„Лозарите“ обаче са се отнасяли лошо към изпратените при тях „роби“ и са ги убивали. Исус обяснява: „Остана му [на собственика на лозето] още един — любимият му син. Той го изпрати последен при тях, като си мислеше: „Към сина ми ще проявят уважение“. Но лозарите си казаха: „Това е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще е наше!“. И те го хващат и го убиват. (Марко 12:6-8)

Книжниците и главните свещеници разбират, че „в тази притча [Исус] говори за тях“. (Лука 20:19) Повече от всякога те искат да го убият — него, законния „наследник“. Но се страхуват от хората, които го смятат за пророк. Затова в този момент не предприемат нищо.