отправят към пътя на смъртта. Ако ние обичаме Йехова с цялото си сърце, с цялата си душа и с всчкия си ум, не ще остане свободно място за проникване на мислите на отстъпници (Матей 22:37–39). Ние няма ‘да дадем място на Дявола’ и няма да имаме желанието да се оглеждаме другаде. Ние няма да допуснем ‘лесно да се разклатим от здравия разсъдък’ чрез измамническо учение (2 Солунците 2:1, 2).
19. По какъв начин можем да осигурим никой да ни отнеме „наградата“, вечния живот?
19 Нека винаги да ценим привилегията ни, да бъдем в духовния Рай на Йехова, дето можем да се радваме на толкова много духовни благословии. Ние знаем, кои са тези, които верно държат на думите на вечен живот. Ето защо нека да останем в тесна общност с тях, със съзнанието, че са наши истински, лоялни братя и сестри във вярата. Нека и за напред да изпитваме същата радост и задоволство, както когато се запознахме с истината и то с увереност да получим голямата награда, вечния живот в новата система на нещата. Подходящи са тук думите на Павел: „Не допускайте, някой да ви отнема наградата“ (Колосяните 2:18).
Можеш ли да отговориш?
◻ Защо можем да кажем, че никой не е предназначен, да се откаже от вярата си?
◻ Как може чрез злоба, гордост и нетърпение да се създаде в сърцето място за дявола!
◻ Какво се крие обикновено зад критикуването на съвета, даден от тези, на който е поверено ръководството?
◻ Кои допринесени от Свидетели на Йехова плодове доказват, че са организацията с която си служи Бог?
[Снимка на страница 21]
Ако отхвърлиме съвет, може да се случи ‘да дадем място на Дявола’
[Снимка на страница 22]
Гордост може да стане причина за отпадване, от което човек може би никога не може да се съвземе.
[Снимка на страница 23]
Трудолюбиви и щастливи служители на Йехова не дават ‘никакво място’ на Дявола или на отстъпнически мисли