Въпроси от читатели

◼Думите на Исус от Матей 11:24 означават ли, че хората, които Йехова е унищожил с огън в Содом и Гомор ще възкръснат?

Отговаряйки съвестно на този въпрос през изминалите години се позовавахме на думите от Матей 10:14, 15; 11:20–24 и от Лука 10:13–15. Направеният напоследък нов анализ на този въпрос показва, че тези стихове не бива да се зачитат като изказване за бъдещето на жителите на Содом и Гомор. Обаче преди да проследим и други библейски пасажи говорещи за тяхната погибел нека се замислим над самите думи на Исус.

Когато се намерил в Галилея, Исус „започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от неговите велики дела, затова че се не покаяха“. Той изброил три от тях: „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! защото ако се бяха извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли. . . . На Тир и Сидон ще бъде по–леко в съдния ден, отколкото на вас. И ти, Капернаум, до небесата ли ще се издигнеш? До Хадеса ще слезеш; защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал. Но . . . в съдния ден на Содомската земя ще бъде по–леко отколкото на тебе“ (Матей 10:20–24). Исус направил подобни изявления, като пратил в проповедническа служба първо 12, а после 70 ученика (Матей 10:14, 15; Лука 10:13–15).

До 1964 година смятахме, че от споменатите стихове произлиза, че живеещите в Хоразин, Витсаида и Капернаум са заслужили вечно унищожение. Обаче в статиите публикувани в Стражева кула през 1964 и 1965 г. имаше пояснение, че всички, които се намират в хадеса или шеола (общия гроб на човечеството), ще излезат от него по време на възкресението и тогава ще бъдат съдени ‘според делата си’. (Откровение 20:13).

Тези статии представят следното разсъждение: В Матей 11:23 и Лука 10:15 се казва, че Капернаум няма да е издигнат до небето, но ще трябва да слезе „до хадеса“, което навежда на мисълта поне на понижаване на този град. В същия пасаж Исус споменава за древния Тир и Сидон. Според Езекиил 32:21, 30 хората от този град, които са били осъдени от Бога, са отишли в шеола (Исаия 23:1–9, 14–18; Езекиил 27:2–8). Исус сравнил Тир и Сидон със Содом, което би посочвало, че също и содомците се намирали в шеола.

Обаче ново изследване на текста от Матей 11:20–24 допусна съмнения, че тук Исус е разглеждал проблема за вечното осъждане и възкресението. По–скоро искал да покаже колко неотзивчиви са били жителите на Хоразин, Витсаида и Капернаум и че било малко вероятно да се поправят дори и в съдния ден. Изказването на Исус, че на Тир и Сидон както и Содом и Гомор „ще бъде по–леко в съдния ден“ е хипербола (преувеличаване служещо за подчертаване на същността на въпроса), която Исус не искал да бъде разбирана буквално, за което свидетелствуват други употребени от него преувеличения. Например той казал:

„По–лесно е небето и земята да преминат, отколкото една частица от една буква от закона да остане неизпълнена“. „Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат“ (Лука 16:17; 21:33; Матей 5:18; сравни Евреи 1:10–12). Ние знаем, че буквалните небеса и земята никога няма да преминат (Псалм 78:69; 104:5; Еклисиаст 1:4). Исус още е казал: „По–лесно е камила да премине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в Божието Царство“ (Марко 10:25). Разбира се Исус не е искал да каже с това, че никой богат няма да може да стане негов последовател; в първото столетие някои такива лица са станали помазани християни (1 Тимотей 6:17–19). Исус си послужил с хипербола, за да подчертае колко е трудно на един богат да постави Божиите въпроси пред материалните блага и удобства (Лука 12:15–21).

И тъй, думите на Исус, че по–леко ще бъде в съдния ден на Тир или Содом, не трябва непременно да означават, че жителите на тези градове ще присъстват на съдния ден. Може би той просто е искал да подчертае колко безразлични и заслужаващи порицание са били повечето жители от Хоразин, Витсаида и Капернаум. Говорим за повечето, понеже някои хора са приели Христоса (Марко 1:29, 31; Лука 4:38, 39). Обаче общо взето онези хора са го отхвърлили. Някои от тях като книжниците и фарисеите може би са съгрешили против светия дух, което не подлежи на опрощаване дори в ‘бъдещата система на нещата’. Такива хора отиват в Гехената (Матей 12:31, 32; 23:30).

Независимо от думите на Исус изказани по този въпрос, в Езекиил 32:21, 30 се заявява, че езическия народ от древния Тир и Сидон се намира в шеола; следователно може да възкръсне. Как тогава стои въпроса с жителите на ‘Содомската земя в съдния ден’? Фактът, че Исус е сравнил Содом със Сидон не дава основание относно изгледи за бъдещето на тези негодници, които Бог е унищожил с огън и сяра. Но нека видим какво още говори Библията по този въпрос.

Една от най–посредствените бележки се намира в посланието на Юда в 7–ми стих. Юда споменава в по–горните стихове 1. израилтяните, унищожени поради липса на вяра и 2. ангелите, които са съгрешили и които са ‘държани във вечни връзки за съда на великия ден’. След това Юда добавя: „Така и Содом и Гомор . . . са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън“. Тук се застъпваше мнението, че този текст се отнася за вечното унищожение на самите градове, а не на техните жители. Обаче имайки предвид стиховете 5 и 6 от посланието на Юда вероятно повечето читатели биха разбрали, че 7–мия стих говори за съдебно наказание изпълнено върху хора (също така и думите от Матей 11:20–24 трябва да се разбират като осъждане на хората, а не на камъните или зданията). От тази гледна точка 7–мия стих от послането на Юда би означавал, че порочните жители на Содом и Гомор са били осъдени и погубени завинаги.a

Търсейки по–нататък, ще се убедим, че в Библията неведнъж по забележителен начин се свързват изказванията за потопа и Содом и Гомор. В какъв контекст?

Исус, попитан за „свършването на системата на нещата“, е предсказал предстоящия „край“ и „голямото бедствие . . . небивало от началото на света до сега“ (Матей 24:3, 14, 21). След това говорил за „Ноевите дни“ и за това, което „стана в Лотовите дни“ като примери на хора, които не обърнали внимание на предупрежденията за наближаващото унищожение. След това добавил: „Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви“ (Лука 17:26–30; сравни Матей 24:36–39). Дали по този начин Исус е искал само да илюстрира само известно отношение, или връзката, в която той привежда тези примери, по–скоро показва, че и в двата случаи става въпрос за вечни унищожения?

По–късно Петър писал за Божиите съдби и за наказанието на тези, които ги заслужили. Апостолът си послужил с три примера: ангелите, които съгрешили, древния свят по времето на Ной и хората погубени в Содом и Гомор. Последните, както казва Петър, са за нечестивите като пример на това, което наближава (2 Петър 2:4–9). След това той сравнил наказанието, което сполетяло лошите хора в потопа с наближаващия „Ден на съд и унищожение на нечестивите хора“, след което ще настъпят обещаните ново небе и нова земя (2 Петър 3:5–13).

И тъй, присъдата, която Бог ще извърши върху хората в настоящето свършване на лошата система на нещата, ще бъде ли окончателна? Това посочва 2 Солунци 1:6–9, където четем: „Понеже е справедливо от страна на Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на оскърбените ще даде утеха заедно с нас, когато се яви Господарят Исус Христос от небето със своите силни ангели да даде възмездие на ония, които не познават Бога и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господар Исус. Такива ще приемат съдийското наказание за вечно унищожение, отнети от присъствието на Господаря и от славното изявление на неговата сила.“

Интересна е приликата между това описание и даденото от Юда описание за съдба на Содом. Освен това Матей 25:31–46 и Откровение 19:11–21 посочват, че „козите“, които ще загинат в наближаващата Божия война, ще изпитат „вечно отсичане“ в „огненото езеро“, символизиращо безвъзвратно унищожение (Откровение 20:10, 14).

Следователно, не само в стих 7 на посланието от Юда, но и на други места в Библията, Содом и Гомор, както потопа са посочени за примери предсказващи дефинитивния край на настоящата лоша система на нещата. Тогава това посочва, че хората, които Бог е убил в изминалите периоди на осъждане са унищожени бъзвъзвратно. Разбира се, всеки ще може да се увери в това, ако се окаже верен на Йехова. Благодарение на това ще преживее до новата система и ще види кого Бог ще възкреси и кого не. Ние знаем, че неговите съдби са съвършени. Елиу ни увещава: „Наистина Бог няма да извърши нечестие, нито ще извърне Всемогъщия правосъдието“! (Йов 34:10, 12).

[Бележки под линия]