Животът на християните през първи век

„Дърводелецът“

„Нима това не е синът на дърводелеца?“ (МАТЕЙ 13:55)

ИСУС бил познат не само като „сина на дърводелеца“, а и като „дърводелеца“. (Марко 6:3) Най–вероятно той научил този занаят от приемния си баща Йосиф.

Какви умения е трябвало да усвои Исус и с какви инструменти е трябвало да се научи да борави като дърводелец? Какви предмети е изработвал за жителите на Назарет? И как обучението му в дърводелския занаят впоследствие оказало влияние на живота му?

Семеен занаят. На рисунката по–долу е показано как един баща учи най–големия си син да използва умело и безопасно лъковиден свредел, докато по–малкият син внимателно слуша и наблюдава.

Момчетата обикновено ставали чираци, когато били на около 12 до 15 години. Те често научавали този занаят от своя баща. Обучението продължавало много години и момчетата трябвало да полагат големи усилия, за да придобият нужните умения и да станат майстори дърводелци. Представи си приятното време, което Йосиф прекарвал с Исус, докато работел и разговарял с него и му предавал опита си. Сигурно Йосиф с гордост наблюдавал как Исус се стараел да усвои занаята.

Били необходими познания, сили и умения. Дърводелецът трябвало да познава особеностите на дървото, което използвал в работата си. Той можел да избира от местните видове дървета, като например кипарис, дъб, кедър, сикоморово и маслиново дърво. Но дърводелецът през първи век не можел просто да отиде в един склад или магазин за дървен материал и да си вземе плоскости с размера, който му е нужен. Той трябвало да отиде в гората, да избере подходящите дървета, да ги отсече и след това да пренесе тежките трупи до своята работилница.

За какво дърводелецът щял да използва дървения материал? Той най–вероятно прекарвал дълги часове, участвайки в строежите на къщи. Правел греди за покрива, вътрешни стълби, както и врати и прозорци.

Освен това дърводелецът изработвал различни мебели. Някои от тях са показани на рисунката на тази страница — скринове с чекмеджета, рафтове или вратички (1), табуретки (2), столове (3) и маси (4) с различна големина и форма, както и детски люлки. Той украсявал някои от мебелите с красиви и често пъти сложни резбовани орнаменти. За да запази красотата на мебелите, дърводелецът ги намазвал с восък, лак или масло.

Също така дърводелецът правел земеделски сечива, например яреми (5) от дърво с твърда дървесина, както и вили, гребла и лопати (6). Ралата (7), които изработвал, били много здрави, защото железните им остриета трябвало да прорязват скалистата почва. Той правел дървени каруци (8) и товарни коли, чиито колела били цели сферични плоскости или били със спици. Работата на дърводелеца вероятно включвала и поправката и поддръжката на мебелите, сечивата и каруците, които изработвал.

Можеш ли да си представиш как дърводелската работа се отразила на външния вид на Исус? Кожата му била загоряла под лъчите на силното слънце, мускулите му били заякнали поради дългите години тежка работа, а ръцете му били загрубели от работата с грубото дърво и използването на брадви, чукове и триони.

Източник на примери. В примерите, които давал, Исус умело използвал обикновени и познати на хората предмети, за да ги научи на дълбоки духовни истини. Може би за това му помагал опитът му в дърводелския занаят. Веднъж той казал пред едно множество: „Защо тогава гледаш сламчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?“ Наистина като дърводелец, той знаел точно колко голяма била една греда. (Матей 7:3) По–късно Исус казал пред друга група от хора: „Никой, който вече е сложил ръката си на ралото, но гледа към нещата зад себе си, не е подходящ за царството на Бога.“ Явно той имал опит в изработването на такива сечива като ралото. (Лука 9:62) В една от най–сърдечните си покани Исус споменал друго сечиво, изработвано от дърводелеца. Той казал: „Сложете върху себе си моя ярем и се учете от мене. ... Яремът ми е удобен за носене и товарът ми е лек.“ (Матей 11:29, 30) Исус без съмнение знаел как се изработва ярем, който не убива, а е „удобен за носене“.

Противниците на Исус пренебрежително го наричали „сина на дърводелеца“. Ние обаче, подобно на християните от първи век, смятаме за голяма чест да следваме този смирен човек, който преди бил дърводелец.

[Блок/Снимки на страница 26]

Какво има в дърводелския сандък

През първи век дърводелците като Исус трябвало да могат да си служат с инструментите, показани на тази страница. Трионът (1) представлявал дървена рамка, към която било прикрепено желязно острие със зъбци, разположени така, че да режат в една посока. Дърводелецът използвал ъгълник (2), за да чертае прави ъгли и да проверява дали ъглите са прави, и отвес (3), за да определя вертикалното положение. Също така притежавал нивелир (4), измервателна пръчка (5), ренде с наточено желязно острие за изглаждане на грубия дървен материал (6) и брадва (7) за отсичане на дървета.

Дърводелецът използвал лъковиден струг (8) и островърхо длето (9) за изрязването и оформянето на отвори. На капака на сандъка му можеш да видиш дървен чук (10), с който набивал щифтовете в сглобките и който използвал при работата си с длетото. На рисунката можеш да видиш и малък трион (11), дърводелски нож (12) за оформяне на материала и гвоздеи (13). Пред сандъка има железен чук (14) и тесла (15) за дялане на дървото. Върху капака е поставен нож (16) и длета (17) с различна ширина. Лъковидният свредел (18) е подпрян на сандъка.