„Да следвате неговите стъпки“

1-2. Защо е възможно да следваме Исусовите стъпки? Дай пример.

ПРЕДСТАВИ си, че с още няколко души си на опасен преход в покрита с дебел сняг планина. Имате опитен водач, който върви пред вас и оставя следи в снега. Изведнъж го губите от поглед, но не изпадате в паника. Просто продължавате да вървите по стъпките му.

² Като истински християни, в известен смисъл ние сме на такъв опасен преход в днешния порочен свят. За щастие, Йехова ни е осигурил съвършен Водач, който можем да следваме — своя Син Исус Христос. (1 Пет. 2:21) Според един библейски справочник тук Петър използва метафора: като водач, който оставя след себе си дири, Исус ни е оставил стъпки, които можем да следваме. Нека разгледаме какво означава да ги следваме и защо и как да го правим.

 3. Какво означава да следваш нечии стъпки?

³ Какво означава да следваш нечии стъпки? В Библията думите „ходя“ и „крака“ понякога се отнасят за житейския път на човек. (Бит. 6:9; Пр. 4:26) А неговият пример може да се сравни със стъпките, които оставя след себе си. Следователно да вървиш по стъпките на някого, означава да следваш примера му, да му подражаваш.

 4. Какво означава да следваме Исусовите стъпки?

⁴ Какво означава тогава да следваме стъпките на Исус? Просто казано, да му подражаваме. В основния стих на статията апостол Петър говори конкретно за хубавия пример на Исус в понасянето на страдания. Но има още много други начини, по които можем да му подражаваме. (1 Пет. 2:18-25) Всъщност целият живот на Исус — всичко, което казал и направил — е пример за нас.

 5. Могат ли несъвършените хора наистина да следват съвършения пример на Исус? Обясни.

⁵ А можем ли като несъвършени хора наистина да следваме примера на Исус? Да. Разбира се, няма да можем да правим това съвършено, но ако сме внимателни, ако правим всичко по силите си, ще изпълняваме думите на апостол Йоан „да постъпваме така, както постъпвал“ Исус. (1 Йоан 2:6)

6-7. Защо следването на стъпките на Исус ще ни приближи до Йехова?

⁶ Ще се приближим до Йехова. Защо можем да кажем това? Първо, Исус ни дал забележителен пример как да живеем по начин, който е угоден на Бога. (Йоан 8:29) Така че, като следваме Исусовите стъпки, ще сме угодни на Йехова. Можем да сме сигурни, че небесният ни Баща ще се приближи до тези, които полагат усилия да са негови приятели. (Як. 4:8)

⁷ Второ, Исус съвършено подражавал на Баща си. Ето защо могъл да каже: „Който е видял мене, видял е и Бащата.“ (Йоан 14:9) Например Исус изпитал жал към един прокажен, състрадание към жена с мъчителна болест и съчувствие към скърбящите. Като подражаваме на качествата му и на отношението му към другите, подражаваме и на Йехова. (Мар. 1:40, 41; 5:25-34; Йоан 11:33-35) А колкото повече ставаме като Йехова, толкова повече се приближаваме до него.

 8. Обясни защо следването на стъпките на Исус ще ни помогне да „победим“ света.

⁸ Порочният свят няма да отклони вниманието ни от службата за Йехова. През последната си вечер на земята Исус казал: „Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Той имал предвид, че не допуснал мисленето, целите и действията на хората в света да му повлияят. Исус никога не загубил от поглед причината да бъде изпратен на земята, а именно да реабилитира Йехова. Какво да кажем за нас? В този свят има много неща, които може да ни разсейват, но ако като Исус сме съсредоточени върху волята на Йехова, ние също ще „победим“ света. (1 Йоан 5:5)

 9. Какво трябва да правим, за да останем на пътя към вечния живот?

⁹ Може да получим вечен живот. Когато един богат млад мъж го попитал какво трябва да направи, за да получи вечен живот, Исус отговорил: „Ела и ме следвай!“ (Мат. 19:16-21) На някои юдеи, които не вярвали, че той е Христос, Исус казал: „Моите овце ... вървят след мене. Аз им давам вечен живот.“ (Йоан 10:24-29) А на Никодим, който бил член на Синедриона и се заинтригувал от неговите учения, Исус обяснил, че „който вярва в него, [ще] има вечен живот“. (Йоан 3:16) Ние проявяваме вяра в Исус, като изпълняваме думите му и следваме примера му. Така ще останем на пътя към вечния живот. (Мат. 7:14)

10. Какво означава „да опознаем“ Исус? (Йоан 17:3)

¹⁰ За да можем да следваме стъпките на Исус, трябва да го „опознаем“. (Прочети Йоан 17:3.) Това е процес. Необходимо е все по-добре да опознаваме личността му, неговите качества, мислене и ценности. Независимо от колко време сме в истината, трябва постоянно да учим за Йехова и Сина му.

11. Какво съдържат четирите евангелия?

¹¹ За да ни помогне да опознаем Сина му, Йехова любещо включил в Словото си четирите евангелия. Те ни разказват за живота и службата на Исус, разкриват ни неговите думи, дела и чувства. Евангелията ни помагат „да помислим сериозно“ за примера на Исус. (Евр. 12:3) Всъщност в тях виждаме стъпките, които той оставил. Като ги изследваме, ще го опознаваме все по-добре и съответно ще можем да го следваме.

12. Как можем да имаме пълна полза от евангелията?

¹² За да имаме пълна полза от евангелията, трябва не само да ги четем, но и да ги изучаваме внимателно и да размишляваме задълбочено върху тях. (Сравни Исус Навиев 1:8.) Да разгледаме две предложения, които ще ни помогнат да размишляваме и да прилагаме това, което четем.

13. Как да накараш разказите в евангелията да оживеят?

¹³ Първо, накарай разказите да оживеят. Използвай въображението си, за да видиш, чуеш и усетиш това, което се случва. За целта направи изследване в изданията, осигурени от организацията. Запознай се с контекста — събитията преди и след откъса, който четеш. Може да потърсиш информация за обстановката и обстоятелствата. Виж също паралелното повествование в друго евангелие, тъй като понякога един писател споменава интересна подробност, която друг е изпуснал.

14-15. Как можем да приложим това, което сме научили от разказите в евангелията?

¹⁴ Второ, приложи разказите в живота си. (Йоан 13:17) След като си изучавал внимателно някое повествование, се запитай: „Има ли нещо, което мога да приложа в живота си? Мога ли да използвам този разказ, за да помогна на някого?“ Помисли за конкретен човек и в подходящ момент тактично и с любов сподели с него какво си научил.

¹⁵ Нека видим как можем да приложим тези две предложения на практика. Ще разгледаме разказа за бедната вдовица, която Исус наблюдавал в храма.

16. Опиши ситуацията, за която четем в Марко 12:41.

¹⁶ Накарай разказа да оживее. (Прочети Марко 12:41.) Представи си следното: Денят е 11 нисан 33 г. и до смъртта на Исус остава по-малко от седмица. През по-голямата част от деня той поучава в храма. Религиозните водачи не гледат безучастно. Някои оспорват властта му, а други се опитват да го хванат натясно с провокиращи въпроси. (Мар. 11:27-33; 12:13-34) По-късно Исус отива в друга част на храма, вероятно двора на жените. Оттук се виждат касичките на съкровищницата, наредени покрай стените. Той сяда и започва да наблюдава как хората пускат даренията си в тях. Много богаташи пускат по много. Може би Исус е достатъчно близо, за да чуе силното дрънчене на падащите монети.

17. Какво направила бедната вдовица, спомената в Марко 12:42?

¹⁷ Прочети Марко 12:42. След малко Исус забелязва „една бедна вдовица“. (Лука 21:2) Животът ѝ съвсем не е лек. Тя вероятно едва може да си позволи най-необходимите неща. Все пак отива до една от касичките и пуска две малки монети, които може би падат, без да издадат и звук. Исус знае, че тя е пуснала две лепти, най-дребните монети по онова време. С тях не може да се купи дори врабче — една от най-евтините птици, продавани за храна.

18. Според Марко 12:43, 44 какво казал Исус за дарението на вдовицата?

¹⁸ Прочети Марко 12:43, 44. Възхитен от вдовицата, Исус вика учениците си и им казва: „Тази бедна вдовица пусна повече от всички.“ После обяснява: „Те [особено богаташите] пуснаха от своя излишък, но тя от своя недоимък пусна всичко, каквото имаше, цялото си препитание.“ Като дарила последните си пари, тази вярна на Йехова жена оставила живота си в грижовните му ръце. (Пс. 26:3)

19. Каква важна поука извличаме от думите на Исус за бедната вдовица?

¹⁹ Приложи разказа в живота си. Запитай се: „Какво научавам от думите на Исус за бедната вдовица?“ Помисли за самата нея. Тя несъмнено искала да даде повече на Йехова, но направила каквото може, дала най-доброто. И Исус знаел, че дарението ѝ е ценно за неговия Баща. От това си извличаме важна поука: Йехова се радва, когато му даваме най-доброто, тоест правим всичко по силите си и му служим с цяла душа. (Мат. 22:37; Кол. 3:23) Този принцип се отнася за времето и силите, които влагаме в поклонението си, включващо проповедната ни служба и събранията.

20. Как да използваш разказа за вдовицата, за да помогнеш на някого? Дай пример.

²⁰ Как да използваш този разказ, за да помогнеш на някой друг? Помисли за конкретен човек, който се нуждае от уверение, че Йехова е доволен от усилията му. Например познаваш ли възрастна сестра, която се чувства виновна или безполезна, понеже здравето и силите ѝ вече не ѝ позволяват да прави в службата толкова, колкото преди? Или сещаш ли се за брат с тежко хронично заболяване, който е обезсърчен, защото не може да присъства на всяко събрание в Залата? Укрепи такива събратя с „добри думи“. (Еф. 4:29) Сподели с тях насърчителната поука от разказа за бедната вдовица. Думите ти може да им вдъхнат увереност, че Йехова се радва, когато му даваме най-доброто. (Пр. 15:23; 1 Сол. 5:11) Като хвалиш другите, че правят каквото могат — колкото и малко да изглежда, — следваш Исусовите стъпки.

21. На какво си решен?

²¹ Колко сме благодарни, че евангелията съдържат толкова много подробности за живота на Исус! Това ни помага да вървим по стъпките му. Защо в личното си изучаване или семейното поклонение не включиш проект, свързан с евангелията? Важно е да помним, че за да имаме пълна полза, трябва да накараме разказа да оживее и да го приложим в живота си. Освен да подражаваме на делата на Исус, трябва да се вслушваме и в думите му. В следващата статия ще разгледаме какво можем да научим от последните думи на Исус като човек на земята.