Родители, старайте се да достигнете сърцето на вашето дете още от най–ранна възраст
„Възпитавайте ги [децата си] във вразумяване и сериозното наставление на Йехова“ (ЕФЕСЯНИ 6:4)
1. Какво се случило в особено трудния период от живота на Исус?
ИСУС Христос се намира с учениците си на път за Ерусалим. Малко по–рано, при два различни случая ги предупредил, че в този град ще трябва да страда, а накрая и да умре (Марко 8:31; 9:31). Библейското описание показва, че в този особено труден период за Исус, хората „донесоха още при него младенците си, за да се докосне до тях“ (Лука 18:15).
2. (а) Защо учениците се опитвали да отпратят хората? (б) Как реагирал Исус на това?
2 Каква реакция предизвикало това? И тъй, учениците му започнали да ругаят тези хора и се опитвали да ги отпратят, смятайки, очевидно, че по този начин ще направят услуга на Исус, непозволявайки ненужно да го безпокоят и притесняват. Обаче Христос възнегодувал срещу тях и казал: „‘Оставете дечицата да дойдат при мене; не ги възпирайте . . .’ Прегърна ги и ги благослови“ (Марко 10:13–16). Следователно, независимо с какво е било заето неговото сърце и ум, Исус намирал време за деца.
Какво могат да се поучат родителите от това?
3. Какво могат да се научат родителите от този случай?
3 Родители би трябвало да извлекат от това следния извод: Независимо от всякакви други задължения или грижи за важни и първостепенни неща, трябва да отделят време, което да прекарат със собствените си деца. Заедно прекараните моменти дават възможност да им се внедрят духовни стойности, които ще пазят техните сърца и ще им помогнат да изберат правилна посока (Второзаконие 6:4–9; Притчи 4:23–27). Евникия и Лоида, майката и бабата на Тимотей, не се задоволявали с малко време за поучаване, благодарение на което ученията достигнали младото сърце и оформили живота на младежа и в последствие на това станал предан служител на Бога (2 Тимотей 1:5; 3:15).
4. Как родителите трябва да гледат на децата и как могат да докажат, че ги ценят?
4 Християнските родители не могат да си позволят занемаряване на потомството, което им е дал Йехова Бог. Децата наистина са ценен дар от Създателя (Псалм 127:3). Затова прекарвайте с тях време и старайте се да достигнете техните сърца, взимайки пример майката и бабата на Тимотей. Обаче, не е достатъчно да разговаряме за тяхното държание и да ги държим в дисциплинираност; длъжни сме заедно с тях да се храним, да четем, да играем с тях, а вечер да ги приготвим за сън. Всеки момент посветен на децата е от значение.
5. Дай пример за баща, който сериозно се отнесъл към родителските си задължения.
5 Това разбрал един японски бизнесмен, който станал Свидетел на Йехова. Във вестник Мейничи Дейли Нюс от 10–и февруари 1986 г. в съобщението под заглавие „Директорът на ЯДЖ се отказва от длъжността си за благото на семейството“ е дадена следната информация: „Член на управлението на японските държавни железници ЯДЖ предпочел да напусне длъжността си, отколкото да живее откъснат от семейството си . . . Тамура обяснил: ‘Длъжността на главен директор може да заеме всеки, обаче моите деца имат само един баща.’“ Родители, отнасяте ли се към своите задължения също толкова сериозно?
Защо днес са нужни особени усилия
6. Защо днес е толкова трудно да се възпитават деца?
6 Изглежда още никога досега в историята на човечеството не е било толкова трудно да се възпитават деца, като се вземат под внимание напътствията от Божието Слово, „във вразумлението и сериозните съветвания от Йехова“ (Ефесяни 6:4). Живеем в „последните дни“, а Сатана и неговите демони довеждат на света най–лошите нещастия, разгневени от съзнанието, че им е останало само още малко време (2 Тимотей 3:1–5; Откровение 12:7–12). Затова старанията на родителите, желаещи да възпитат децата си богобоязливо, многократно са осуетени от символичния „въздух“, намиращ се в силата на Сатана. Този „въздух“ или атмосферата на самолюбие и непослушание прониква навсякъде, както буквалният въздух, който дишаме (Ефесяни 2:2).
7, 8. (а) Какво може да се промъкне в дома посредством телевизията и как въпреки това могат да постъпят родителите? (б) Защо позволяването на телевизията да върши ролята на бавачка означава сериозно занемаряване на родителските задължения?
7 Споменатият „дух на света“, онзи смъртоносен „въздух“, прониква в домовете главно посредством телевизията (1 Коринтяни 2:12). Сцените показвани на малкия екран често отразяват неморалните и хомосексуални отношения вкоренени в света на развлеченията (Римляни 1:24–32). На влиянието на този безбожен начин на мислене и неморалните мръсотии особено податливи са децата, така както на действието на заразения буквален въздух. А как постъпват много родители?
8 Не са малко бащите и майките, които позволяват телевизията да изпълнява ролята на бавачка. Заговорени от децата, казват: „Не сега, миличък. Намам време. Иди, гледай телевизия.“ Един известен телевизионен представител изказва мнението, че „в много американски домове това са най–често изговаряните думи“. Такова отпращане на децата към телевизора, независимо от това каква е програмата, всъщност е равносилно на даване на свободна воля (Притчи 29:15). Това е сериозно занемаряване на родителските задължения. Във връзка с възпитанието на децата този представител казал: „Задълженията на родителите поглъщат много време и с тях е свързана голяма отговорност, която не трябва да се прехвърля на никого другиго и съвсем не на телевизора.“
9. От какво замърсяване трябва особено да пазим децата?
9 Обаче, поради това, че живеем в трудни времена може би — както някога учениците на Исус — си склонен да омаловажиш нуждите на твоите деца, за да се заемеш с нещо, което според тебе е по–важно. Но какво може да е по–важно от твоите рожби? Става въпрос за техния духовен живот. Може би си чул, че през 1986 г. след аварията на атомния реактор в Чернобил (СССР) са били евакуирани от застрашения район децата, за да се предпазят от заразяване. Затова, ако държиш на духовното здраве на твоите деца, също така трябва да ги пазиш от смъртоносния „въздух“ на този свят, който толкова често бълва от телевизионните екрани (Притчи 13:20).
10. Още какви извори на отровен въздух застрашават децата и какъв библейски пример потвърждава това?
10 Съществуват също и други извори на отровния „въздух“ можещ да унищожи моралните стойности и да закорави младите умове. Неподходящо другарство със съседните деца или в училището, също може да изтласка от неопитните сърца посяните в тях библейски истини (1 Коринтяни 15:33). Като предупреждение нека да ни послужи преживяването на Дина, младата дъщеря на Яков, която „имаше обачай да излезе, за да наблюдава дъщерите на онази страна“. Това довело до изнасилването ѝ от един млад мъж (Битие 34:1, 2). Трябва ефикасно да напътстваме и учим децата, за да успеят те да избегнат примките на неморалността поставяни от днешния свят, който е много по–развратен, октколкото тогава.
Защо да ги учим от най–ранно детство?
11. (а) Кога родителите трябва да започнат с поучаването на децата? (б) Какви прекрасни резултати могат да очакват?
11 Но кога родителите трябва да започнат да обучават децата си? Библията казва, че Тимотей бил обучаван „от ранно детство“. Интересно е, че употребената тук гръцка дума брефос често се употребява даже относно още неродено дете. Например в Лука 1:41, 44 се говори, употребявайки тази дума за още неродения Йоан, който е припнал в утробата на майка си. Същата дума е използвана относно израилските деца, които са били застрашени със смърт по времето, когато се родил Моисей (Деяния на апостолите 7:19, 20). В случая с Тимотей тази дума ясно посочва, че той е бил кърмаче, т.е. бебе, а не просто малко дете. Откакто е помнел, от най–ранното си детство, е получавал поучения от Светите Писания. С какъв прекрасен резултат! (Филипяни 2:19–22). Обаче, могат ли новородените деца наистина да извличат полза от такова ранно обучение?
12. (а) Кога бебетата могат да започнат да си присвояват впечатления и информации? (б) Откога и как родителите трябва да осигуряват на децата си духовно ръководство?
12 „Едно от най–изумителните постижения в цялата сфера на психологията е проумяването какви огромни възможности за възприемане имат бебетата“, заявил в 1984 г. д–р Едуард Циглер, професор в университета Йеил. Списанието Хилт казва: „От най–новите изследвания произлиза, че бебетата още в утробата са в състояние да виждат, чуват, да възприемат вкусове и също да изпитват чувства.“ Впрочем никога не е рано да се започне с поучаването на децата (Второзаконие 31:12). Родителите могат да започнат с показване на децата картини от книги и да им разказват нещо. Според Масару Ибуки, автора на книгата Детската градина е много късно! (Kindergarten Is Too Late!) „решителен период представляват първите три години след раждането“. Това е така, защото младият ум проявява изключителна податливост, много лесно си присвоява информации, което доказва бързината, с която едно дете овладява нов език. Един професор от университета в Ню Йорк, специалист по предучилищно възпитание даже казва, че „родителите би трябвало да започват да учат децата да четат от момента, когато ги доведат в къщи от родилния дом“!
13. Какъв пример показва, че малките деца се учат лесно?
13 Една майка от Канада описва колко лесно е могло детето ѝ да се учи: „Веднъж четох един разказ от книгата Моята книга с библейски разкази на моя син Шаун, който е на четири и половина години. В един момент прекъснах и смаяна установих, че той продължава да разказва повтаряйки дума по дума това, което се намираше в книгата . . . Опитах се да направя същото със следващия разказ и се оказа, че той е запомнил всичките . . . Общо е запомнил дума по дума първите 33 разказа включително с трудните имена на хора и местности.“a
14. (а) Кого не учудват възможностите за учене, съществуващи в ранното детство? (б) Към какво трябва да се стремят християнските родители? (в) За какво трябва да подготвят децата и защо?
14 Такива постижения не учудват хората, които добре познават възможностите на малките деца за придобиване на знание: „Светът би могъл да бъде пълен с интелектуални гиганти от рода на Айнщайн, Шекспир, Бетовен и Леонардо да Винчи, ако бихме учили кърмачетата, а не децата“, твърди д–р Глен Домен, директор на институт, занимаващ се с изследване на човешките възможности. Разбира се, целта на християнските родители не е възпитаване на интелектуални гиганти, а достигане на сърцата на децата, за да не престанат никога да служат на Бога (Притчи 22:6). Такива усилия са необходими дълго преди детето да тръгне на училище, за да бъде подготвено за предстоящите там изпитания. Занимателната програма от занятия в детските градини включва например празнуване на рождени дни или празници, което за децата е голяма радост. Затова детето трябва да разбира защо служителите на Йехова не участват в тях. В противен случай след време може да намрази религията на родителите си.
Как да достигнем детското сърце
15, 16. Какви помагала могат да използват родителите, за да достигнат сърцето на детето и как могат добре да ги използват?
15 Искайки да улеснят родителите в достигането на сърцето на тяхното дете, Свидетелите на Йехова издават подходящи помощни средства като например книгата Да слушаме великия учител. В главата със заглавие „Двама, които празнували рожден ден“, е разгледана темата за забавни срещи и е отбелязано, че „на тях човек може добре да се забавлява“. Обяснено е там, че единствените две празнувания на рождени дни споменати в Бибилията са били организирани от езичници, които не са обожавали Йехова, при което и при двете някой е бил лишен от живот (Марко 6:17–29; Битие 40:20–22). Как да използваме тези сведения, за да достигнем сърцето на детето?
16 Можем да си послужим с ефикасния метод, използван в книгата Да слушаме великия учител, казвайки: „Знаем, че всичко в Библията е било написано с определена цел“. След това попитай: „Какво според това казва Бог за чествуването на рожден ден?“ Тогава на детето ще му бъде по–лесно да обмисли дадения въпрос и да направи правилен извод. Освен книгата Да слушаме великия учител, родителите са получили и друга помощ, като Моята книга с библейски разкази и серията от статията „Исус — животът и делата му“, поместени във всяко издание на „Стражева кула“, започвайки от април 1985 г. Използваш ли тези статии при поучаването на децата ти и извличаш ли ти сам полза от тях?
17. Какви практични съвети са дадени тук на родителите?
17 Трябва от време на време да анализираш с детето материали, засягащи въпроси и ситуации, с които то ще се срещне в училище. Помогни на детето си да разбере, че и двамата носите отговорност пред Йехова (Римляни 14:12). Обърни внимание на благодеянията, които получаваме от Бога, подбуждайки по този начин детското сърчице, за да се породи в него желанието да се хареса на Йехова (Деяния на апостолите 14:17). Нека такива разговори да бъдат радостно преживяване. Децата много обичат да им се разказва, затова усилено се старай да ги поучаваш по разнообразен начин, достигайки сърцето на детето. Много семейства се лишават от прекрасната възможност за водене на назидателни разговори, понеже не се хранят редовно заедно. Сядате ли на масата като цяло семейство? Ако не, тогава не би ли могло нещо да се промени в това отношение? (Сравни Деяния на апостолите 2:42, 46, 47).
18, 19. (а) Как родителите трябва да планират поучаването на децата и какво е просто неоценимо? (б) Какви подробности в дадения тук съвременен пример за подготвяне на детето смяташ за най–ярки и какви резултати според тебе ще постигнат родителите, които пожелаят да ги приложат?
18 Времето и начина трябва да се пригоди до възрастта. С малкото дете, на което му е трудно дълго да съсредоточава вниманието си, може ежедневно да се провеждат няколко кратки разговора. По–късно можеш да ги удължаваш и обогатиш тяхното съдържание. Значението на редовното отделяне на време за поучаване на децата е просто неоценимо (Битие 18:19; Второзаконие 11:18–21). Един баща, който сега е на повече от 70 години, е дал на времето добър пример за надлежно възпитание на сина си — днес е християнски старейшина. Преди години така е описал своята програма на действие:
19 Когато нашият син беше на една годинка, започнах преди сън да му разказвам библейски истории, правейки ги по–пъстри и по–живи, за да може по–лесно да ги запомни. Когато на две години започна да говори, коленичех заедно с него до леглото му и му помагах дума по дума да повтаря молитвата ‘Отче наш’ . . . Когато навърши три години, започнах да провеждам с него редовно изучаване . . . Той следеше четения текст в своята книжка и повтаряше след мене всяка дума. Благодарение на това схвана тяхното правилно изговаряне и се научи ясно да изговаря трудни думи . . . Искахме истината от Светото Писание дълбоко да се закорени в сърцето му и започнахме да го учим наизуст лесни билейски стихове. Когато тръгна в детска градина, вече знаеше около 30 текста, а когато през септември миналата година отиде в първи клас, знаеше 70 стиха . . . Преди да легне, му казвам да повтори няколко стиха. Също сутрин когато става често ни поздравява с библейски текстове.“
20. Какво трябва да се намира в програмата за обучение и кога службата от къща на къща ще бъде приятна за детето?
20 Такава многоетапна учебна програма подкрепяна от добрия пример на родителите и консеквентно възпитаване в дисциплинираност ще осигури на детето ти житейски старт, за който никога няма да престане да ти бъде благодарно (Притчи 22:15; 23:13, 14). Важна съставна част на програмата трябва да бъде подготовка от най–ранна възраст за проповедническа служба. Старай се тази служба да бъде за детето радостно преживяване, подготвяйки го да взема в нея разумно участие. Горепосоченият баща се изказал по–нататък за своя син така: „Благодарение на това, че знае много библейски стихове постига твърде добри резултати в службата от къща на къща, понеже много от събеседниците биват учудени от това и не могат да откажат да приемат предлаганите от него списания. В проповедническата служба започна да участвува, когато навърши 3 години, а сега [на шест години] често разпространява повече библейска литература от мене и жена ми.“
21. (а) Какъв най–прекрасен дар родителите могат да дадат на децата си? (б) Какви съвети се дават на родителите и какво задължение спрямо децата имат всички бащи и майки?
21 Християнските родители имат наистина прекрасно наследство, което могат да предадат на децата — знанието за Йехова, а заедно с него изгледи за безкраен живот, за мир и щастие в прекрасния нов свят (Притчи 3:1–6, 13–18; 13:22). Преди всичко изграждай в сърцата на твоите деца упование в реалността на тази прекрасна надежда за бъдещето и желание да служат на Йехова. Нека истинското обожаване бъде за тях нещо естествено, носещо щастие (1 Тимотей 1:11). От кърмаческа възраст им внушавай доверчиво привързване към Йехова. И никога, никога не занемарявай редовното поучаване. Давай предимство на тези разговори пред други занимания, непрекъснато анализирайки какви сведения са най–необходими за твоите деца и как най–успешно можеш да достигнеш сърцата им. Истина е, че имаш много задължения и трябва да се противопоставяш на различни натиски; отговорност за това носят Сатана и неговият свят. Обаче не забравяй примера на Исус! Никога не бъди прекалено много зает, за да провеждаш редовно изучаване с твоите деца!
[Бележка под линия]
a Той е научил наизуст тези разкази от Моята книга с библейски разкази дълго преди да се научи да чете, слушайки ги записани на касети.
Как би отговорил?
◻ От кой библейски пример следва, че родителите трябва да дават предимство на нуждите на децата си?
◻ Защо днес родителите трябва особено да се стараят за предпазване на децата си?
◻ Защо толкова голямо значение има обучаването на децата от кърмаческа възраст?
◻ Посочи няколко практични показатели, които помагат на родителите по–лесно да достигнат до сърцата на децата.
◻ Какво християнските родители никога не трябва да занемаряват?
[Снимка на страница 12]
Никога не е твърде рано за обучаване на детето