59 ГЛАВА
Кой е Човешкият син?
МАТЕЙ 16:13–27 МАРКО 8:22–38 ЛУКА 9:18–26
ИСУС ЛЕКУВА СЛЯП МЪЖ
ПЕТЪР ЩЕ ПОЛУЧИ КЛЮЧОВЕТЕ НА ЦАРСТВОТО
ИСУС ПРЕДСКАЗВА СМЪРТТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СИ
Исус пристига с учениците си във Витсаида. Тогава хората довеждат един сляп човек и го молят да го докосне, за да го излекува.
Исус хваща слепия за ръка и го извежда извън селото. След като плюе върху очите му, го пита: „Виждаш ли нещо?“ Човекът отговаря: „Виждам хора, понеже различавам нещо като дървета, но те ходят.“ (Марко 8:23, 24) Тогава Исус полага ръце върху очите му и му връща зрението. Той вече вижда всичко ясно. После го изпраща да си върви и му нарежда да не влиза в селото.
Исус и учениците тръгват на север към пределите на Кесария Филипова. Те се изкачват дълго, около 40 км. Градът се намира на 350 м над морското равнище, като на североизток се издига заснежената планина Ермон. Пътуването вероятно им отнема поне два дни.
По пътя Исус се усамотява да се моли. До смъртта му остават само девет или десет месеца и той е загрижен за учениците си. Наскоро много от тях са спрели да го следват, а други очевидно са объркани или разочаровани. Те може би се питат защо Исус не е позволил на хората да го направят цар или защо не иска да извърши знамение, за да даде неоспоримо доказателство кой е в действителност.
Когато учениците идват на мястото, на което се моли, той ги пита: „Какво казват хората, кой е Човешкият син?“ Те отговарят: „Някои казват, че е Йоан Кръстител, други — Илия, трети пък — Йеремия или един от пророците.“ Хората си мислят, че Исус може би е някой от тези мъже, възкресен от мъртвите. За да разбере какво е мнението на учениците, Исус ги пита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“ Петър бързо отговаря: „Ти си Христос, Синът на живия Бог.“ (Матей 16:13–16)
Исус казва на Петър, че може да е щастлив, защото Бог му е разкрил това, и добавя: „Аз ти казвам: ти си Петър. Върху тази скала ще изградя своя сбор, и портите на гроба няма да го победят.“ Исус има предвид, че ще изгради сбор и че дори гробът няма да държи в плен членовете му, ако са верни на земята. Той обещава на Петър: „Ще ти дам ключовете на небесното царство.“ (Матей 16:18, 19)
Исус не поставя Петър по–горе от останалите апостоли, нито го прави основата на сбора. Самият Исус е Скалата, върху която ще бъде изграден сборът. (1 Коринтяни 3:11; Ефесяни 2:20) Петър обаче ще получи три ключа. Той ще има привилегията да открие пред определени групи от хора възможността да влязат в небесното Царство.
Петър ще използва първия ключ на Петдесетница през 33 г., като покаже на разкайващите се юдеи и прозелити какво трябва да направят, за да бъдат спасени. С втория ключ той ще открие пред вярващите самаряни възможността да влязат в Божието Царство. След това през 36 г. ще използва третия ключ, за да даде тази възможност на необрязаните езичници — Корнилий и други. (Деяния 2:37, 38; 8:14–17; 10:44–48)
В течение на разговора Исус предсказва страданията и смъртта, които скоро ще понесе в Йерусалим. Апостолите са притеснени. Без да разбира, че Исус ще бъде възкресен за небесен живот, Петър го отвежда настрани и го укорява: „Бъди добър към себе си, Господарю, такова нещо изобщо няма да ти се случи.“ Но Исус му обръща гръб и му казва: „Махни се от мене, Сатана! Ти си препятствие на пътя ми, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“ (Матей 16:22, 23)
Тогава Исус вика при себе си и други хора и обяснява, че няма да е лесно човек да е негов последовател: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб и нека ме следва непрекъснато. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене и добрата новина, ще го спаси.“ (Марко 8:34, 35)
Наистина, за да заслужат одобрението на Исус, последователите му трябва да са смели и жертвоготовни. Той заявява: „Ако някой се срамува от мене и от моите думи сред това поколение, което прелюбодейства и е грешно, тогава и Човешкият син ще се срамува от него, когато дойде в славата на своя Баща заедно със светите ангели.“ (Марко 8:38) Да, при идването си Исус „ще даде на всекиго заслуженото според делата му“. (Матей 16:27)