Кои са истинските християни?

„ХРИСТИЯНСТВОТО се състои в това познанието за Исус Христос да се отразява в ученията и в действията на хората.“ (От книгата „За това да бъдеш християнин“) С тези думи швейцарският теолог Ханс Кюнг изразява една очевидна истина: истинското християнство се намира там, където искрени хора прилагат на практика ученията на Исус.

Но ако отделни хора или цели институции твърдят, че следват Христос, но всъщност не вършат онова, което той поучавал? Самият Исус казал, че мнозина ще твърдят, че са християни. За да докажат, че са му служили, те ще споменават различни свои дела, като ще казват: „Нима не пророкувахме в твоето име, нима не изгонвахме демони в твоето име и нима не вършехме много могъщи дела в твоето име?“ Как ще реагира тогава Исус? Присъдата, която той ще издаде, става ясна от забележителните му думи: „Никога не съм ви познавал! Махнете се от мене, вие, които вършите зло!“ (Матей 7:22, 23)

Какво силно предупреждение за онези, ‘които вършат зло’ и твърдят, че следват Исус! Да разгледаме две основни изисквания, които хората трябва да изпълняват, за да може Исус да ги признае за истински християни, вместо да ги отхвърли като такива, които вършат зло.

„Ако има любов между вас“

Първото от изискванията, дадени от Исус, е следното: „Давам ви нова заповед: да се обичате един другиго, както аз ви обичам, така и вие да се обичате един другиго. И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:34, 35)

Исус иска последователите му да изпитват искрена любов помежду си и към другите хора. Много християни са изпълнявали това изискване през вековете, откакто Исус бил на земята. Но какво може да се каже за повечето религиозни организации, които твърдя, че представят Христос? Дали тяхната история е белязана от любовта? Съвсем не. Те по–скоро са били начело на безброй войни и конфликти, в които е била пролята кръвта на невинни хора. (Откровение 18:24)

Същото става и в днешно време. Държави, които твърдяха, че са християнски, предвождаха клането в двете световни войни през XX век. В по–скорошно време, през 1994 г., членове на т.нар. християнски църкви бяха начело на жестокостите и опита за геноцид в Руанда. Бившият англикански архиепископ Дезмънд Туту пише: „Онези, които застанаха един срещу друг в този кървав конфликт, изповядваха една и съща вяра. Повечето бяха християни.“

„Ако останете в моето учение“

Второто изискване за истинското християнство било дадено от Исус със следните думи: „Ако останете в моето учение, наистина сте мои ученици, и ще знаете истината и истината ще ви освободи.“ (Йоан 8:31, 32)

Исус очаква последователите му да останат в неговото учение, тоест да се придържат към него. Теологът Кюнг отбелязва, че вместо това религиозните учители, които твърдели, че следват Христос, „постепенно приели гръцки схващания“. Те заменили ученията на Исус с най–различни идеи, някои от които са безсмъртието на душата, вярата в чистилището, поклонението пред Мария и установяването на класа от духовници — идеи, които били взети от езически религии и философи. (1 Коринтяни 1:19–21; 3:18–20)

Религиозните учители въвели също неразбираемата доктрина за Троицата, издигаща Исус на позиция, към която самият той никога не е предявявал претенции. По този начин те отклонили хората от поклонението на този, към когото Исус винаги насочвал вниманието — неговият Баща, Йехова. (Матей 5:16; 6:9; Йоан 14:28; 20:17) Ханс Кюнг пише: „Когато говори за Бога, Исус има предвид древния Бог на патриарсите Авраам, Исаак и Яков — Яхве ... За него това е единственият Бог.“ Колко хора днес свързват Бога и Бащата на Исус с Яхве — или Йехова, както е прието да се пише името му на български език?

Религиозните водачи са се отклонили напълно от заповедта на Исус да бъдат неутрални спрямо политическите дела на света. Писателят Тревор Мороу казва, че по времето на Исус Галилея „била център на национализма“. Много юдейски патриоти участвали във въоръжени конфликти, за да постигнат политическа и религиозна свобода. Дали Исус казал на учениците си да участват в такива борби? Не. Точно обратното, той им казал: „Вие не сте част от света.“ (Йоан 15:19; 17:14) Но вместо да останат неутрални, църковните водачи развили „войнствени и политически религиозни доктрини“, както се изразява ирландският писател Хуберт Бътлър. Той пише: „Политическото християнство е почти винаги и милитаристично християнство, и когато държавниците и духовниците постигат съгласие, винаги в замяна на определени привилегии, църквата дава благословията си на въоръжените сили на страната.“

Лъжливите учители се отричат от Исус

Апостол Павел предупредил, че ще има отклонения от истинското християнство. Той казал, че след като умре, сред онези, които се наричат християни, ще навлязат „жестоки вълци“, които „ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. (Деяния 20:29, 30) Те ще „заявяват пред всички, че познават Бога“, но в действителност ще „се отричат от него чрез делата си“. (Тит 1:16) Апостол Петър също предупредил, че лъжливи учители „незабелязано ще въведат разрушителни секти и ще се отрекат дори от собственика, който ги купи“. Той казва, че поради разпуснатото им поведение хората ще ‘говорят лошо за пътя на истината’. (2 Петър 2:1, 2) Според специалиста по гръцки език Вайн, да се отречеш от Христос по този начин, означава „да се отречеш от Бащата и от Сина, като станеш отстъпник и разпространяваш вредни учения“.

Как би реагирал Исус, ако онези, които твърдят, че са негови ученици, умишлено не ‘остават в учението му’ и не спазват другите негови изисквания? Той предупредил: „Що се отнася до онзи, който се отрече от мене пред хората, то и аз ще се отрека от него пред моя Баща, който е на небесата.“ (Матей 10:33) Разбира се, Исус не се отрича от някого, който допуска грешка, въпреки искреното си желание да му бъде верен. Например, макар че се отрекъл от Исус три пъти, апостол Петър се разкаял и получил прошка. (Матей 26:69–75) Исус се отрича обаче от хора или институции, които се оказват вълци в овчи кожи, тоест претендират, че следват Христос, но умишлено и непрестанно отхвърлят ученията му. Относно такива лъжливи учители той казва: „Ще разпознаете тези хора по плодовете им.“ (Матей 7:15–20)

След смъртта на апостолите се развива отстъпничество

Кога фалшивите християни започнали да се отричат от Христос? Това станало много скоро след неговата смърт. Самият той предупредил, че Сатана Дяволът щял бързо да посее „плевели“ (или фалшиви християни) сред „доброто семе“ (или истинските християни), което Исус посял по време на службата си. (Матей 13:24, 25, 37–39) Апостол Павел предупредил, че по негово време вече имало лъжливи учители. Той казал, че основната причина за това те да се отклоняват от ученията на Исус Христос била липсата на „любов към истината“. (2 Солунци 2:10)

Докато били живи, апостолите на Исус Христос действали като спирачка за това отстъпничество. Но след тяхната смърт религиозните водачи използвали „могъщи дела, лъжливи знамения, чудеса и ... всяка измама“, за да заблудят мнозина, и успели да отвърнат голям брой хора от истините, на които учели Исус и неговите апостоли. (2 Солунци 2:3, 6–12) Английският философ Бъртранд Ръсел пише, че не след дълго първоначалният християнски сбор бил заменен от религиозна организация, която „би учудила Исус, а дори и Павел“.

Възстановяване на истинското християнство

Фактите са ясни. След смъртта на апостолите ученията на Христос не били прилагани в онова, което ставало в името на християнството. Това обаче не означава, че Исус не успял да спази обещанието си, че ще бъде със своите последователи „през всичките дни до завършека на тази система“. (Матей 28:20) Можем да сме сигурни, че откакто той изрекъл тези думи, винаги е имало верни хора и ‘познанието за Исус Христос се е отразявало в техните учения и в действията им’. Исус Христос спазва обещанието си да подкрепя такива хора в стремежа им да проявяват любовта, която отличава истинските християни, и да останат лоялни на истините, които той поучавал.

Освен това Исус обещал, че в последните дни на тази система ще събере верните си ученици в един ясно различим християнски сбор, който ще служи за изпълнението на неговата воля. (Матей 24:14, 45–47) Именно днес той използва този сбор, за да събере едно „голямо множество“ от мъже, жени и деца „от всички народи, племена, родове и езици“ и ги обединява под своето ръководство като „едно стадо с един пастир“. (Откровение 7:9, 14–17; Йоан 10:16; Ефесяни 4:11–16)

Затова е добре да се отделиш от всякакви институции, които петнят името на Христос и позорят християнството през последните две хилядолетия. В противен случай, както Исус Христос казал на апостол Йоан, може ‘да получиш дял от техните бедствия’, когато в близко бъдеще Бог изпълни присъда против тях. (Откровение 1:1; 18:4, 5) Бъди решен да си сред онези, за които пророк Михей казва, че „в последната част на дните“ (НС) истинските поклонници — привържениците на истинското християнство — ще слушат напътствията на Бога и ‘ще ходят в пътеките Му’, за да възстановят чистото поклонение. (Михей 4:1–4) Издателите на това списание ще се радват да ти помогнат да намериш истинските поклонници на Бога.

[Снимки на страница 5]

Защо истинските християни не участват във войните?

[Източник]

Войници, вляво: U.S. National Archives photo; огнехвъргачка, вдясно: U.S. Army Photo

[Снимки на страница 7]

‘Да има любов между вас’ и ‘да останете в моето учение’ са основни изисквания, които Исус определя за истинските християни