Христос е предаден и заловен

Вече е доста след полунощ. Свещениците са се споразумели да платят на Юда 30 сребърника, за да им предаде Исус. Затова Юда предвожда голямо множество от хора на главните свещеници и фарисеите, които търсят Исус. Заедно с тях е и отряд от въоръжени римски войници със своя военачалник.

Очевидно, когато Исус го е отпратил от пасхалната вечеря, Юда е отишъл директно при главните свещеници. (Йоан 13:27) Те са събрали своите стражи, както и отряд войници. Юда може първо да ги е отвел в стаята, в която Исус и апостолите му са празнували Пасхата. Сега множеството, прекосило долината Кедрон, се е насочило към Гетсиманската градина. Освен оръжия хората носят светилници и факли и са решени да намерят Исус.

Юда води тълпата на Маслиновата планина и е уверен, че знае къде е Исус. През последната седмица, докато са пътували между Витания и Йерусалим, Исус и апостолите често са спирали в Гетсиманската градина. Сега обаче е нощ и Исус може би се крие в сенките на маслиновите дървета. Как тогава войниците, които може да не са го виждали преди, ще успеят да го разпознаят? За да им помогне, Юда ще им даде знак. Той казва: „Когото целуна, той е. Хванете го и го отведете под стража.“ (Марко 14:44)

Като води множеството в градината, Юда вижда Исус с апостолите му и отива право при него. Той казва „Здравей, учителю!“ и целува Исус, който му отвръща: „Приятелю, защо си дошъл?“ (Матей 26:49, 50) В отговор на собствения си въпрос Исус пита: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия син?“ (Лука 22:48) Той не казва нищо повече на своя предател!

Исус пристъпва напред в светлината на факлите и светилниците и пита: „Кого търсите?“ Някой от тълпата отговаря: „Исус Назарянина.“ Исус смело заявява: „Аз съм.“ (Йоан 18:4, 5) Изненадани, мъжете падат на земята.

Вместо да се възползва от ситуацията и да побегне в мрака, Исус пак пита кого търсят. Когато повтарят „Исус Назарянина“, той спокойно отговаря: „Казах ви, че съм аз. Тогава ако търсите мене, оставете тези мъже да си вървят.“ Дори в този критичен момент Исус си припомня обещанието си, че няма да изгуби нито един от тях. (Йоан 6:39; 17:12) Исус е опазил верните си апостоли и нито един не е изгубен „освен сина на унищожението“ — Юда. (Йоан 18:7–9) Затова Исус моли верните му последователи да бъдат пуснати да си вървят.

Войниците се изправят и се насочват към Исус и апостолите разбират какво се случва. Те питат: „Господарю, да нападнем ли с меч?“ (Лука 22:49) Преди Исус да успее да отговори, Петър изважда единия от двата меча, с които разполагат. Той напада Малх, един от робите на първосвещеника, и му отрязва дясното ухо.

Исус докосва ухото на Малх и го излекува. Тогава дава важен урок, като заповядва на Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ Исус е готов да бъде заловен, тъй като обяснява: „Как обаче ще се изпълни записаното в Писанието, че трябва да стане така?“ (Матей 26:52, 54) После добавя: „Та нима няма да изпия чашата, която Бащата ми е дал?“ (Йоан 18:11) Исус приема Божията воля за себе си, като дори е готов да умре.

Тогава пита множеството: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден седях в храма и поучавах, а вие не дойдохте да ме заловите. Но всичко това става, за да се изпълнят пророческите писания.“ (Матей 26:55, 56)

Отрядът войници, военачалникът и юдейските стражи хващат Исус и го връзват. Щом виждат това, апостолите се разбягват. Но „един млад човек“, вероятно ученикът Марко, остава с множеството, за да последва Исус. (Марко 14:51) Хората обаче го разпознават и се опитват да го хванат, затова той оставя ленената си дреха и побягва.