Отдаване на кесаревите неща на кесаря

„Отдавайте на всички дължимото.“ — РИМЛЯНИ 13:7.

 1, 2. (а) Как според Исус християните трябва да уравновесяват своите задължения към Бога и кесаря? (б) Каква е първата грижа на Свидетелите на Йехова?

СПОРЕД Исус има неща, които ние дължим на Бога, и неща, които дължим на кесаря, или държавата. Исус казал: „Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.“ С тези няколко думи той затворил устата на своите противници и накратко обобщил уравновесената нагласа, която трябва да имаме в своите взаимоотношения с Бога и с държавата. Не е странно, че слушателите му ‘много се зачудили на Него’! — Марко 12:17.

² Разбира се, главната грижа на служителите на Йехова е те да отдават божиите неща на Бога. (Псалм 116:12–14) Но като правят това, те не забравят, че Исус казал, че те трябва да отдават определени неща на кесаря. Тяхната обучена от Библията съвест изисква те молитвено да обмислят до каква степен могат да дават на кесаря нещата, които той изисква. (Римляни 13:7) В днешно време много юристи са признавали, че правителствената сила има граници и че хората и правителствата навсякъде по света са подчинени на природния закон.

 3, 4. Какви интересни изказвания са направени относно природния закон, разкрития от Бога закон и човешкия закон?

³ Апостол Павел говорел за този природен закон, когато писал за хората от света: „Това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у него, сиреч, вечната му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.“ Ако те откликнат на него, природният закон дори ще подтикне съвестта на тези невярващи. Затова Павел казва по–нататък: „Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.“ — Римляни 1:19, 20, „Български превод на Библията“, 1924 г.; 2:14, 15.

⁴ През 18–и век видният английски юрист Уилям Блекстоун писал: „Този закон на природата [природен закон], бидейки на една възраст с човечеството и продиктуван от самия Бог, разбира се, е по–висш от задължението към всеки друг закон. Той е в сила по цялото земно кълбо, във всички страни и във всички времена: никакви човешки закони не важат, ако са в противоречие с него.“ Блекстоун говори по–нататък за „разкрития от Бога закон“, както се намира в Библията, и казва: „Върху тези две основи — закона на природата и закона на откровението от Бога — стоят всички човешки закони; това означава, че на никой човешки закон не трябва да се [позволява] да им противоречи.“ Това е в съгласие с казаното от Исус за Бога и кесаря, както е записано в Марко 12:17. Ясно е, че има области, в които Бог ограничава онова, което кесарят може да изисква от един християнин. Членовете на синедриона навлезли именно в една такава област, когато наредили на апостолите да престанат да проповядват за Исус. Затова апостолите правилно отговорили. „Трябва да се покоряваме на Бога като на владетел, а не на хората.“ — Деяния 5:28, 29, NW.

‘Божиите неща’

 5, 6. (а) Като се има предвид раждането на Царството през 1914 г., какво трябва да помнят още по–ясно християните? (б) Как един християнин показва, че е служител на Бога?

⁵ Особено от 1914 г. насам, когато Йехова Бог, Всемогъщият, започна да владее като цар чрез Христовото месианско Царство, християните трябваше да положат усилия да не дават божиите неща на кесаря. (Откровение 11:15, 17) Днес, както никога досега в такава степен, божият закон изисква от християните да не са „от света“. (Йоан 17:16) Отдадени на Бога, Дарителя на техния живот, те трябва ясно да покажат, че вече не принадлежат на себе си. (Псалм 100:2, 3) Както писал Павел, „ние принадлежим на Йехова“. (Римляни 14:8, NW) Освен това при покръстването си един християнин бива назначаван за божи служител, затова може да каже с думите на Павел: ‘Бог ни и направи способни като служители.’ — 2 Коринтяни 3:5, 6.

⁶ Апостол Павел писал още: „Аз славя моята служба.“ (Римляни 11:13) Безспорно и ние искаме да направим това. Независимо от това дали участвуваме в службата целодневно, или не, ние помним, че сам Йехова ни е възложил тази служба. (2 Коринтяни 2:17) Тъй като някой може да постави под съмнение нашата позиция, всеки отдаден, покръстен християнин трябва да бъде готов да представи ясни положителни доказателства, че той наистина е служител на добрата новина. (1 Петър 3:15) Неговата служба трябва също да личи и по неговото поведение. Като служител на Бога, християнинът трябва да представя и прилага на практика чист морал, да поддържа семейното единство, да бъде честен и да показва уважение към закона и реда. (Римляни 12:17, 18; 1 Солунци 5:15) Взаимоотношенията на християнина с Бога и божествено възложената му служба са най–важните неща в неговия живот. Той не може да се откаже от тях по заповед на кесаря. Ясно е, че те трябва да бъдат смятани за част от ‘божиите неща’.

‘Кесаревите неща’

 7. Каква е репутацията на Свидетелите на Йехова относно плащането на данъци?

⁷ Свидетелите на Йехова знаят, че дължат ‘покорство на властите, които са над тях’, правителствените управници. (Римляни 13:1) Затова, когато кесарят, или държавата, отправя законни изисквания, тяхната обучена от Библията съвест им позволява да удовлетворят тези изисквания. Например, истинските християни са сред най–образцовите данъкоплатци на земята. В Германия вестник Münchner Merkur [„Мюнхенски Меркурий“] каза за Свидетелите на Йехова: „Те са най–честните и най–редовните данъкоплатци във Федералната република.“ В Италия вестник „Ла Стампа“ отбеляза: „Те [Свидетелите на Йехова] са най–лоялните граждани, които някой би пожелал да има: те не укриват данъци, нито се опитват да заобиколят някои неудобни закони за своя изгода.“ Свидетелите на Йехова постъпват така „заради съвестта [си]“. — Римляни 13:5, 6.

 8. Дали това, което дължим на кесаря, се отнася само за парични данъци?

⁸ Дали ‘кесаревите неща’ се ограничават само до плащането на данъци? Не. Павел изброил и други неща, като например страх и почит. В своя Critical and Exegetical Hand-Book to the Gospel of Matthew [„Критичен и обяснителен наръчник за евангелието на Матей“] немският учен Хайнрих Майер писал: „Под [кесаревите неща] . . . не трябва да разбираме само гражданските данъци, но всичко, което се дължи на кесаря поради законната му власт.“ В своята книга The Rise of Christianity [„Възникването на християнството“] историкът Е. У. Барнс отбелязва, че един християнин си плащал данъците, ако дължал такива, и „по същия начин той приемал всички задължения, идващи от държавата, стига само от него да не се искало да даде на кесаря неща, които принадлежали на Бога“.

 9, 10. Какво колебание могат да изпитват християните относно отдаването на дължимото на кесаря, но кои факти не трябва да се забравят?

⁹ Какви неща би могла да изисква държавата, без да навлиза в нещата, които по право принадлежат на Бога? Някои хора мислят, че е правилно да дават на кесаря само пари под формата на данъци, но нищо друго. Те със сигурност не биха се чувствували добре, ако дават на кесаря каквото и да било нещо, отнемащо време, което би могло да бъде използувано за теократични дейности. И все пак, макар че е вярно, че ние трябва ‘да възлюбим Господа нашия Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила’, Йехова очаква от нас да изразходваме време и за неща, различни от нашата свята служба. (Марко 12:30; Филипяни 3:3) Например, жененият християнин (или християнка) бива напътствуван да отдели време, за да угоди на своята съпруга (или съпруг). Тези дейности не са лоши, но апостол Павел казал, че те са „което е световно“, а не „което е Господно“. — 1 Коринтяни 7:32–34; сравни 1 Тимотей 5:8.

¹⁰ Освен това Христос упълномощил своите последователи да ‘отдават’ данъците на кесаря, а това безспорно означава да използуват от времето, което е отдадено на Йехова — тъй като целият ни живот е отдаден на Бога. Ако средната данъчна облагаемост в една страна е 33 процента от дохода (в някои страни е по–висока), това означава, че всяка година средният работник плаща на държавната съкровищница стойността на четири месечни заплати. Казано иначе, в края на своя трудов стаж, средният работник ще е изразходвал 15 години, за да спечели парите, които кесарят изисква като данъци. Да разгледаме също и въпроса за обучението. В повечето страни законът изисква родителите да изпращат децата си на училище за определен минимален брой години. Срокът е различен в различните страни. На повечето места това е значителен период от време. Вярно е, че обикновено това обучение е полезно, но кесарят решава каква част от живота на детето трябва да бъде прекарана по този начин и родителите християни се съгласяват с решението на кесаря.

Задължителната военна служба

11, 12. (а) Какво изискване има кесарят в много страни? (б) Как ранните християни гледали на военната служба?

¹¹ Друго изискване, отправено от кесаря в някои страни, е задължителната военна служба. През 20–и век тази уредба бива установена в повечето държави по време на война, а в някои и в мирно време. Във Франция това задължение години наред беше наричано кръвен данък, което значеше, че всеки млад мъж трябваше да бъде готов да даде живота си за държавата. Дали това е нещо, което отдадените на Йехова хора могат да дадат с чиста съвест? Как християните от първи век гледали на този въпрос?

¹² Макар че най–ранните християни полагали усилия да бъдат добри граждани, вярата им не им позволявала да отнемат живота на друг човек, или да принесат в жертва своя собствен живот за държавата. The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религиите“] казва: „Ранните християнски отци, включително и Тертулиан и Ориген, потвърждават, че християните се въздържали от това да отнемат човешки живот, един принцип, който ги възпрепятствувал от това да участвуват в римската армия.“ В своята книга The Early Church and the World [„Ранната църква и светът“] професор С. Дж. Каду пише: „Най–малкото до периода на управлението на Марк Аврелий [161–180 г. от н.е.] нито един християнин не би станал войник след покръстването си.“

13. Защо повечето хора от псевдохристиянството не гледат на военната служба, както гледали на нея ранните християни?

¹³ Защо членовете на църквите на псевдохристиянството не гледат днес на нещата по същия начин? Поради една радикална промяна, настъпила през четвърти век. Католическата публикация A History of the Christian Councils [„История на християнските събори“] обяснява: „Много християни . . . живеещи под управлението на езически императори, имали религиозни скрупули относно военната служба и положително отказвали да вземат оръжие в ръка, или напускали службата. Като обсъдил промените, въведени от Константин, Съборът [в Арл, състоял се през 314 г. от н.е.] определил задължението, че християнинът трябва да служи по време на война, . . . защото Църквата е в мир (in pace) под управлението на принц, който е приятелски настроен към християните.“ В резултат на това изоставяне на Исусовите учения, от тогава до сега духовенството на псевдохристиянството е насърчавало членовете на паството си да служат в армиите на народите, макар че отделни личности са отказвали военна служба поради убежденията си.

14, 15. (а) Поради какви основания на някои места християните правят постъпки за освобождаване от военна служба? (б) Какви библейски принципи ще помогнат на един християнин да вземе правилно решение относно военната служба в страните, където не съществува освобождаване от нея?

¹⁴ Дали християните днес са задължени да следват мнозинството в това отношение? Не. Ако един отдаден, покръстен християнин живее в страна, където религиозните служители биват освобождавани от военна служба, той може да се възползува от тази мярка, тъй като всъщност той е служител–проповедник. (2 Тимотей 4:5) Редица страни, включително и Съединените щати и Австралия, са освобождавали така служители дори и във време на война. А в мирно време в много страни, които поддържат задължителна военна служба, Свидетелите на Йехова биват освобождавани като религиозни служители. Така те могат да продължават да помагат на хората чрез своята обществена служба.

¹⁵ А ако християнинът живее в страна, където религиозните служители не са освобождавани от военна служба? Тогава той ще трябва да вземе лично решение според своята обучена от Библията съвест. (Галатяни 6:5) Макар че ще има предвид авторитета на кесаря, той ще премисли внимателно какво дължи на Йехова. (Псалм 36:9; 116:12–14; Деяния 17:28) Християнинът ще помни, че белегът на истинското християнство е любовта към всички събратя по вяра, дори и към онези, които живеят в други страни, или принадлежат към други племена. (Йоан 13:34, 35; 1 Петър 2:17) Освен това той няма да забрави библейските принципи, намиращи се в текстове като Исаия 2:2–4; Матей 26:52; Римляни 12:18; 14:19; 2 Коринтяни 10:4 и Евреи 12:14.

Гражданска служба

16. Каква невоенна служба изисква кесарят в някои страни от онези, които не приемат военната служба?

¹⁶ Има страни обаче, в които макар че не освобождава от военна служба, въпреки това държавата признава, че някои личности могат да отказват военна служба. Много от тези държави вземат мерки такива възразяващи поради съвестта си хора да не бъдат принуждавани насила за военна служба. На някои места определена гражданска служба, като например работа в полза на обществото, се смята за невоенна национална служба. Дали един отдаден християнин би могъл да приеме такава служба? Тук отново един отдаден, покръстен християнин ще трябва да вземе свое собствено решение, основано на неговата обучена от Библията съвест.

17. Има ли библейски прецедент на невоенна гражданска служба?

¹⁷ Изглежда, че по библейско време съществувала задължителна служба. Една книга по история казва: „В добавка на данъците и налозите, изисквани от жителите на Юдея, имало още и корвѐ [незаплатен труд, изискван от обществените власти]. Това била древна уредба в Изтока, която хеленистичните и римските власти продължавали да поддържат . . . Новият завет също посочва примери на корвѐ в Юдея, показвайки колко разпространено било това. В съгласие с този обичай войниците заставили Симон киринееца да носи Исусовия кръст [мъченически стълб] (Матей 5:41; 27:32; Марко 15:21; Лука 23:26).“

18. В кои невоенни, нерелигиозни видове обществена служба участвуват често Свидетелите на Йехова?

¹⁸ Подобно на това в някои страни държавата или местните власти изискват от гражданите да участвуват в различни форми на обществена служба. Понякога това се отнася за конкретна задача, като например изкопаването на кладенци или правенето на пътища; понякога това се извършва редовно, например под формата на ежеседмично участие в почистването на пътища, училища или болници. Там, където такава гражданска служба е за доброто на обществото и не е свързана с фалшивата религия, или по някакъв друг начин не противоречи на съвестта на отделните Свидетели на Йехова, те често участвуват в това. (1 Петър 2:13–15) Това обикновено има за резултат прекрасно свидетелство и понякога затваря устата на онези, които лъжливо обвиняват Свидетелите, че са настроени против правителството. — Сравни Матей 10:18.

19. Как един християнин трябва да подходи към въпроса, ако кесарят иска от него да извършва невоенна национална служба за известно време?

¹⁹ А ако държавата изисква от един християнин за даден период от време да извършва гражданска служба, която е част от национална служба под цивилно разпореждане? Тук отново християнинът трябва да вземе свое собствено решение, основано на една осведомена съвест. „Ние всички ще застанем пред Божието съдилище.“ (Римляни 14:10) Християните, изправени пред едно изискване на кесаря, трябва молитвено да изследват въпроса и да размишляват върху него.a Може също така да бъде разумно да поговорят по въпроса със зрели християни от сбора. След това трябва да бъде взето лично решение. — Притчи 2:1–5; Филипяни 4:5.

20. Какви въпроси и библейски принципи помагат на един християнин да обмисли въпроса за невоенната национална гражданска служба?

²⁰ Когато извършват такова проучване, християните трябва да обмислят редица библейски принципи. Павел казал, че ние трябва ‘да се покоряваме на началствата и властите, . . . да бъдем готови за всяко добро дело, . . . да бъдем [благоразумни] и да показваме съвършена кротост към всичките човеци’. (Тит 3:1, 2) В същото време християните ще направят добре да проучат каква е предлаганата гражданска служба. Ако я приемат, дали ще могат да поддържат християнския си неутралитет? (Михей 4:3, 5; Йоан 17:16) Дали това няма да ги ангажира с някаква фалшива религия? (Откровение 18:4, 20, 21) Дали извършването ѝ няма да им попречи или да ги ограничи неразумно много в техните християнски задължения? (Матей 24:14; Евреи 10:24, 25) От друга страна, дали те ще могат да продължават да напредват духовно, като може би дори участвуват в целодневна служба, докато изпълняват изискваната повинност? — Евреи 6:11, 12.

21. Каквото и да е решението на даден брат, как сборът трябва да гледа на този брат, който трябва да решава въпроса с невоенна национална гражданска служба?

²¹ А ако честните отговори на тези въпроси доведат християнина до заключението, че националната гражданска служба е „добро дело“, което той може да извърши, показвайки послушание спрямо властите? Това е негово решение пред Йехова. Назначените старейшини и другите трябва напълно да уважават съвестта на брата и да продължават да го смятат за християнин с добро име. Но ако християнинът смята, че не може да извърши тази гражданска служба, позицията му също трябва да бъде уважавана. Той също запазва доброто си име и трябва да получи любеща подкрепа. — 1 Коринтяни 10:29; 2 Коринтяни 1:24; 1 Петър 3:16.

22. Какво ще продължим да правим независимо от ситуациите, с които се сблъскваме?

²² Като християни ние не трябва да преставаме да отдаваме „комуто [се дължи] почит, почитта“. (Римляни 13:7) Ние ще уважаваме добрия ред и ще се стремим да бъдем миролюбиви, почтени граждани. (Псалм 34:14) Ние можем дори да се молим „за царе и за всички, които са високопоставени“, когато от тези хора се изисква да вземат решения, засягащи нашия християнски живот и дейност. В резултат на това, че отдаваме кесаревите неща на кесаря, ние се надяваме, че ще „поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“. (1 Тимотей 2:1, 2) Но най–вече ние ще продължаваме да проповядваме добрата новина на Царството като единствената надежда на човечеството, отдавайки съвестно божиите неща на Бога.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Каква ще е първата грижа на християнина, като уравновесява своите взаимоотношения с кесаря и Йехова?

◻ Какво дължим на Йехова, което никога не можем да дадем на кесаря?

◻ Кои са някои неща, които е правилно да отдадем на кесаря?

◻ Кои библейски стихове ни помагат да вземем правилно решение по въпроса за задължителната военна служба?

◻ Кои са някои неща, които трябва да помним, когато сме призовани за невоенна национална гражданска служба?

◻ Какво ще продължаваме да правим относно Йехова и кесаря?

[Снимка на страници 16, 17]

Апостолите казали пред синедриона: „Трябва да се покоряваме на Бога като на владетел, а не на хората“