123 ГЛАВА
Исус се моли дълбоко нажален
МАТЕЙ 26:30, 36–46 МАРКО 14:26, 32–42 ЛУКА 22:39–46 ЙОАН 18:1
ИСУС В ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА
ПОТТА МУ СТАВА КАТО КАПКИ КРЪВ
След като Исус се е помолил с верните си апостоли, всички заедно изпяват „песни на възхвала“ и отиват на Маслиновата планина. (Марко 14:26) Отправят се на изток към една градина, наречена Гетсимания, в която Исус често ходи.
Когато стигат до това приятно място сред маслиновите дървета, Исус оставя осем от апостолите си вероятно близо до входа на градината, като им казва: „Седнете тук, докато отида ето там и се помоля.“ Заедно с трима апостоли — Петър, Яков и Йоан — той влиза навътре в градината. Обзет от силна тревога, Исус казва на тримата: „Душата ми е дълбоко нажалена, дори до смърт. Останете тук и стойте будни заедно с мене.“ (Матей 26:36–38)
Той се отдалечава на известно разстояние от тях, „пада по очи на земята и започва да се моли“. За какво се моли на Бога в този напрегнат момент? „Татко, за тебе всичко е възможно, махни от мене тази чаша. Все пак нека бъде не както аз искам, но както ти искаш.“ (Марко 14:35, 36) Какво има предвид Исус? Нима се отказва от ролята си на Изкупител? В никакъв случай!
Исус е наблюдавал от небето големите страдания на други хора, убити от римляните. Сега като човек, който е раним и усеща болка, той не гори от желание да посрещне предстоящото изпитание. Но Исус се измъчва най–вече защото разбира, че смъртта му като презрян престъпник може да опетни името на неговия Баща. Само след няколко часа той ще бъде провесен на стълб като богохулник.
След като се моли дълго, Исус се връща при тримата апостоли и ги заварва заспали. Той казва на Петър: „Не можахте ли поне един час да останете будни заедно с мене? Стойте будни и не преставайте да се молите, за да не попаднете в изкушение.“ Исус съзнава, че апостолите също са под голямо напрежение и че е късно, затова добавя: „Духът е бодър, но плътта е слаба.“ (Матей 26:40, 41)
После той се отдалечава за втори път и се моли на Бога „тази чаша“ да го отмине. Когато се връща, отново заварва тримата апостоли да спят, макар че би трябвало да се молят, за да не попаднат в изкушение, и те „не знаят какво да му отговорят“. (Марко 14:40) Той се отдалечава за трети път, пада на колене и започва да се моли.
Исус е силно притеснен за позора, който смъртта му като престъпник ще донесе на името на неговия Баща. Йехова чува молитвите на Сина си и изпраща един ангел да го укрепи. Въпреки това Исус продължава да се моли на Баща си, и то „още по–усърдно“. Психическото напрежение е огромно. Само какъв товар лежи на раменете му! От действията му зависят неговият вечен живот и вечният живот на вярващите хора. Затова потта му „става като капки кръв, които падат на земята“. (Лука 22:44)
Когато за трети път се връща при апостолите си, Исус отново ги заварва да спят. „В такъв момент вие спите и си почивате! — казва той. — Ето, наближава часът Човешкият син да бъде предаден в ръцете на грешниците. Станете и да вървим! Ето, предателят ми е близо.“ (Матей 26:45, 46)