„Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите“

КОГАТО Исус Христос изрекъл тези думи преди около 19 века, той обърнал внимание на своите ученици относно вредните религиозни учения и практики. (Матей 16:6, 12) Повествованието в Марко 8:15 доуточнява: „Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.“ Защо бил споменат и Ирод? Защото някои от садукеите били иродиани, една политическа група.

Защо било необходимо такова специално предупреждение? Нима и фарисеите, и садукеите не били отявлени противници на Христос? (Матей 16:21; Йоан 11:45–50) Да, били. Но някои от тях по–късно приели християнството и след това се опитали да наложат своите идеи на християнския сбор. — Деяния 15:5.

Съществувала също и опасността учениците сами да започнат да подражават на тези религиозни водачи, под чието влияние те били отраснали. Понякога просто фактът, че имали такъв произход, можел да бъде пречка за това да разберат изцяло смисъла на Исусовите учения.

Какво направило фарисейството и садукейството толкова опасни? Един поглед върху религиозните условия по времето на Исус ще ни даде представа.

Религиозно разединение

Историкът Макс Рейдън писал относно юдейското общество през първи век от н.е.: „Независимостта на юдейските сборове един от друг била нещо съвсем реално, дори се настоявало за това . . . Често, когато почитта към храма и към светия град била много силно подчертавана, можело да бъде проявено много ярко презрение към онези, които в момента заемали позициите на върховна власт в родината.“

Какво печално духовно състояние! Кои били някои от допринасящите за това фактори? Не всички юдеи живеели в Палестина. Влиянието на гръцката култура, в която свещениците не били водещи фигури в обществото, също имало дял в това подронване на уважението към уредбата на Йехова за свещеничеството. (Изход 28:29; 40:12–15) Не бива да се пренебрегват и образованите хора извън свещеническото съсловие, както и книжниците.

Фарисеите

Названието ‘фарисеи’ или перушѝм, вероятно означавало „отделните“. Фарисеите смятали себе си за последователи на Моисей. Те образували свое собствено общество, или братство (на еврейски — чавура̀х). За да бъде приет в него, човек трябвало да положи клетва пред трима члена, че ще спазва строго съблюдаването на левитска чистота, че ще избягва близко общуване с амха̀ретите (необразованите тълпи) и че педантично ще плаща десятъка. Марко 2:16 говори за „книжниците, които бяха от фарисеите“. Някои от тази партия били професионални книжници и учители, докато други били лаици. — Матей 23:1–7.

Фарисеите вярвали в един всеприсъствуващ Бог. Те разсъждавали, че „щом като Бог е навсякъде, на него можело да се покланят както в храма, така и извън него, и не само чрез жертвоприношения. По този начин те учредили синагогата като място за поклонение, за изучаване и молитва, и я издигнали в централно и важно място в живота на хората, като така тя съперничела на храма“. — Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“].

На фарисеите им липсвало ценене за храма на Йехова. Това може да се види от думите на Исус: „Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се. Безумни и слепи! че кое е по–голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи! че кое е по–голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара? Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.“ — Матей 23:16–20.

Как фарисеите могли да изкривят толкова много мисленето си? Какво пропускали те? Обърни внимание на следващите думи на Исус. „И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.“ (Матей 23:21) За този стих ученият Е. П. Сандърс отбелязва: „Храмът не бил свят само защото в него принасяли поклонение на светия Бог, но и защото Той бил там.“ (Judaism: Practice and Belief, 63 BCE—66 CE [„Юдаизмът — практики и вярвания, 63 г. пр.н.е. — 66 г. от н.е.“]) Но специалното присъствие на Йехова означавало много малко за онези, които смятали, че той бил навсякъде.

Фарисеите вярвали също в една комбинация от предопределение и свободна воля. С други думи, „всичко е предопределено, но е дадена свобода на избора“. Въпреки това те твърдели, че за Адам и Ева било предопределено да съгрешат и че дори и едно дребно порязване на пръста е предварително решено.

Може би Исус имал предвид подобни фалшиви идеи, когато говорел за срутването на една кула, което довело до смъртта на 18 души. Той попитал: „Мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Йерусалим?“ (Лука 13:4) Както е истина за повечето злополуки, това било поради „времето и случая“, а не поради съдбата, както учели фарисеите. (Еклисиаст 9:11) Как тези хора, за които се смятало, че са много учени, се отнасяли към библейските заповеди?

Те били религиозни реформатори

Фарисеите поддържали становището, че библейските заповеди трябва да бъдат тълкувани от равините на всяко поколение в съответствие с напредничавите идеи. Затова „Енциклопедия Юдаика“ казва, че те не „срещнали големи затруднения в това да приведат в хармония ученията на Тора със своите напредничави идеи, или в това да намерят своите идеи подсказани или намекнати в думите на Тора“.

Относно ежегодния Ден на изкуплението те пренесли силата на изкуплението от първосвещеника върху самия ден. (Левит 16:30, 33) При празнуването на пасхата те поставили по–голяма тежест върху многократното рецитиране на поуките от разказа за Изхода, докато пиели вино и ядели матцо хляб, отколкото върху пасхалното агне.

След време фарисеите добили влияние в храма. Те установили като правило едно шествие, което носело вода от Силоамския извор вечерта на Празника на жетвата, принасянето на тази вода като жертва на следващата сутрин, шибането на олтара с върбови клонки в края на празника и редовните ежедневни молитви, които не са основани на Закона.

„Особено значими“ били „фарисейските нововъведения във връзка със сабата“ — казва The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“]. От съпругата се очаквало да посрещне сабата, като запали лампите. Ако изглеждало, че дадена дейност може да доведе до незаконен труд, фарисеите я забранявали. Те дори стигнали до там, че да постановят правила относно медицинското лечение и изразили раздразнение относно това, че Исус изцелявал чудодейно на сабат. (Матей 12:9–14; Йоан 5:1–16) Но тези религиозни реформатори не се спрели при установяването на нови институции в стремежа си да създадат един плет, или ограда за защита на библейските закони.

Отменяне

Фарисеите твърдели, че имат пълномощието да отменят или премахват библейски закони. Тяхното мислене е отразено в една максима от Талмуда: „По–добре е да се изкорени един закон, отколкото да бъде забравена цялата Тора.“ Пример за това е прекратяването на чествуването на Юбилея въз основа на твърденията, че от страх да не загуби даденото, с наближаването на това време никой нямало да дава назаем на бедните. — Левит, глава 25.

Други примери за това са премахването на съда над жена, заподозряна в изневяра, или при случай на неразкрито убийство, както и премахването на изкупителната процедура. (Числа 5:11–31; Второзаконие 21:1–9) Било просто въпрос на време и това фарисеите да премахнат библейското изискване човек да се грижи за своите родители в нужда. — Изход 20:12; Матей 15:3–6.

Исус предупредил: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.“ (Лука 12:1) Фарисейството, с неговите нетеократични нагласи, не могло да бъде нищо друго освен лицемерно — нещо, което категорично не трябвало да се внася в християнския сбор. Въпреки това юдейските справочни издания представят фарисеите в по–благоприятна светлина от садукеите. Нека разгледаме сега тази по–консервативна група.

Садукеите

Названието ‘садукеи’ вероятно било взето от Садок, първосвещеник от времето на Соломон. (3 Царе 2:35) Садукеите оформили една консервативна партия, представяща интересите на храма и свещеничеството. За разлика от фарисеите, които си приписвали авторитет поради ученост и набожност, садукеите основавали своите прерогативи на родословие и позиция. Те се противопоставяли на фарисейските нововъведения чак до разрушаването на храма през 70 г. от н.е.

Освен че отхвърляли предопределението, садукеите отказвали да приемат всяко учение, което не се споменава ясно в Петокнижието, дори и да било споменато на друго място в божието Слово. Всъщност те „смятали за добродетел да оспорват“ тези неща. („Юдейска енциклопедия“) Това извиква в ума случая, когато те отправили към Исус предизвикателство относно възкресението.

Използувайки примера с една вдовица, която имала седем съпрузи, садукеите питали: „Във възкресението на кого от седмината ще бъде жена?“ Разбира се, тази хипотетична тяхна вдовица би могла със същия успех да има и 14 или 21 съпрузи. Исус обяснил: „Във възкресението нито се женят, нито се омъжват.“ — Матей 22:23–30.

Тъй като бил наясно, че садукеите отричат всички други вдъхновени писатели, освен Моисей, Исус подкрепил мисълта си, като цитирал от Петокнижието. Той казал: „А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, на мястото, при къпината, как Бог му говорѝ, казвайки: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.“ — Марко 12:26, 27.

Преследвачи на Исус и на неговите последователи

Садукеите вярвали, че в отношенията с другите народи е по–добре да се използува държавна сила, вместо да се чака Месията — ако изобщо вярвали в неговото идване. Тъй като имали съглашение с Рим, те управлявали храма и не искали никакъв Месия да се появява, за да обърка работите. Смятайки Исус за заплаха за своята позиция, те се присъединили към фарисеите, заговорничейки за неговата смърт. — Матей 26:59–66; Йоан 11:45–50.

Тъй като били политически ориентирани, било логично садукеите да повдигнат въпроса за верността към Рим, като викали: „Нямаме друг цар освен Кесаря.“ (Йоан 19:6, 12–15) След смъртта и възкресението на Исус садукеите били начело на опитите да се спре разпространението на християнството. (Деяния 4:1–23; 5:17–42; 9:14) След унищожението на храма през 70 г. от н.е. групата престанала да съществува.

Необходимостта да сме нащрек

Колко уместно се оказало предупреждението на Исус! Да, ние трябва ‘да се пазим от кваса на фарисеите и садукеите’. Достатъчно е човек да наблюдава неговите лоши плодове както сред юдейството, така и сред т.нар. християнство днес.

В ярък контраст с него, днес способни старейшини в над 75 500 сбора на Свидетелите на Йехова по целия свят ‘внимават на себе си и на поучението си’. (1 Тимотей 4:16) Те приемат цялата Библия като вдъхновена от Бога. (2 Тимотей 3:16) Вместо да бъдат реформатори и да прокарват свои собствени религиозни процедури, те работят обединено под ръководството на една основана на Библията организация, която използува това списание като свое основно средство за поучаване. — Матей 24:45–47.

С какъв резултат? Милиони хора по света биват издигнати духовно, като разбират Библията, прилагат я в своя живот и учат другите на нея. За да видиш как става това, защо не посетиш най–близкия сбор на Свидетелите на Йехова, или не пишеш до издателите на това списание?

[Блок на страница 26]

ИСУС СЕ СЪОБРАЗЯВАЛ СЪС СЛУШАТЕЛИТЕ СИ

ИСУС ХРИСТОС поучавал ясно, съобразявайки се с идеите на своите слушатели. Например, той постъпил така, когато разговарял с фарисея Никодим относно това да бъдеш ‘роден’ отново. Никодим попитал: „Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ (Йоан 3:1–5) Защо Никодим бил толкова озадачен, след като фарисеите вярвали, че прераждането е необходимо за приелите юдаизма, и една равинска поговорка сравнявала прозелита с „дете новородено“?

A Commentary on the New Testament From the Talmud and Hebraica [„Коментар върху Новия Завет от Талмуда и Хебраика“] от Джон Лайтфут предлага следната светлина: „Общоприетото мнение на юдеите относно изискванията, на които трябва да отговаря един израилтянин . . . са все още вкоренени в ума на този фарисей“, който не може „лесно да се отърси от първото си предубеждение. . . : ‘Докато израилтяните . . . имат право да бъдат приети в царството на Месията, тогава дали с това свое изказване имаш предвид, че е необходимо за всеки да влезе отново в утробата на майка си, за да стане отново израилтянин?’“ — Сравни Матей 3:9.

Макар че признавал раждането отново за прозелитите, Никодим смятал този процес за невъзможен за родените юдеи — нещо като повторно влизане в утробата на майката.

При друг случай мнозина се засегнали, когато Исус говорил за ‘ядене на неговата плът и пиене на неговата кръв’. (Йоан 6:48–55) Но Лайтфут посочва, че „в тогавашните училища на юдеите да се говори за ‘ядене и пиене’ в метафоричен смисъл било нещо съвсем обикновено“. Той отбелязал също, че Талмудът говори за „ядене на Месията“.

Следователно именно възгледите на фарисеите и садукеите повлияли значително на юдейското мислене от първи век. Но Исус винаги уместно се съобразявал с познанието и опита на слушателите си. Това бил един от множеството фактори, които го направили великият Учител.