Мекотата — защо да я проявяваме?

„По природа съм стеснителна — обяснява Сараa — и не съм много уверена в себе си. Затова ми е неловко сред хора със силен характер, но съм спокойна с някой, който е мек и смирен. Пред такъв човек мога да разкрия чувствата си и да говоря за проблемите си. Всъщност най–добрите ми приятели са такива.“

Думите на Сара показват, че мекотата печели симпатиите на другите. Тя е приятна и за Йехова. Словото му ни подканя: „Облечете се с ... мекота.“ (Кол. 3:12) Какво е мекотата? Как Исус я проявявал? И как това качество ни прави по–щастливи?

Мекотата означава да имаш кротък нрав. Мекият човек е нежен и мил с другите и съумява да запази спокойствие и самообладание, когато нещо го дразни.

Това качество е признак на вътрешна сила. Гръцката дума за мекота се използвала за опитомен див кон. Той все още притежава сила, но с търпеливо обучение тя е била обуздана. По подобен начин мекотата ни помага да обуздаваме своеволната си природа и да се отнасяме миролюбиво към другите.

Може да си мислим: „Не съм мек по характер.“ Наистина, живеем в свят, в който мнозина са неотстъпчиви и нетърпеливи, затова може да ни е трудно да проявяваме мек дух. (Рим. 7:19) Изискват се усилия да развиваме мекота, но светият дух на Йехова ще ни помогне да укрепим решимостта си да постигнем тази цел. (Гал. 5:22, 23) Защо усилията си заслужават?

Мекотата привлича хората. Както отбелязва Сара, цитирана по–горе, ние се чувстваме спокойни в компанията на кротки хора. Исус дал забележителен пример за мекота и милост. (2 Кор. 10:1) Дори децата, които почти не го познавали, искали да са с него. (Мар. 10:13–16)

Мекотата защитава нас и околните. Ако сме меки, няма бързо да се ядосваме или да реагираме остро. (Пр. 16:32) Така ще си спестим чувството за вина, което изпитваме, когато нараним някого, особено любим човек. Освен това хората около нас няма да страдат заради липсата ни на самоконтрол.

Въпреки че имал сериозни отговорности и бил доста зает, Исус проявявал мекота към всички. Мнозина по негово време били отрудени и обременени и се нуждаели от освежение. Само каква утеха навярно изпитали от думите на Исус: „Елате при мене ..., защото аз съм с мек нрав и смирено сърце.“ (Мат. 11:28, 29)

Как да развиваме мекотата, която Исус проявявал? Като в изучаването си на Библията обръщаме внимание на отношението му към хората и на държанието му в трудни ситуации. А също и като се стремим да следваме примера му, когато мекотата ни е поставена на изпитание. (1 Пет. 2:21) Да разгледаме три фактора, които помогнали на Исус да е мек.

Исус бил смирен. Той казал, че е „с мек нрав и смирено сърце“. (Мат. 11:29) Библията споменава тези две качества заедно, понеже мекотата е тясно свързана със смирението. (Еф. 4:1–3) Защо е така?

Смирението ни помага да не се вземаме прекалено на сериозно и да не сме твърде чувствителни. Как Исус отвърнал на онези, които несправедливо го обвинили, че е „чревоугодник и пияница“? Той оставил примерът му да говори и кротко посочил, че „мъдростта доказва, че е праведна, чрез делата си“. (Мат. 11:19)

Ако някой каже нещо необмислено за твоята раса, пол или произход, защо не положиш усилия да отговориш меко? Питър, старейшина от Южна Африка, споделя: „Когато нечие изказване ме подразни, си задавам въпроса: ‘Как щеше да реагира Исус?’“ Той добавя: „Научих се да не се вземам прекалено на сериозно.“

Исус разбирал човешките слабости. Учениците му имали добри намерения, но понякога несъвършенството им им пречело да ги изпълнят. Например в нощта, преди Исус да умре, Петър, Яков и Йоан не успели да му окажат емоционалната подкрепа, за която ги бил помолил. Исус признал, че „духът е бодър, но плътта е слаба“. (Мат. 26:40, 41) Тъй като разбирал това, той не се ядосал на апостолите си.

Една сестра на име Манди преди била много взискателна, но сега полага усилия да подражава на Исусовата мекота. Тя казва: „Опитвам се да приемам човешкото несъвършенство във всичките му прояви и да виждам доброто в другите, нещо, което Йехова несъмнено вижда.“ Може ли възгледът на Исус за човешките слабости да помогне и на тебе да се отнасяш по мек начин към другите?

Исус оставял нещата в Божиите ръце. На земята той понасял несправедливо отношение. Срещал неразбиране и презрение и бил подложен на мъчения. Въпреки това запазил мекия си нрав, защото се оставял „в ръцете на онзи, който съди праведно“. (1 Пет. 2:23) Исус знаел, че небесният му Баща ще се погрижи за него и ще поправи несправедливостите в подходящия момент.

Ако се ядосаме и се опитаме да поправим несправедливост, която сме понесли, може лесно да преувеличим нещата и да ги влошим. Ето защо Библията ни напомня: „Гневът на човека не води до праведността, изисквана от Бога.“ (Як. 1:20) Дори ако гневът ни е основателен, заради несъвършенството може да реагираме неправилно.

Една сестра в Германия на име Кати преди разсъждавала: „Ако сам не се защитиш, няма кой да го направи.“ Но когато се научила да разчита на Йехова, нагласата ѝ се променила. „Вече няма нужда да съм в отбранителна позиция — казва тя. — Мога спокойно да постъпвам с мекота, знаейки, че Йехова държи всичко под съвършен контрол.“ Ако си станал жертва на несправедливост, ще можеш да запазиш мекия си дух, като следваш примера на Исус и разчиташ на Бога.

Исус отбелязал, че мекотата е от голямо значение за щастието ни. Той казал: „Щастливи са онези с мек нрав.“ (Мат. 5:5) Забележи как мекотата ни помага в следните области.

Мекотата намалява напрежението в брака. „Казвал съм много обидни неща на жена си, без да ги мисля наистина — признава Робърт от Австралия. — Но не можеш да върнеш назад прибързаните думи, изречени в гняв. Чувствах се много зле, като виждах колко я наранявам.“

„Всички ние много пъти грешим“ в речта си. Необмислените думи може да застрашат мира в брака. (Як. 3:2) В такива случаи мекотата ни помага да запазим спокойствие и да контролираме езика си. (Пр. 17:27)

Робърт положил старание в тази посока. С какъв резултат? „Сега, когато възникне разногласие — казва той, — полагам съзнателни усилия да слушам внимателно, да говоря мило и да не допускам да се ядосам. Отношенията ми с жена ми много се подобриха.“

Мекотата ни помага да се разбираме по–добре с другите. Обидчивите хора нямат много приятели. Мекотата обаче ни помага да пазим „обединяващата връзка на мира“. (Еф. 4:2, 3) Кати, цитирана по–горе, казва: „Мекотата ми дава силата да направя общуването си с другите малко по–приятно, въпреки че с някои е трудно да се разбираш.“

Мекотата носи вътрешен мир. Библията свързва „мъдростта, идваща от горе“, с мекотата и мира. (Як. 3:13, 17) Мекият човек има „спокойно сърце“. (Пр. 14:30) Мартин, който положил много усилия да развие мекота, отбелязва: „Сега съм по–гъвкав и отстъпчив и изпитвам по–голям вътрешен мир и щастие.“

Вярно е, че може да не ни е лесно да развием мекота. „Ако трябва да съм честен — казва един брат, — дори и сега понякога ми ври отвътре.“ Но Йехова, който ни насърчава да се стремим към мек нрав, ще ни помага. (Иса. 41:10; 1 Тим. 6:11) Той може „да завърши обучението ни“ и да ни „направи силни“. (1 Пет. 5:10) След време подобно на апостол Павел ще можем да отразяваме „мекотата и милостта на Христос“. (2 Кор. 10:1)