Какво си готов да дадеш, за да придобиеш вечен живот?
„Какво ще даде човек в замяна на душата си?“ (МАТ. 16:26)
1. Защо Исус реагирал толкова строго на онова, което му казал Петър?
АПОСТОЛ Петър не можел да повярва на ушите си. Неговият учител, Исус Христос, когото той много обичал, ‘открито говорел’, че скоро ще понесе много страдания и ще умре! Тогава, без съмнение подтикван от най–добри намерения, Петър укорил Исус, казвайки: „Бъди добър към себе си, Господарю, такова нещо изобщо няма да ти се случи.“ Исус се обърнал с гръб към Петър и погледнал другите ученици. Те вероятно имали същия погрешен възглед. Тогава Исус казал на Петър: „Махни се от мене, Сатана! Ти си препятствие на пътя ми, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“ (Мар. 8:32, 33; Мат. 16:21–23)
2. Как Исус показал какво се очаква от един истински негов последовател?
2 Следващите думи на Исус може да са помогнали на Петър да разбере защо неговият Господар реагирал толкова строго. Исус повикал „множеството и учениците си при себе си“ и казал: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб и нека ме следва непрекъснато. Защото който иска да спаси душата си, ще я изгуби, а който изгуби душата си заради мене и добрата новина, ще я спаси.“ (Мар. 8:34, 35) Тук Исус използвал думата „душа“ в смисъла на „живот“. Ясно било, че той не само щял да жертва живота си, но очаквал и от своите последователи да бъдат готови да жертват своя живот в службата на Бога. Ако наистина били готови да направят това, те щели да получат щедра награда. (Прочети Матей 16:27.)
3. (а) Какви въпроси задал Исус на своите слушатели? (б) За какво може да е напомнил вторият въпрос на Исус на неговите слушатели?
3 След това Исус задал два подтикващи към размисъл въпроса — „От каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но да изгуби душата си?“ и „Какво наистина може да даде човек в замяна на душата си?“. (Мар. 8:36, 37) Отговорът на първия въпрос е очевиден за всекиго. Няма никаква полза от това човек да придобие целия свят, ако изгуби живота, или душата си. Притежанията са от полза единствено ако човек е жив, за да им се радва. Вторият въпрос на Исус — „Какво наистина може да даде човек в замяна на душата си?“ — може да е напомнил на неговите слушатели за твърдението на Сатана в дните на Йов: „Все що има човек ще го даде за живота си.“ (Йов 2:4) За някои хора, които не се покланят на Йехова, думите на Сатана могат да се окажат верни. Мнозина биха направили всичко, биха погазили всеки морален закон само за да запазят живота си. Християните обаче гледат на нещата по друг начин.
4. Защо въпросите на Исус имат по–дълбоко значение за християните?
4 Ние знаем, че целта на Исус, когато дошъл на земята, не била да ни донесе здраве, богатство или дълъг живот в този свят. Той дошъл, за да открие пред хората възможността за вечен живот в новия свят, и ние ценим тази надежда изключително много. (Йоан 3:16) За един християнин първият въпрос на Исус би означавал „От каква полза ще е за човек да придобие целия свят, но да изгуби надеждата си за вечен живот?“. Отговорът е, че няма абсолютно никаква полза от това. (1 Йоан 2:15–17) За да си отговорим на втория въпрос, бихме могли да се запитаме следното: „Какво съм готов да жертвам, за да направя сигурна надеждата си за вечен живот в новия свят?“ Отговорът на този въпрос се вижда от начина ни на живот и разкрива колко е силна тази надежда в сърцето ни. (Сравни Йоан 12:25.)
5. Как можем да получим дара на вечния живот?
5 Разбира се, Исус нямал предвид, че вечният живот може да бъде спечелен. Животът е подарък и това може да се каже дори и за днешния сравнително кратък живот в тази система. Ние не можем да го купим, нито да направим каквото и да било, за да го заслужим. Единственият начин да получим дара на вечния живот е да проявяваме вяра в Христос Исус и в Йехова, който „възнаграждава онези, които усърдно го търсят“. (Гал. 2:16; Евр. 11:6) Въпреки това вярата трябва да се вижда от делата ни, тъй като „вярата без дела е мъртва“. (Як. 2:26) Затова, когато размишляваме върху втория въпрос, зададен от Исус, ще бъде добре сериозно да помислим от какво сме готови да се откажем в тази система и какво сме готови да вършим в службата за Йехова, за да покажем, че вярата ни е жива.
„Христос не угаждаше на себе си“
6. Кое било най–важното нещо за Исус?
6 Вместо да бъде привлечен от нещата, които предлагал светът по негово време, Исус съсредоточил вниманието си върху по–важните неща и отхвърлил изкушението да се стреми към материални удобства. Той живял живот на саможертва и пълно подчинение на Бога. Вместо да угажда на себе си, Исус казал: „[Аз] винаги върша онова, което ... е угодно [на Бога].“ (Йоан 8:29) До каква степен Исус бил готов да угоди на Бога?
7, 8. (а) Какво жертвал Исус, и как бил възнаграден? (б) Какъв въпрос трябва да си зададем?
7 Веднъж Исус казал на учениците си: „Човешкият син дойде не да му служат, а да служи на другите и да даде душата си като откуп в замяна на мнозина.“ (Мат. 20:28) Преди това, когато той за първи път предупредил последователите си, че скоро ще трябва „да даде душата си“, Петър го подканил да бъде добър към себе си. Исус обаче останал непоколебим. Той с готовност дал душата си, съвършеният си човешки живот, за човечеството. В резултат на неегоистичната линия на поведение на Исус неговото бъдеще било сигурно. Той бил възкресен и „възвеличен до дясната ръка на Бога“. (Деян. 2:32, 33) Затова Исус е чудесен пример за нас.
8 Апостол Павел подканил християните в Рим ‘да не угаждат на себе си’ и им припомнил, че ‘и Христос не угаждал на себе си’. (Рим. 15:1–3) Тогава до каква степен сме готови да приложим съвета на Павел и да даваме от себе си в подражание на Христос?
Йехова иска да му даваме най–доброто от себе си
9. Какво всъщност прави един християнин, когато отдава живота си на Бога?
9 Според Моисеевия закон в древния Израил робите от еврейски произход трябвало да бъдат освобождавани или през седмата година от тяхното робство, или през юбилейната година. Имало обаче и друга възможност. Ако един роб обикнел господаря си, можел да избере да остане роб в дома му през остатъка от живота си. (Прочети Второзаконие 15:12, 16, 17.) Ние правим подобен избор, когато отдаваме живота си на Бога. Ние доброволно се съгласяваме да вършим волята на Бога и да не следваме собствените си склонности. С това показваме дълбоката си любов към Йехова и своето желание да му служим завинаги.
10. В какъв смисъл ние принадлежим на Бога, и как този факт трябва да се отразява на мислите и действията ни?
10 Ако изучаваш Библията със Свидетелите на Йехова, участваш в проповядването на добрата новина и присъстваш на християнските събрания, то заслужаваш похвала. Надяваме се скоро да се почувстваш подтикнат да се отдадеш на Йехова и също да зададеш въпроса, който етиопецът отправил към Филип: „Какво ми пречи да бъда покръстен?“ (Деян. 8:35, 36) Тогава твоите взаимоотношения с Бога ще бъдат такива, на каквито се радвали християните, до които Павел писал: „Вие не принадлежите на себе си, защото за вас беше платена цена.“ (1 Кор. 6:19, 20) Независимо дали имаме небесна, или земна надежда, щом сме отдали живота си на Йехова, ние му принадлежим. Колко важно е тогава да потискаме егоистичните си желания и ‘да не бъдем повече роби на хората’! (1 Кор. 7:23) Каква привилегия е да бъдем лоялни служители на Йехова, които той използва според волята си!
11. Каква жертва са подканени да принесат християните, и какво означава това, както личи от жертвите според Моисеевия закон?
11 Павел подканил своите събратя по вяра ‘да представят телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва, представляваща свята служба, в която да използват своите мисловни способности’. (Рим. 12:1) Тези думи може да са напомнили на християните от юдейски произход за жертвите, които били част от тяхното поклонение, преди да станат последователи на Христос. Те знаели, че според Моисеевия закон животните, принасяни на олтара на Йехова, трябвало да бъдат най–добрите от стадото. Всяко животно с някакъв недостатък било неприемливо. (Мал. 1:8, 13) Същото се отнася и за нас, когато представяме телата си ‘като жива жертва’. Ние даваме на Йехова най–доброто, на което сме способни, а не само онова, което е останало, след като сме задоволили собствените си желания. Когато се отдаваме на Бога, ние безрезервно му даваме „душата“, или живота си, което включва нашите сили, притежания и способности. (Кол. 3:23) Какво означава това на практика?
Използвай времето си мъдро
12, 13. По какъв начин можем да даваме най–доброто от себе си на Йехова?
12 Един начин да даваме най–доброто от себе си на Йехова е да използваме времето си мъдро. (Прочети Ефесяни 5:15, 16.) Това изисква самоконтрол. Влиянието на света, както и наследеното несъвършенство ни подбуждат да използваме времето си единствено за своите лични интереси и за забавления. Вярно е, че „има време за всяко нещо“, включително и за отморяваща почивка и за светска работа, която ни помага да извършваме християнските си задължения. (Екл. 3:1) Един отдаден християнин обаче трябва да бъде уравновесен и да използва времето си мъдро.
13 Когато бил в Атина, Павел забелязал, че ‘всички атиняни и чужденците, които живеели там, в свободното си време не се занимавали с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново’. (Деян. 17:21) Днес много хора по подобен начин си губят времето. Нещата, които биха могли да отвлекат вниманието ни днес, са гледането на телевизия, играенето на видеоигри и използването на Интернет. Появяват се все повече подобни неща, които могат да пилеят времето ни. Ако се поддадем на това влияние, е възможно да стигнем дотам, че да пренебрегваме духовните си нужди. Дори можем да започнем да смятаме, че сме прекалено заети, за да се грижим за „по–важните неща“, които вършим в службата си за Йехова. (Флп. 1:9, 10)
14. Върху какви въпроси трябва да помислим сериозно?
14 Затова, като отдаден служител на Йехова, се запитай: „Дали ежедневната ми програма включва време за четене на Библията, размисъл и молитва? (Пс. 77:12; 119:97; 1 Сол. 5:17) Дали отделям време, за да се подготвям за християнските събрания? Дали насърчавам другите, като давам отговори по време на събранията? (Пс. 122:1; Евр. 2:12)“ В Божието Слово се казва, че Павел и Варнава отделяли ‘доста време, за да говорят смело от името на Йехова’. (Деян. 14:3) Дали би могъл да приспособиш обстоятелствата си така, че да отделяш повече или дори „доста време“, за проповедната дейност, например като започнеш пионерска служба? (Прочети Евреи 13:15.)
15. Как старейшините използват времето си мъдро?
15 Когато посетили християнския сбор в Антиохия, апостол Павел и Варнава ‘останали доста време с учениците’, за да ги насърчат. (Деян. 14:28) Любещите старейшини днес по същия начин използват времето си, за да укрепват другите. Освен че участват в проповедната дейност, старейшините полагат старателни усилия, за да се грижат за стадото, да търсят изгубените овце, да помагат на болните и да поемат много други отговорности в сбора. Ако си покръстен брат, дали обстоятелствата ти позволяват да се стремиш към тези допълнителни привилегии в службата?
16. Как можем да „вършим каквото е добро спрямо ... онези, които са свързани с нас във вярата“?
16 Мнозина са намирали радост в това да помагат на хора, понесли загуба поради природни или причинени от човешката дейност бедствия. Например една сестра, която е на повече от 60 години и служи в Бетел, няколко пъти пътувала до далечни места, за да помага като доброволка. Защо тя използвала отпуската си по този начин? Тя казва: „Макар че нямам специални умения, за мене беше привилегия да върша онова, което беше необходимо. Бях толкова насърчена от силната вяра на моите братя и сестри, които бяха понесли големи материални загуби.“ Освен това хиляди Свидетели по целия свят помагат в строежите на Зали на Царството и конгресни зали. Когато участваме в подобни дейности, ние неегоистично „вършим каквото е добро спрямо ... онези, които са свързани с нас във вярата“. (Гал. 6:10)
„Аз съм с вас през всичките дни“
17. Какво си готов да дадеш, за да придобиеш вечния живот?
17 Отчужденото от Бога човешко общество скоро ще изчезне. Ние не знаем кога точно ще стане това. Но знаем, че „остава само още малко време“ и че „сцената на този свят се променя“. (Прочети 1 Коринтяни 7:29–31.) Това придава допълнително значение на въпроса на Исус „Какво наистина може да даде човек в замяна на душата си?“. Ние несъмнено ще направим всички жертви, които Йехова очаква от нас, за да придобием „истинския живот“. (1 Тим. 6:19) Наистина е неотложно да се вслушаме в подканата на Исус ‘да го следваме непрекъснато’ и ‘да търсим първо царството’. (Мат. 6:31–33; 24:13)
18. В какво можем да бъдем уверени, и защо?
18 Разбира се, не винаги е лесно да следваме Исус и както предупредил самият той, това е струвало живота на някои от неговите последователи в тази система. Но подобно на Исус, ние отхвърляме изкушението ‘да бъдем добри към себе си’. Ние проявяваме вяра в обещанието, което той дал на своите помазани последователи през първи век: „Аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Мат. 28:20) Затова нека да използваме във възможно най–пълна степен времето и способностите си в святата служба. Като правим това, ние показваме доверието си в Йехова, че ще ни запази през голямото бедствие или ще ни върне към живот в новия свят. (Евр. 6:10) По този начин ще покажем колко много ценим дара на живота.
Как ще отговориш?
• Как Исус проявил изключителна готовност да служи на Бога и на хората?
• Защо човек трябва да се отрече от себе си, и как става това?
• Единствено какви жертви били приемливи за Йехова в древния Израил, и какво научаваме от това за нас днес?
• Как можем да използваме времето си мъдро?
[Снимка на страница 26]
Исус винаги вършел онова, което било угодно на Бога
[Снимка на страница 28]
Израилтяните, които проявявали признателност, давали най–доброто в подкрепа на истинското поклонение
[Снимка на страница 29]
Ние радваме Бога, като използваме времето си мъдро