Те извършили волята на Йехова

Исус отделял време за децата

ИСУСОВАТА служба, която продължила три и половина години, наближавала своя край. Скоро той щял да влезе в Йерусалим и да изпита мъчителна смърт. Той добре знаел какво му предстои, тъй като казал на своите ученици: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият.“ — Марко 9:31.

Несъмнено Исус искал да използува по най–добрия начин всеки ден, всеки час, всеки миг, който оставал. Неговите ученици все още се нуждаели от внимание. Исус видял, че те все още се нуждаят от сериозни напътствия относно необходимостта от смирение и постоянната опасност от препъване. (Марко 9:35–37, 42–48) Освен това те се нуждаели и от напътствия относно брака, развода и безбрачието. (Матей 19:3–12) Знаейки, че скоро трябва да умре, Исус несъмнено говорил на своите ученици сбито и с чувство на неотложност. Времето имало изключително значение — факт, който превърнал в нещо особено забележително следващата постъпка на Исус.

Исус приема децата

В библейското повествование се казва: „Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях.“ Когато видели това, учениците незабавно изразили своето неодобрение. Вероятно те смятали, че Исус бил прекалено важен или прекалено зает, за да се занимава с деца. Представи си колко се изненадали учениците, когато Исус се възмутил от тях ! „Оставете дечицата да дойдат при Мене — казал им той, — не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.“ След това Исус добавил: „Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.“ — Марко 10:13–15.

Исус забелязал прекрасни качества в децата. Обикновено те са любознателни и доверчиви. Те ще приемат думите на родителите си и дори ще ги защищават пред другите деца. Тяхната възприемчива, поддаваща се на обучение природа е достойна за подражание от всички, които желаят да влязат в божието Царство. Както казал Исус, „на такива е Божието царство“. — Сравни Матей 18:1–5.

Но Исус не използувал тези деца само за примера. Повествованието ясно показва, че Исус искрено обичал да бъде с тях. Марко съобщава, че Исус ‘взел децата в прегръдките си и започнал да ги благославя, като поставял ръцете си върху тях’. (Марко 10:16, NW) Само повествованието на Марко включва стоплящата сърцето подробност, че Исус ‘взел децата в прегръдките си’.a Така Исус надхвърлил очакванията на възрастните, които донесли децата при Исус, така че той да може просто да ги „докосне“.

Какво означавало това, че Исус ‘поставял ръцете си’ върху децата? Тук изобщо не става въпрос за религиозна церемония като например покръстване. Въпреки че при някои случаи поставянето на ръце означавало даване на назначение, при други то просто означавало даване на благословия. (Битие 48:14; Деяния 6:6) Следователно Исус може просто да е благославял децата.

Във всеки случай Марко използувал една по–силна дума за „благословия“ (катеулогѐо), показваща голяма интензивност. Това води до предположението, че Исус благословил децата пламенно, нежно и сърдечно. Ясно е, че той не гледал на децата като на отнемащо времето бреме.

Поуката за нас

Начинът, по който Исус се отнасял както с децата, така и с възрастните, не бил нито смущаващ, нито унизителен. „Той сигурно се усмихвал с лекота и радостно се смеел“ — се казва в един справочник. Нищо чудно, че хора на всякаква възраст се чувствували добре в негово присъствие. Като размишляваме върху примера на Исус, можем да се запитаме: ‘Дали другите ме смятат за лесно достъпен?’ ‘Дали изглеждам прекалено зает, за да ме занимават с дейността и грижите на другите?’ Култивирането на искрен интерес към хората ще ни подтикне да даваме от себе си, както правел Исус. Другите ще усетят нашия искрен интерес и ще бъдат привлечени към нас. — Притчи 11:25.

Както показва повествованието на Марко, Исус се радвал да бъде с децата. Той явно отделял време да ги наблюдава, когато играят, тъй като в една от своите притчи говори за техните игри. (Матей 11:16–19) Вероятно някои от децата, които Исус благословил, били прекалено малки, за да оценят кой бил той и какво поучавал. Но това не го карало да мисли, че си губи времето. Той прекарвал време с децата, защото ги обичал. Вероятно много от децата, с които Исус се срещнал по време на своята служба, по–късно били подтикнати да откликнат на неговата любов, ставайки негови ученици.

Щом Исус отделил време на децата през решаващите последни седмици от своя живот, несъмнено и ние можем да им отделим време в своята запълнена с дейност програма. Трябва да сме особено загрижени за онези, които имат специални нужди, като например момчетата и момичетата без бащи. Наистина, всички деца растат добре, когато им се обръща внимание, а Йехова иска ние да им даваме толкова много любов и помощ, колкото можем. — Псалм 10:14.

[Бележка под линия]