Притчата за десетте мини

Исус е тръгнал към Йерусалим, но вероятно още е в дома на Закхей с учениците си. Те смятат, че „Божието Царство“ с Исус като Цар ще бъде установено скоро. (Лука 19:11) Учениците не разбират добре този въпрос, както и това, че Господарят им трябва да умре. Затова той разказва притча, с която да им покаже, че до установяването на Царството има още много време.

Исус казва: „Един благородник се готвеше да пътува до далечна страна, за да получи царска власт и да се върне“. (Лука 19:12) Такова пътуване отнема време. Очевидно Исус е „благородникът“, който пътува до „далечна страна“, до небето, където ще получи от Баща си царска власт.

Преди да замине, човекът в притчата вика десет от слугите си, дава им по една сребърна мина и им казва: „Търгувайте с тях, докато се върна“. (Лука 19:13) Сребърната мина има висока парична стойност — една мина се равнява на заплатата на земеделски работник за повече от три месеца.

Учениците може би разбират, че те са като десетте слуги в притчата, защото Исус вече ги е сравнявал с работници на жътва. (Матей 9:35-38) Разбира се, той не им е казал да събират реколта от жито. По-скоро реколтата са други ученици, които ще имат място в Божието Царство. Учениците използват своето време, сили и средства, за да доведат още наследници на Царството.

Какво друго разкрива Исус с притчата? Той казва, че сънародниците на благородника го мразят и изпращат след него посланици да кажат: „Не искаме този човек да ни стане цар“. (Лука 19:14) Учениците знаят, че юдеите не приемат Исус, а някои дори искат да го убият. След като той умира и отива на небето, юдеите като цяло показват отношението си към него, като преследват учениците му. Тези противници не искат Исус да бъде техен Цар. (Йоан 19:15, 16; Деяния 4:13-18; 5:40)

А как десетте слуги използват мините си до връщането на „благородника“? Исус разказва: „Когато получи царската власт и се върна, той повика слугите, на които беше дал парите, за да разбере колко са спечелили. Така първият слуга дойде и каза: „Господарю, с твоята мина спечелих десет мини“. Той му каза: „Браво! Ти си добър слуга! Беше верен в такова малко нещо, затова ти давам власт над десет града“. Дойде и вторият слуга и каза: „Господарю, с твоята мина спечелих пет мини“. Той каза и на този слуга: „Давам ти власт над пет града“. (Лука 19:15-19)

Ако учениците разбират, че са като слугите, които използват изцяло това, с което разполагат, за да правят повече ученици, те могат да са сигурни, че Исус ще е доволен и съответно ще възнагради усърдието им. Разбира се, не всички негови ученици имат едни и същи обстоятелства, възможности или способности. Но Исус, който получава „царска власт“, ще признае и благослови всеотдайните им усилия да правят ученици. (Матей 28:19, 20)

Интересен е обаче контрастът в края на притчата: „Дойде и още един [слуга] и каза: „Господарю, ето ти твоята мина, която пазех увита в кърпа. Виж, страхувах се от теб, защото си суров човек; вземаш каквото не си вложил и жънеш каквото не си посял“. А Господарят му каза: „Ти си лош слуга! Въз основа на твоите думи ще те съдя! Нали знаеше, че съм суров човек, че вземам каквото не съм вложил и жъна каквото не съм посял? Тогава защо не вложи парите ми в банката? Така, като се върнех, щях да си ги прибера с лихвите“. И той каза на тези, които стояха там: „Вземете му мината и я дайте на този с десетте мини“. (Лука 19:20-24)

Тъй като не се е постарал да увеличи богатството на господаря си, царя, този слуга понася загуба. Апостолите очакват управлението на Исус в Божието Царство. Затова от думите му за последния слуга навярно разбират, че ако не са усърдни, няма да имат място в това Царство.

Казаното от Исус трябва да подтикне лоялните ученици към повече усилия. Той завършва: „Който има, ще получи още, а който няма, ще загуби дори това, което има“. И добавя, че враговете му, които не искат „да им стане цар“, ще бъдат убити. След това продължава по пътя си към Йерусалим. (Лука 19:26-28)