Служителите на Бога трябва да обичат милостта
„Какво иска Господ от тебе, освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ — МИХЕЙ 6:8.
1, 2. (а) Защо не бива да ни изненадва, че Йехова очаква от служителите си да проявяват милост? (б) Какви въпроси относно милостта заслужават нашето внимание?
ЙЕХОВА е добър и милостив Бог. (Римляни 2:4; 11:22) Колко благодарни би трябвало да бъдат Адам и Ева за това! В градината Едем те били заобиколени от видими творения, които били доказателство за Божията доброта към хората, способни да се радват на тези творения. Бог продължава да бъде добър и милостив към всички, дори към неблагодарните и лоши хора.
2 Тъй като са направени по образа на Бога, хората имат способността да отразяват неговите качества. (Битие 1:26) Не е изненадващо тогава, че Йехова очаква от нас да проявяваме милост. Както се казва в Михей 6:8, служителите на Бога трябва ‘да обичат милостта’. Но какво представлява милостта? Как тя е свързана с другите Божии качества? И щом като хората са в състояние да проявяват милост, защо светът е толкова груб и жесток? Защо ние, като християни, трябва да се стремим да проявяваме милост в отношенията си с другите?
Какво е милостта?
3. Как би определил какво е милостта?
3 Милостта се проявява, когато сме загрижени за доброто на другите. Тя се изразява чрез добри дела и мили думи. Да бъдеш милостив означава да вършиш добро, а не да навреждаш на другите. Милостивият човек е приятелски настроен, мил и внимателен, съчувствителен и състрадателен. Той е щедър и загрижен за другите. Апостол Павел съветва християните: „Облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (Колосяни 3:12) Следователно милосърдието, тоест милостта, е част от фигуративното християнско облекло.
4. Как Йехова поел инициативата в проявяването на милост и доброта към човечеството?
4 Йехова Бог поема инициативата в проявяването на милост и доброта. Както Павел казва, това било „когато Бог, нашият Спасител, показа своята доброта и любов към човека“ в това, че „ни спаси чрез очистването, което ни доведе до живота, и чрез това, че ни направи нови посредством светия дух“. (Тит 3:4, 5, НС) Бог очиства помазаните християни чрез кръвта на Исус, като прилага стойността на изкупителната жертва на Христос в тяхна полза. Те са обновени също чрез светия дух, и стават „ново създание“ като заченати от духа синове на Бога. (2 Коринтяни 5:17) Освен това Божията милост и любов се простират и към „голямото множество“ от хора, които „са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“. (Откровение 7:9, 14; 1 Йоан 2:1, 2)
5. Защо тези, които се ръководят от Божия дух, трябва да проявяват милост?
5 Милостта е също част от плодовете на светия дух на Бога, неговата действена сила. Павел казал: „Плодовете на духа са любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол. Против такива неща няма закон.“ (Галатяни 5:22, 23, НС) Тогава не трябва ли тези, които се ръководят от Божия дух, да проявяват милост към другите?
Истинската милост не е слабост
6. Кога милостта е слабост, и защо?
6 Някои хора смятат милостта за слабост. Те мислят, че човек трябва да бъде строг, дори груб понякога, така че другите да виждат силата на характера му. Но всъщност сила е необходима, за да бъдеш истински милостив и да избягваш неуместната проява на милост. Тъй като истинската милост е част от плодовете на Божия дух, тя не може да бъде слабост, нито нагласа, оправдаваща погрешното поведение. Неуместната проява на милост, от друга страна, е слабост, която кара някого да намира извинение за погрешното поведение.
7. (а) В какво отношение Илий бил нехаен? (б) Защо старейшините трябва да внимават да не проявяват неуместна милост?
7 Да разгледаме примера на израилския първосвещеник Илий. Той се отнасял нехайно към дисциплинирането на своите синове Офний и Финеес, които служели като свещеници в скинията. Тъй като не се задоволявали с дела от жертвата, определен за тях от Божия Закон, те карали един слуга да изисква сурово месо от човека, който принасял жертвата, преди тлъстината да бъде изгорена на олтара. Илиевите синове имали също и неморални отношения с жените, служещи при входа на скинията. Вместо да отнеме длъжността на Офний и Финеес, Илий само ги порицал меко. (1 Царе 2:12–29) Нищо чудно, че ‘слово от Господа било рядкост в ония дни’! (1 Царе 3:1) Християнските старейшини трябва да внимават да не проявяват неуместно милост към прегрешилите, които могат да застрашат духовността на сбора. Истинската милост не е сляпа за лоши думи и дела, които нарушават Божиите стандарти.
8. Как Исус проявявал истинска милост?
8 Нашият образец, Исус Христос, никога не проявявал неуместна милост. Напротив, той бил самата същност на истинската милост. Например, ‘когато видял множествата, той се смилил за тях, защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. Хората с честни сърца не се притеснявали да се обърнат към Исус, дори носели малките си деца при него. Помисли за милостта и състраданието, които проявил, когато ‘прегърнал децата и ги благословил’. (Матей 9:36; Марко 10:13–16) Въпреки че бил мил и внимателен, Исус бил твърд по отношение на това, което било правилно в очите на неговия небесен Баща. Исус никога не намирал извинения за злото. Той имал дадена от Бога сила да порицае лицемерните религиозни водачи. Както е записано в Матей 23:13–26, той няколко пъти повторил изказването: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери!“
Милостта и другите Божии качества
9. Как милостта е свързана с дълготърпението и добротата?
9 Милостта е свързана с другите качества на Божия дух. Тя е изброена между „дълготърпението“ и „добротата“. Всъщност човек, който развива милост, я показва като е дълготърпелив. Той е търпелив дори към грубите хора. Милостта е свързана с добротата в това, че тя често се проявява като добри дела в полза на другите. Понякога гръцката дума, използвана в Библията за „милост“, може да бъде преведена и като „доброта“. Проявата на това качество сред първите християни направила толкова силно впечатление на езичниците, че те, според Тертулиан, нарекли последователите на Исус ‘хора, изградени от доброта’.
10. Как са свързани милостта и любовта?
10 Връзка има и между милостта и любовта. Обръщайки се към своите последователи, Исус казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Имайки предвид тази любов, Павел писал: „Любовта дълго търпи и е милостива.“ (1 Коринтяни 13:4) Милостта също се свързва с любовта в често използвания израз в Писанието „любеща милост“. Това е милост, произлизаща от лоялна любов. Еврейското съществително име, превеждано като „любеща милост“, означава много повече от нежно отношение. Това е милост, която любещо се привързва към един обект, докато целта ѝ във връзка с него бъде изпълнена. Любещата милост на Йехова, или неговата лоялна любов, се проявява по различни начини. Тя се вижда например в неговите дела на освобождение и закрила. (Псалм 6:4; 40:11; 143:12)
11. Какво уверение ни дава любещата милост на Бога?
11 Любещата милост на Йехова привлича хората към него. (Йеремия 31:3) Когато верните служители на Бога се нуждаят от избавление или помощ, те знаят, че поради любещата си милост, или лоялна любов, той няма да ги изостави. Затова те с увереност могат да се молят, както псалмиста, който казал: „Аз уповавам на Твоята [любеща] милост; сърцето ми ще се радва в спасението Ти.“ (Псалм 13:5) Тъй като любовта на Бога е лоялна, неговите служители могат да му имат пълно доверие. Те са уверѐни: „Господ не ще отхвърли людете Си, нито ще остави наследството Си.“ (Псалм 94:14)
Защо светът е толкова жесток?
12. Кога и как започнало деспотичното управление?
12 Отговорът на този въпрос има връзка с това, което се случило в градината Едем. В началото на човешката история едно духовно създание, което станало егоистично и високомерно, измислило план, чрез който да стане световен владетел. В резултат на своя замисъл това същество наистина станало владетелят, или „князът на този свят“, и то много деспотичен княз. (Йоан 12:31) Той станал известен като Сатан Дяволът, главният противник на Бога и на човека. (Йоан 8:44; Откровение 12:9) Неговият егоистичен план да установи управление, съперничещо на доброто управление на Йехова, бил задействан малко след като Ева била създадена. Така лошото управление започнало, когато Адам избрал да бъде независим от управлението на Бога, като напълно отхвърлил Божията доброта. (Битие 3:1–6) Вместо да бъдат независими, Адам и Ева всъщност попаднали под влиянието на Дявола, характеризиращо се с егоизъм и гордост, и станали поданици на неговото управление.
13–15. (а) Кои били някои от последиците, след като праведното управление на Йехова било отхвърлено? (б) Защо днешният свят е толкова жесток?
13 Да разгледаме някои от последствията. Адам и Ева били изгонени от тази част на земята, която била рай. От живот в един хубав, зелен парк с лесен достъп до здравословна храна тяхната ситуация се променила в изпълнен с трудности живот извън градината Едем. Бог казал на Адам: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда.“ Проклятието, изречено срещу земята, означавало, че обработването ѝ вече щяло да бъде много трудно. Последиците от това, че земята била прокълната и раждала тръни и бодили, били толкова осезаеми за потомците на Адам, че бащата на Ной, Ламех, говорел за ‘умората от работата и от труда на ръцете им, който идвал от земята, която Господ проклел’. (Битие 3:17–19; 5:29)
14 Адам и Ева заменили спокойствието с болка и страдания. Бог казал на Ева: „Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.“ По–късно Каин, първородният син на Адам и Ева, убил брат си Авел. (Битие 3:16; 4:8)
15 „Целият свят лежи в лукавия“ — заявил апостол Йоан. (1 Йоан 5:19) Подобно на своя владетел, хората в света днес проявяват лоши черти, като егоизъм и гордост. Нищо чудно, че навсякъде около нас цари грубост и жестокост! Но това няма да продължава завинаги. Йехова ни уверява, че вместо грубост и жестокост под управлението на неговото Царство ще изобилстват милост и състрадание.
Милостта ще изобилства под управлението на Божието Царство
16. Защо Божието управление посредством Исус Христос се отличава с проява на милост, и какво ни задължава това?
16 Йехова и назначеният от него Цар на Божието Царство, Христос Исус, изискват техните поданици да бъдат познати като хора, които проявяват милост. (Михей 6:8) Исус Христос ни е дал предварителна представа за това, че управлението, поверено му от неговия Баща, ще се отличава с проявата на милост. (Евреи 1:3) Това може да се забележи в изобличителните думи на Исус към религиозните водачи, които обременявали хората с тежки товари. Той казал: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго [моя ярем — НС] върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо [яремът ми е удобен за носене — НС] и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28–30) Твърде много земни владетели, било то религиозни или други, са изтощавали хората с тежки бремена от безкрайни правила и задължения, без каквато и да е благодарност. А това, което Исус изисква от своите последователи, отговаря на техните нужди и способности. Наистина лек и освежаващ ярем! Нима не сме подбудени да му подражаваме и да проявяваме милост към другите? (Йоан 13:15)
17, 18. Защо може да бъдем уверени, че онези, които ще управляват с Христос в небето, и неговите земни представители, ще проявяват милост?
17 Забележителните изказвания на Исус, отправени към неговите апостоли, подчертават как управлението на Божието Царство значително се различава от човешкото управление. В Библията се казва: „Стана още и препирня помежду им [между апостолите], кой от тях се счита за по–голям. А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по–големият между вас нека стане като по–младия, и който началствува — като онзи, който слугува. Защото кой е по–голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.“ (Лука 22:24–27)
18 Човешките владетели се стремят да установят своето величие, като „господаруват над“ хората и като се стремят да постигнат големи титли, сякаш титлите ги правят по–добри от тези, над които управляват. Но Исус казал, че истинското величие се състои в това да служиш на другите, като се стараеш и постоянстваш в това. Всички онези, които ще управляват с Христос в небето или ще служат като негови земни представители, трябва да се стремят да следват неговия пример в проявата на смирение и милост.
19, 20. (а) Как Исус показал до каква степен Йехова проявява милост и доброта? (б) Как можем да подражаваме на Йехова в проявата на милост?
19 Нека обърнем внимание и на един друг любещ съвет, който Исус е дал. Показвайки до каква степен Йехова проявява милост и доброта, той казал: „Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото, и ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ [добър — НС] към неблагодарните и злите. Бъдете прочее, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.“ (Лука 6:32–36)
20 Божията милост е неегоистична. Тя не очаква нищо в замяна. Йехова милостиво „прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните“. (Матей 5:43–45; Деяния 14:16, 17) В подражание на нашия небесен Баща, ние не само се въздържаме да не навредим на неблагодарните, но и правим добро на тях, дори на онези, които действат като наши врагове. Като проявяваме милост, показваме на Йехова и на Исус, че искаме да живеем под управлението на Божието Царство, когато милостта и други богоугодни качества ще преобладават в човешките взаимоотношения.
Защо да проявяваме милост?
21, 22. Защо трябва да проявяваме милост?
21 За един истински християнин проявата на милост е много важна. Тя е доказателство, че Божият дух действа в него. Освен това, когато проявяваме истинска милост, подражаваме на Йехова Бог и на Исус Христос. Милостта е изискване за онези, които ще бъдат поданици на Божието Царство. Следователно ние трябва да я обичаме и да се научим да я проявяваме.
22 Кои са някои практични начини, по които можем да проявяваме милост в ежедневието си? На този въпрос ще бъде отговорено в следващата статия.
Как ще отговориш?
• Какво е милост?
• Защо светът е толкова груб и жесток?
• Откъде знаем, че милостта ще изобилства под Божието управление?
• Защо проявяването на милост е важно за онези, които искат да живеят под управлението на Божието Царство?
[Снимка на страница 13]
Християнските старейшини се стараят да бъдат милостиви в отношенията си със стадото
[Снимка на страница 15]
Поради любещата си милост Йехова няма да изостави служителите си в трудни времена
[Снимки на страница 16]
Йехова милостиво дава слънце и дъжд на всички хора