Апостолите се карат кой е най-важен

През последната си вечер с апостолите си Исус им е дал урок по смирение, като им е измил краката. Защо това е подходящо? Заради една тяхна слабост. Те са отдадени на Бога, но все още се вълнуват кой от тях е най-важен. (Марко 9:33, 34; 10:35-37) Сега тази им слабост отново се проявява.

Апостолите започват „да се карат кой от тях е най-важен“. (Лука 22:24) Колко ли се натъжава Исус от това! Какво прави той?

Вместо да им се скара за нагласата и поведението им, Исус търпеливо се опитва да ги вразуми: „Царете владеят над народите и хората с власт получават почетни титли. Но вие не бъдете като тях! [...] Защото кой е по-важен: този, който седи на масата, или този, който му прислужва?“. След това им напомня за примера, който постоянно им е давал, като посочва: „Аз обаче съм сред вас като този, който прислужва“. (Лука 22:25-27)

Въпреки недостатъците си апостолите са издържали заедно с Исус в много трудности. Затова той казва: „Сключвам с вас договор за царство, както и Баща ми сключи договор с мен“. (Лука 22:29) Тези мъже са лоялни последователи на Исус. Той ги уверява, че чрез договор между него и тях те ще бъдат в Царството и ще споделят царската му власт.

Макар че имат тази прекрасна перспектива, апостолите все още са несъвършени хора. Исус им казва „Сатана поиска да ви пресее като жито“, което при пресяване се разпръсва. (Лука 22:31) Освен това предупреждава: „Тази нощ всички ще ме изоставите заради това, което ще ми се случи, понеже е записано: „Ще нападна пастира и овцете от стадото ще се разпръснат“. (Матей 26:31; Захария 13:7)

Петър уверено възразява: „Дори всички други да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя!“. (Матей 26:33) Исус му казва, че преди петелът да пропее два пъти тази нощ, Петър ще се отрече от него. Но после добавя: „Аз горещо се молих за теб да не си изгубиш вярата. И като се върнеш, укрепи братята си“. (Лука 22:32) Петър обаче смело заявява: „Дори ако трябва да умра с теб, пак няма да се отрека от теб!“. (Матей 26:35) Останалите ученици повтарят същото.

Исус обяснява на апостолите: „Още малко ще съм с вас. Ще ме търсите, но както казах на юдеите, така казвам и на вас сега: „Където отивам, вие не можете да дойдете“. След това добавя: „Давам ви нова заповед: обичайте се помежду си! Както аз ви обичам, така и вие се обичайте помежду си. Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас“. (Йоан 13:33-35)

Като чува, че Исус ще бъде с тях още малко, Петър пита: „Господарю, къде отиваш?“. Исус му отговаря: „Сега не можеш да ме последваш там, където отивам, но по-късно ще дойдеш“. Озадачен, Петър казва: „Господарю, защо не мога да те последвам сега? Живота си ще дам за теб!“. (Йоан 13:36, 37)

Исус им припомня как ги е изпратил на проповедна обиколка в Галилея без пари и торба. (Матей 10:5, 9, 10) Той ги пита: „Липсваше ли ви нещо?“. Те отговарят: „Не“. Но какво трябва да правят в бъдеще? Исус им дава следното напътствие: „Който има пари, нека да ги вземе, да вземе също и торба. И който няма меч, да продаде горната си дреха и да си купи. Защото ви казвам, че записаното „Той беше причислен към престъпниците“ трябва да ми се случи. Това, което е записано за мен, се изпълнява“. (Лука 22:35-37)

Исус говори за времето, когато ще бъде прикован на стълб до престъпници. Тогава последователите му ще бъдат подложени на жестоко преследване. Те си мислят, че са подготвени, и казват: „Господарю, виж, имаме два меча“. Той отвръща: „Достатъчно са“. (Лука 22:38) Фактът, че носят два меча, скоро ще предостави възможност на Исус да им даде друг важен урок.