Въпроси от читатели

◼ Защо толкова малко Свидетели на Йехова взимат от хляба и виното при годишното тържество на вечерята на Господаря?

Причината се състои в това, че Свидетелите на Йехова за разлика от Църквите застъпват библейското учение, че само едно ограничено число от хора ще получи небесен живот а останалите Божии верни служители ще бъдат възнаградени с вечен живот на земята.

Църквите винаги са учели, че животът на небето е награда за ония, които се харесват на Бога; останалите ще отидат в огнения пъкъл. Но Библията учи нещо съвсем друго. От Светото Писание произлиза ясно, че само малко на брой, например апостолите, ще царуват с Христос на небето. Исус ги обозначил като едно „малко стадо“. Според Библията това се отнася за 144 000 (Лука 12:32; Откровение 14:3, 4). Много, които са служили верно на Йехова и са се ползвали с неговото благоразположение, са умряли преди Исус да разкрие пътя за небесен живот (Матей 11:11; Евреи 10:19–21). И след избирането на „малкото стадо“ милиони други хора са станали верни християни. На всички тези лоялно настроени хора, които не принадлежат към „малкото стадо“ Библията дава надежда за безкраен живот в отново възстановения Рай на земята (Псалм 37:20, 29; Откровение 21:4, 5). Но защо не взимат те също от хляба и виното? Исус показал ясно, че само призваните към небесен живот, т.е. тези, които са приети в новия завет, трябва да взимат от символите при Възпоминателната вечеря.

Разбира се, всички, които искат да получат Божието опрощение и вечен живот — дали на небето или на райска земя —, непременно трябва да вярват в Исусовата жертва. Исус показал това съобразно Йоан 6:51–54 с думите: „Аз съм живия хляб, който е слезъл от небето; Ако яде някой от този хляб, ще живее завинаги; ... хлябът, който аз ще дам е моята плът за живота на света [на достойния за изкупление човечешки свят]. ... Който се храни от моята плът и пие моята кръв, има вечен живот.“

Но от значение е, че Исус отправил тези думи не само към неговите ученици. Един ден след като Исус по чудо бил нахранил хиляди, при него в областта на Капернаум дошло голямо множество. Започнал разговор, при който Исус изказал думите записани в Йоан 6:51–54. Той не говорил главно на ученици, когато казвал, че е символичния „хляб, който е слезъл от небето“ и може да способствува за по–дълъг живот отколкото маната, която евреите яли в пущинака (Йоан 6:24–34).

Като си помислим за тогавашните събития в пущинака, то трябва да съобразим, кой е бил напуснал Египет и се намирал в пущинака. Това били ‘Израелските синове на брой от шестотин хиляди силни мъже пешеходци, освен малките деца’ и също и ‘много разноплеменно множество’ (Изход 12:37, 38; 16:13–18). Това „разноплеменно множество“ се състояло от египтяни, за които се оженили израилтяните и такива, които се присъединили към Израел. Както израилтяните, така и „разноплеменното множество“ се нуждаели от маната, за да останат живи. При това имало ли е това „разноплеменно множество“ същата надежда като израилтяните? Не. Въпреки, че „разноплеменното множесвто“ обожавало заедно с израилтяните Бога и могло да се надява, че ще влезе в обещаната земя, никои от тях не са могли да бъдат царе или свещеници под законния съюз. Яденето на маната в пущинака не означавало, че всички имали еднаква надежда.

Трябва да помним тази разлика, когато размисляме върху това, което Исус казал на неговите ученици според записаните негови думи в Йоан 6:51–54. При последния случай Исус говорил за нещо съвсем ново, при което истинския хляб и истинскато вино трябва да играят роля — символи за неговата плът и за неговата кръв. Когато Исус въвел тържеството на Възпоминателната вечеря на Господаря, казал на неговите най–близки последователи: „Тази чаша е новия завет в моята кръв, която за вас се пролива.“ Към същата малка група, апостолите, казал също: „Вие сте онези, които устояхте с мене в моите изпитания; и аз правя съюз с вас, така както Баща ми направи съюз с мене, за едно Царство, за да ядете и пиете на моята трапеза в моето Царство и да седите на престоли, за да съдите дванадесетте Израилеви племена“ (Лука 22:20, 28–30).

Да обърнем внимание, че при тези, които според тези по–късни думи трябва да вземат от истинския хляб и истинското вино — символите за Исусовата плът и кръв — се отнася за ученици, които са приети в „новия съюз“. Тези ученици са приети и в един друг съюз, който Исус сключил с тях, за да могат да участват във владичеството ‘в неговото Царство’. Исус говорил тук ясно за ония, които ‘ще бъдат направени на Царство и свещеници за нашия Бог, за да царуват като царе над земята’ (Откровение 5:10). Бог започнал с избора на 144 000, които ще вземат участие в небесното Царство в първото столетие. Към тях принадлежали християни в Коринт, защото те са означени като ‘осветени в Христа, призвани да бъдат светии’ (1 Коринтяни 1:2; сравни Римляни 1:7; 8:15–17). Такива „светии“ трябва да участват във Възпоминанието за Господаря и с уважение да взимат от хляба и виното, служещи като символ и означаващи ‘новия завет в неговата кръв’ (1 Коринтяни 11:23–26).

Днес на земята се намира един остатък от тези, които са призвани от Бога за небесен живот. Само те — онези, които са приети в „новия съюз“ — могат да вземат от символите, от хляба и виното, поднасяни на годишното Възпоминателно тържество.

Всички истински християни, които днес се надяват да живеят вечно на земята под владичеството на Царството, знаят разбира се, че това е възможно само тогава, ако упражняват вяра в Исусовата жертва. Както казал Исус към народното множество, той е „живият хляб, който е слезъл от небето“ (Йоан 6:51). Това не означава обаче, че тези, които имат земна надежда, трябва да взимат от Възпоминателните символи, защото те не са приети нито в „новия съюз“ нито в съюза с Исус, ‘за да седят на престоли в Царството му’.

Вследствие на това, тази голяма група, която има земна надежда не взима от символите, хляба и виното. С това не се изразява, че тези хора не вярват на жертвата на Исусовата плът и кръв и че нямат никакво уважение за това. Само поради техното уважение за неговата жертва и поради прекрасната надежда за вечен живот на земята присъстват всяка година на Възпоминателното тържество като изпълнени с респект наблюдатели. По този начин показват вярата си и доказват, че образуват заедно с остатъка на „малкото стадо“ и многобройните „други овце“ едно прекрасно общество (Йоан 10:16).