Исус поучава на път за Йерусалим

От известно време Исус проповядва главно в Галилея, където среща по–добър отклик, отколкото в Юдея. Освен това, откакто в Йерусалим е излекувал един човек в събота, „юдеите още по–упорито“ търсят случай да го убият. (Йоан 5:18; 7:1)

Тече есента на 32 г. и наближава Празникът на шатрите (или колибите). Той трае седем дни, а на осмия ден се свиква тържествено събрание. Празникът бележи края на стопанската година и е време за голяма радост и благодарност.

Природените братя на Исус — Яков, Симон, Йосиф и Юда, го подканят: „Тръгни оттук и отиди в Юдея.“ Йерусалим е центърът на религиозния живот в страната и по време на трите годишни празника е пълен с хора. Братята на Исус разсъждават: „Никой не прави нещо тайно, когато иска да го познават всички. Щом правиш тези неща, тогава се покажи пред света.“ (Йоан 7:3, 4)

Всъщност четиримата братя не вярват, че той е Месията. Но искат хората, които се съберат за празника, да го видят да върши могъщи дела. Тъй като е наясно с опасността, Исус им казва: „Вас светът няма основание да ви мрази, но мене мрази, защото свидетелствам за него, че делата му са зли. Вие отидете на празника, аз още няма да отида на този празник, защото моето време още не е дошло.“ (Йоан 7:5–8)

Няколко дни след като братята му тръгват с по–голямата част от пътуващите, Исус и учениците му също потеглят, но тайно. Те минават по прекия път през Самария, а не по обичайния път край река Йордан. Тъй като ще трябва да пренощуват в Самария, Исус изпраща пратеници пред себе си, за да приготвят всичко. Хората в едно село отказват да ги приемат и да им окажат традиционното гостоприемство, защото Исус се е запътил към Йерусалим за юдейския празник. Яков и Йоан ядосано питат: „Господарю, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги унищожи?“ (Лука 9:54) Исус ги смъмря, че дори предлагат това, и продължават нататък.

По пътя един книжник казва на Исус: „Учителю, ще те следвам, където и да отидеш.“ Той му отговаря: „Лисиците имат леговища и птиците имат гнезда, но Човешкият син няма къде да положи главата си.“ (Матей 8:19, 20) Така Исус посочва, че книжникът ще среща трудности, ако стане негов последовател. И изглежда мъжът е прекалено горд да приеме този начин на живот. Всеки от нас може да се запита: „Доколко съм готов да следвам Исус?“

На друг мъж Исус казва: „Бъди мой последовател.“ Той отвръща: „Позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ Знаейки обстоятелствата му, Исус му казва: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, но ти отиди и известявай навред за царството на Бога.“ (Лука 9:59, 60) Очевидно бащата все още не е починал. Иначе едва ли синът му щеше да е тук и да говори с Исус. Мъжът не е готов да постави Божието Царство на първо място.

По–нататък по пътя за Йерусалим друг човек казва на Исус: „Ще те следвам, Господарю, но първо ми позволи да се сбогувам с хората в дома си.“ Исус отговаря: „Никой, който вече е сложил ръката си на ралото, но гледа към нещата зад себе си, не е подходящ за царството на Бога.“ (Лука 9:61, 62)

Тези, които искат да са истински ученици на Исус, трябва да се съсредоточават върху службата за Царството. Ако орачът не гледа само напред, браздата му вероятно ще се изкриви. А ако остави ралото, за да погледне назад, работата ще изостане. Подобно на това всеки, който гледа назад към тази стара система, може да се отклони от пътя, водещ към вечен живот.