След това Исус разказва друга притча. От нея се вижда, че водачите не само пренебрегват службата за Бога, но и са зли. Той започва: „Един мъж засади лозе, направи ограда около него, подготви място за мачкане на грозде и построи наблюдателна кула. После го даде под наем на лозари и замина за чужбина. По време на гроздобера той изпрати един роб при лозарите, за да вземе от тях част от реколтата. Но те го хванаха, набиха го и го отпратиха с празни ръце. Той изпрати друг роб при тях, но те му разбиха главата и го унижиха. Тогава изпрати трети, но лозарите го убиха. Изпрати и много други — някои от тях набиха, а други убиха“. (Марко 12:1-5)

Разбират ли слушателите на Исус тази притча? Те може би се сещат за укорителните думи на Исаия: „Лозето на Йехова, Богът на небесните войнства, е домът на Израил. Жителите на Юда са насаждението, което той обичаше. И той се надяваше на справедливост, но ето, нарушаване на закона“. (Исаия 5:7) Притчата на Исус е подобна. Собственикът на лозето е Йехова, а лозето е народът на Израил, защитен като с ограда от Божия закон. Йехова е изпращал пророци да учат народа му и да му помагат да дава добри плодове.

Така те несъзнателно се осъждат сами, защото са едни от „лозарите“ на „лозето“ на Йехова, народа на Израил. Реколтата, която той с право очаква от тях, включва вяра в неговия Син, Месията. Исус поглежда религиозните водачи и казва: „Никога ли не сте чели в Писанието: „Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана главният крайъгълен камък. Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи.“?“. (Марко 12:10, 11) После заявява ясно: „Затова ви казвам, че Царството на Бога ще ви бъде отнето и ще бъде дадено на народ, който изпълнява Божията воля“. (Матей 21:43)