Мирът — как да го намерим?

ТЪЙ КАТО живеем в изпълнен с тревоги свят, трябва да полагаме големи усилия да придобием мир. Дори да имаме известен мир, може да ни е трудно да го запазим. Как според Библията можем да намерим истински и траен мир? И как да помогнем на другите да го намерят?

За да се радваме на истински мир, трябва да изпитваме сигурност и вътрешно спокойствие. Необходимо е също да създадем здрави приятелства с другите. И което е най–важно, за да е траен мирът ни, трябва да развием близки отношения с Бога. Как можем да постигнем това?

Когато спазваме праведните заповеди и принципи на Йехова, показваме, че му имаме доверие и искаме да имаме мирни отношения с него. (Йер. 17:7, 8; Як. 2:22, 23) В резултат на това той става по–близък с нас и ни дава вътрешен мир. В Исаия 32:17 се казва: „Истинската праведност ще донесе мир, плодът на истинската праведност ще бъде спокойствие и безопасност до безпределни времена.“ Можем да намерим истински вътрешен мир, като се подчиняваме на Йехова от сърце. (Иса. 48:18, 19)

Друго нещо, което ни помага да имаме траен мир, е един забележителен подарък от небесния ни Баща — неговият свети дух. (Деян. 9:31)

Мирът е третото качество, което апостол Павел посочил като част от „плода на духа“. (Гал. 5:22, 23) Тъй като истинският мир е резултат от действието на Божия дух, ние трябва да позволим на този дух да ни влияе. Нека разгледаме два начина, по които Божият дух ни помага да намерим мир.

Първо, ще имаме мир, ако четем редовно Божието вдъхновено Слово. (Пс. 1:2, 3) Като размишляваме върху библейското послание, светият дух ни помага да разбираме възгледа на Йехова по различни въпроси. Например виждаме как Бог запазва мира си и защо мирът е толкова важен за него. Когато прилагаме поуките от онова, което сме прочели, мирът ни се увеличава. (Пр. 3:1, 2)

Второ, трябва да се молим за Божия свети дух. (Лука 11:13) Йехова обещава, че ако търсим помощта му, „мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата [ни] и умовете [ни] посредством Христос Исус“. (Флп. 4:6, 7) Когато редовно се молим за духа му, Йехова ни изпълва с вътрешен мир, който изпитват единствено неговите приятели. (Рим. 15:13)

Как някои са приложили тези библейски съвети, направили са нужните промени и вследствие на това се радват на траен мир с Йехова, със себе си и с другите?

В християнския сбор днес има хора, които в миналото са били „гневливи“, но сега са внимателни, милостивиa, търпеливи и миролюбиви в отношенията си с околните. (Пр. 29:22) Да разгледаме примера на двама такива вестители, които успели да превъзмогнат гнева и да бъдат в мир с другите.

Дейвид имал лош нрав, който се отразявал и на речта му. Преди да се отдаде на Бога, той често критикувал другите и използвал груб език вкъщи. След време обаче осъзнал, че трябва да се промени и да стане миролюбив. Какво му помогнало? Дейвид казва: „Започнах да прилагам библейските принципи и уважението между мене и близките ми нарасна.“

Рейчъл проявявала лоши черти на характера заради миналото си. Тя признава: „Все още изпитвам гневни чувства понякога, защото всички в семейството ми бяха избухливи.“ Какво ѝ помогнало да бъде миролюбива? Рейчъл обяснява: „Молех се на Йехова и разчитах на помощта му.“

Дейвид и Рейчъл са само два от примерите, които показват, че когато прилагаме библейските принципи и разчитаме на помощта на Божия дух, ще имаме мир. Наистина, въпреки че живеем във враждебен свят, можем да изпитваме вътрешен мир, който допринася за добри отношения в семейството ни и със събратята ни. Йехова обаче ни подканя да сме „в мир с всички хора“. (Рим. 12:18) Възможно ли е това? И каква полза носят усилията ни да постигнем мир?

Чрез проповедната си дейност ние каним хората да извлекат полза от мирното ни послание за Божието Царство. (Иса. 9:6, 7; Мат. 24:14) За щастие, мнозина откликват на посланието и вече не изпитват отчаяние и гняв заради случващото се около тях. Вместо това имат истинска надежда за бъдещето, което ги подбужда „да търсят мир и да се стремят към него“. (Пс. 34:14)

Не всички обаче приемат посланието ни, поне не в началото. (Йоан 3:19) Но с помощта на Божия дух ние споделяме с тях добрата новина по мирен начин и с уважение. Така следваме Исусовите напътствия за проповедната служба, записани в Матей 10:11–13: „Когато влезете в дома, поздравете всички в него и ако домът е достоен, нека мирът, който му пожелавате, дойде върху него, но ако не е достоен, нека мирът ви се върне върху вас.“ Като прилагаме този съвет, запазваме мира си и си тръгваме с надеждата, че човекът ще е по–склонен да ни чуе в бъдеще.

Допринасяме за мира и като се обръщаме с уважение към властите, включително към тези, които се противопоставят на дейността ни. Например заради предразсъдъци правителството в една африканска страна не позволявало там да се строят Зали на Царството. Надявайки се на мирно решение на проблема, братята назначили един бивш мисионер, служил в тази страна, да посети върховния ѝ комисар в Лондон (Англия). Той трябвало да говори с този държавен служител за мирната дейност на Свидетелите на Йехова в страната му. Какво станало?

„Когато влязох в рецепцията — разказва братът, — по облеклото на рецепционистката разбрах, че тя е от племе, чийто език бях учил. Затова я поздравих на този език. Тя ме попита изненадано защо съм дошъл. Любезно ѝ казах, че бих искал да говоря с върховния комисар. Тя му се обади и той излезе да ме посрещне, като ме поздрави на техния език. След това ме слушаше внимателно, докато му обяснявах за мирната дейност на Свидетелите.“

Уважителното отношение на брата разсеяло погрешните схващания и предразсъдъците на комисаря към дейността ни. По–късно правителството на тази африканска страна вдигнало забраната за строежите. Само колко радостни били братята! Наистина проявата на уважение към другите води до хубави резултати, сред които е мирът.

Служителите на Йехова днес се радват на духовен рай, в който цари мир. Като полагаш усилия да развиваш това качество от плода на духа в своя живот, ти допринасяш за този мир. И което е най–важно, така ще спечелиш одобрението на Йехова и ще намериш изобилен и непрестанен мир в Божия нов свят. (2 Пет. 3:13, 14)