Подражавай на вярата им

Тя размишлявала „в сърцето си“

МАРИЯ опитала да застане така, че да ѝ бъде по–удобно на гърба на малкото товарно животно, върху което била вече часове наред. Точно пред нея спокойно вървял Йосиф и водел магарето по дългия път към Витлеем. Мария за пореден път усетила как бебето в нея помръдва.

Мария скоро щяла да роди. Библията ясно показва това, като посочва, че по онова време тя била „в напреднала бременност“. (Лука 2:5) Докато семейната двойка минавала покрай нивите, вероятно някои земеделци, които тогава орели или сеели, вдигали поглед от работата си, чудейки се защо една жена в такова състояние би тръгнала на път. Какво накарало Мария да предприеме такова дълго пътуване далече от дома си в Назарет?

Всичко започнало месеци преди това, когато тази млада юдейка получила едно необикновено назначение, което не било поверявано на никого другиго през човешката история. Тя трябвало да роди детето, което щяло да стане Месията, Синът на Бога! (Лука 1:35) Към края на бременността ѝ се наложило тя да предприеме това пътуване. По пътя Мария трябвало да се справя с много трудности, които поставили на изпитание нейната вяра. Нека разгледаме какво помогнало на тази жена да остане духовно силна.

Пътуване до Витлеем

Йосиф и Мария не били единствените, които предприели подобно пътуване. Император Август наскоро бил издал указ в страната да се извърши преброяване, което изисквало хората да отидат до родните си градове. Какво направил Йосиф? Повествованието казва: „Разбира се, Йосиф също тръгна на път от град Назарет, който беше в Галилея, към Давидовия град (който се казваше Витлеем и беше в Юдея), понеже беше от дома и семейството на Давид.“ (Лука 2:1–4)

Не е случайно, че императорът издал указа точно тогава. Едно пророчество, записано около седем века по–рано, посочвало, че Месията щял да бъде роден във Витлеем. Само на 11 километра от Назарет се намирал град с името Витлеем, но в пророчеството се уточнявало, че Месията щял да произхожда от „Витлеем Ефратов“. (Михей 5:2) Пътят, който днес свързва Назарет с това малко село, разположено на юг, е дълъг около 150 километра и преминава през хълмисти местности. Именно в този Витлеем трябвало да отиде Йосиф, защото това било родното място на семейството на цар Давид, от което произхождали както Йосиф, така и неговата невяста.

Дали Мария щяла да подкрепи решението на съпруга си да се подчини на тази заповед? Пътуването щяло да бъде тежко за нея. Вероятно било началото на есента, тоест краят на сухия сезон, и можело да има слаби валежи. Освен това, понеже Витлеем бил разположен на повече от 760 метра надморска височина, пътуването им, продължаващо няколко дни, щяло за завърши с доста трудно изкачване. Навярно те щели да пътуват по–дълго от обикновено, защото състоянието на Мария изисквало да правят чести почивки. Към края на своята бременност една млада жена вероятно повече от всякога копнее да е близо до дома, където са роднините и приятелите ѝ, готови да помагат, когато започнат родилните болки. Няма съмнение, че Мария имала нужда от смелост, за да предприеме това пътуване.

Въпреки всичко, както пише Лука, Йосиф отишъл „да бъде записан заедно с Мария“. Евангелистът също отбелязва, че Мария ‘била дадена за жена на Йосиф, както му било обещано’. (Лука 2:4, 5) Това, че Мария вече била съпруга на Йосиф, повлияло до голяма степен на нейното решение. Тя го смятала за свой глава и приемала своята постановена от Бога роля на помощничка, като подкрепяла решенията на съпруга си.a Затова тя просто се подчинила и така преодоляла предизвикателството, което вероятно поставило вярата ѝ на изпитание.

Какво друго може да е накарало Мария да се подчини? Дали тя знаела пророчеството, че Месията щял да бъде роден във Витлеем? Макар че Библията не казва това, не можем да изключим тази възможност, защото явно пророчеството било известно както на религиозните водачи, така и на повечето хора. (Матей 2:1–7; Йоан 7:40–42) А и Мария била добре запозната с писанията. (Лука 1:46–55) Но независимо от това дали тя решила да тръгне на път, за да се подчини на съпруга си, на светски указ или за да изпълни пророчеството на Йехова, или пък поради всички тези причини взети заедно, тя постъпила по забележителен начин. Йехова много цени мъжете и жените, които са смирени и послушни. Мария е оставила ярък пример за подражание на всички верни служители в днешно време, когато послушанието е сред най–малко ценените добродетели.

Раждането на Христос

Можем да си представим как Мария въздъхнала с облекчение, когато пред погледа ѝ се открил Витлеем. Докато се изкачвали нагоре по хълмовете и минавали покрай маслиновите градини, в които малкото останала реколта чакала да бъде прибрана, Мария и Йосиф вероятно размишлявали за историята на това селце. Точно както бил казал пророк Михей, то било твърде незначително, за да бъде причислено към градовете на Юда, но тук преди повече от хиляда години се родили Вооз и Ноемин, а по–късно и Давид.

Когато семейната двойка пристигнала, селото било пълно с хора, които също били дошли за преброяването. Затова нямало място за Йосиф и Мария в странноприемницатаb. Не им оставало нищо друго, освен да пренощуват в един обор. Колко ли е бил притеснен Йосиф, когато виждал как съпругата му се измъчва от остри болки, каквито не била изпитвала никога досега и които се засилвали! Именно на това място, което е най–малко подходящото за едно раждане, започнали родилните болки.

Една жена много добре може да си представи как се чувствала Мария в този момент. Около 4000 години преди това Йехова бил предсказал, че поради наследения грях всички жени ще изпитват болка, когато раждат. (Битие 3:16) От нищо не личи, че Мария била някакво изключение. Лука сякаш внимателно спуска завеса, която запазва уединението на тази сцена, и посочва единствено следното: „[Мария] роди първородния си син.“ (Лука 2:7) Да, на бял свят се появил нейният „първороден“ син — първото от многото деца на Мария, които били най–малко седем на брой. (Марко 6:3) Този син обаче винаги щял да се различава от останалите. Той не само бил нейното първо дете, но бил и Божият единороден син, „първородният измежду цялото творение“! (Колосяни 1:15)

Тук повествованието добавя и една добре позната подробност: „[Тя] го пови в платно и го сложи в една ясла.“ (Лука 2:7) Пиесите, картините и сцените на Рождество Христово по целия свят придават сантименталност на този момент. Но помисли как стоели нещата в действителност. Яслата е корито, от което се храни добитъкът. Семейството било в обор, което както в миналото, така и днес е място без хигиенични условия и свеж въздух. Наистина, кои родители биха избрали подобно място за раждането на своето дете, ако биха разполагали и с други възможности? Повечето родители искат най–доброто за децата си. Колко повече тогава Мария и Йосиф искали да осигурят най–доброто за Сина на Бога!

Но те не позволили на ограниченията им да ги обезсърчат, а просто направили най–доброто, на което били способни, с онова, с което разполагали. Обърни внимание например, че самата Мария се погрижила за новороденото, като добре го повила в платно и след това го положила внимателно в яслите да спи — така детето било на топло и безопасно място. Мария не позволила на притесненията относно обстоятелствата, в които се намирала, да ѝ попречат да направи най–доброто според възможностите си. Двамата с Йосиф знаели, че най–важното нещо, което могат да правят за това дете, е да се грижат за него в духовно отношение. (Второзаконие 6:6–8) По подобен начин днес мъдрите родители поставят по–важните неща на първо място, докато възпитават децата си в този свят, лишен от духовни ценности.

Едно насърчаващо посещение

Настъпило внезапно оживление, което нарушило спокойната атмосфера. Тичешком в обора влезли пастири, които много искали да видят семейството и особено детенцето. Сърцата на тези мъже горели от вълнение, а лицата им светели от радост. Те бързо дошли от хълмистите места, където живеели със стадата си.c Овчарите разказали на смаяните родители какво удивително нещо им се било случило преди малко. На хълма по време на нощната стража пред тях изведнъж се появил един ангел. Славата на Йехова ги озарила и ангелът им казал, че току–що във Витлеем се бил родил Христос, или Месията. Те щели да намерят детето в ясли, повито в платно. След това станало нещо още по–вълнуващо — появил се един огромен хор от ангели, които пеели възхвали на Йехова!

Не е чудно тогава, че тези смирени мъже тичешком дошли във Витлеем! Те със сигурност били развълнувани да видят новороденото дете, лежащо в яслите, точно както бил казал ангелът. Но овчарите не запазили тази добра новина единствено за себе си. Библията обяснява: „Те съобщиха онова, което им беше казано ... И всички, които слушаха, се удивляваха на нещата, казани от пастирите.“ (Лука 2:17, 18) Смята се, че религиозните водачи от онова време гледали с презрение на овчарите. Но е ясно, че Йехова ценял тези смирени и верни мъже. Какво влияние обаче оказало тяхното посещение на Мария?

Най–вероятно Мария била изтощена от мъчителните болки при раждането, но обръщала внимание на всяка дума. Тя правела и още нещо: „Мария запомняше всички тези думи и обмисляше значението им в сърцето си.“ (Лука 2:19) Тази млада жена наистина размишлявала дълбоко. Тя знаела, че това послание, предадено от ангели, било изключително важно. Нейният Бог Йехова искал тя да знае кой щял да бъде синът ѝ, както и да разбира каква важна роля щял да има той. Затова тя не само слушала. Мария пазела думите в сърцето си, за да може да размишлява върху тях през идните месеци и години. Именно това е едно от нещата, които помогнали по забележителен начин на младата жена да изгради вярата, която проявявала през целия си живот.

Искаш ли да подражаваш на примера на Мария? Йехова е изпълнил страниците на своето Слово с жизненоважни духовни истини. Но тези истини няма да ни донесат полза, ако първо не им обърнем достатъчно внимание. Ние правим това, когато редовно четем Библията — не просто като художествено произведение, а като вдъхновеното Слово на Бога. (2 Тимотей 3:16) Подобно на Мария ние трябва също да пазим духовните истини в сърцето си и да обмисляме значението им. Ако размишляваме върху онова, което четем в Библията, и търсим начини, по които можем в по–пълна степен да прилагаме съветите на Йехова, това ще помогне на вярата ни да расте все повече.

Още думи, които Мария запомнила

На осмия ден след раждането си бебето било обрязано според изискванията на Моисеевия закон и Мария и Йосиф го нарекли с името Исус, както им било наредено. (Лука 1:31) По–късно, на четирийсетия ден, те го занесли в храма в Йерусалим, намиращ се на няколко километра от Витлеем, и принесли очистителните жертви, които Законът постановявал за бедните — две гургулици или два гълъба. Ако Йосиф и Мария са се срамували, че не принасят овен и гургулица, които другите родители можели да си позволят, то те навярно превъзмогнали това чувство. Все пак, докато били там, те получили голямо насърчение. (Лука 2:21–24)

Един възрастен мъж на име Симеон се приближил към тях и казал нещо, което Мария също щяла да запази в сърцето си. На Симеон било обещано да види Месията преди смъртта си и светият дух на Йехова му показал, че малкият Исус е предсказаният спасител. Симеон също така предупредил Мария за болката, която един ден щяла да изпита. Той казал, че тя щяла да се чувства така, сякаш дълъг меч е пронизал душата ѝ. (Лука 2:25–35) Въпреки че били страшни, пророческите думи на Симеон може би помогнали на Мария да издържи, когато изпитала тези страдания около три десетилетия по–късно. След това една пророчица на име Анна също видяла малкия Исус и започнала да говори за него на всекиго, който очаквал избавлението на Йерусалим. (Лука 2:36–38)

Само колко добре постъпили Йосиф и Мария, като занесли бебето си в храма на Йехова в Йерусалим! За техния син събитията там поставили началото на един живот на вярно присъствие в Божия храм. Докато били там, те направили всичко според възможностите си във връзка със службата за Бога и получили напътствия и насърчение. Със сигурност, когато Мария си тръгнала от храма през този ден, вярата ѝ била укрепена, а сърцето ѝ било изпълнено с духовни мисли, върху които да размишлява и които да споделя с другите.

Прекрасно е днес да се видят родители, които подражават на този пример. Родителите сред Свидетелите на Йехова винаги водят своите деца на християнските събрания. Те правят всичко по силите си в службата за Бога, като насърчават събратята си по вяра. Когато си тръгват от събранията, тяхната вяра е по–силна, те са по–щастливи и сърцата им са изпълнени с добри неща, които да споделят с другите. Сърдечно си поканен на техните събрания. Ако общуваш с тях, ще усетиш как твоята вяра, подобно на вярата на Мария, става още по–силна.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 25]

Симеон бил благословен да види предсказания Спасител