Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Лука
СМЯТА се, че Евангелието според Матей било написано предимно за читатели от юдейски произход, а Евангелието според Марко — за онези от неюдейски произход. Евангелието според Лука обаче било предназначено за хора от всички народи. То било написано около 56–58 г. и представлява подробен разказ за живота и службата на Исус.
С подхода на един грижовен и внимателен лекар Лука „най–старателно“ проследява „всички неща от самото начало“ и евангелието му обхваща период от трийсет и пет години — от 3 г. пр.н.е. до 33 г. от н.е. (Лука 1:3) Близо шейсет процента от информацията, която ни представя Лука, не се съдържа в другите евангелия.
НАЧАЛЕН ПЕРИОД НА СЛУЖБАТА НА ИСУС
След като посочва подробности относно раждането на Йоан Кръстител и Исус, Лука ни казва, че Йоан започнал своята служба през петнайсетата година от управлението на император Тиверий, тоест през пролетта на 29 г. (Лука 3:1, 2) Исус е покръстен от Йоан през есента на същата година. (Лука 3:21, 22) Около 30 г. ‘Исус се връща в Галилея и започва да поучава в синагогите’. (Лука 4:14, 15)
Исус започва своята първа проповедна обиколка в Галилея. Той казва на множествата: „И в други градове трябва да известя добрата новина за царството на Бога.“ (Лука 4:43) Заедно със себе си Исус взема рибаря Симон, както и други хора. Той му казва: „Отсега нататък ще ловиш живи хора.“ (Лука 5:1–11; Мат. 4:18, 19) Дванайсетте апостоли придружават Исус при втората му проповедна обиколка в Галилея. (Лука 8:1) При третата проповедна обиколка той ги изпраща „да проповядват за Божието царство и да лекуват“. (Лука 9:1, 2)
Отговори на библейски въпроси:
1:35: Дали Бог използвал яйцеклетка на Мария за нейната бременност? За да може, както бил обещал Бог, детето на Мария наистина да бъде потомък на нейните предци Авраам, Юда и Давид, трябвало за бременността ѝ да бъде използвана нейна яйцеклетка. (Бит. 22:15, 18; 49:10; 2 Царе 7:8, 16) Чрез светия дух обаче Йехова пренесъл съвършения живот на своя син в утробата на Мария и така станало зачеването. (Мат. 1:18) Очевидно това премахнало всяка следа от несъвършенството в яйцеклетката на Мария и от самото начало защитило развиващия се ембрион от всяко нещо, което би му навредило.
1:62: Дали Захария изгубил и говора, и слуха си? Не. Само говорът му бил засегнат. Наистина, другите попитали Захария „със знаци“ какво име искал да бъде дадено на детето, но не защото той бил загубил слуха си. Най–вероятно той бил чул какво казала жена му за името на техния син. Може би когато го попитали за името, хората направили някакъв знак или жест. Фактът, че било нужно да бъде възстановен само говорът на Захария, показва, че слухът му не бил засегнат. (Лука 1:13, 18–20, 60–64)
2:1, 2: Как споменаването на „това първо преброяване“ ни помага да определим времето, когато се родил Исус? Под управлението на император Август били направени най–малко две преброявания — първото през 2 г. пр.н.е. в изпълнение на Даниил 11:20, а второто през 6 или 7 г. от н.е. (Деян. 5:37) Квириний служил като управител на Сирия по време на тези преброявания, като явно заемал този пост два пъти. Това, че Лука споменава първото преброяване, ни показва, че Исус се родил през 2 г. пр.н.е.
2:35: В какъв смисъл „дълъг меч“ щял да прониже душата на Мария? Това се отнася за мъката, която Мария щяла да изпита, когато види как повечето хора отхвърлят Исус като Месията, и за скръбта ѝ заради мъчителната му смърт. (Йоан 19:25)
9:27, 28: Защо Лука казва, че преобразяването станало „осем дни“, след като Исус обещал на учениците си, че някои от тях „изобщо няма да изпитат смърт“, докато не го видят да идва в царството си, а Матей и Марко пишат, че това станало „след шест дни“? (Мат. 17:1; Мар. 9:2) Очевидно Лука включва два допълнителни дни — денят, в който било дадено обещанието, и денят на неговото изпълнение.
9:49, 50: Защо Исус не забранил на един мъж да изгонва демони, макар че мъжът не вървял с него? Исус не възпрял мъжа, защото християнският сбор все още не бил основан. Затова не съществувало изискването той да придружава буквално Исус, за да проявява вяра в неговото име и да изгонва демони. (Мар. 9:38–40)
Поуки за нас:
1:32, 33; 2:19, 51. Мария запомняла и обмисляла в сърцето си всички събития и думи, които изпълнявали библейски пророчества. Дали и ние помним и ценим онова, което Исус предсказал относно „завършека на тази система“, като сравняваме думите му с това, което се случва днес? (Мат. 24:3)
2:37. Примерът на Анна ни учи, че трябва непоколебимо да продължаваме да служим на Йехова, ‘да постоянстваме в молитва’ и да не „пренебрегваме общите ни събирания“. (Рим. 12:12; Евр. 10:24, 25)
2:41–50. Йосиф поставял духовните интереси на първо място в живота си и се грижел за физическото и духовното благополучие на своето семейство. Той е добър пример за главите на семейства в това отношение.
4:4. Не бива да позволяваме да мине и един ден, без да сме размишлявали за духовни неща.
6:40. Този, който учи другите на истините от Божието Слово, трябва да дава добър пример на хората, които учи. Той трябва да върши онова, което проповядва.
8:15. ‘За да задържаме словото в себе си и да даваме плодове с издръжливост’, ние трябва да разбираме, ценим и поемаме в себе си Словото на Бога. Молитвеният размисъл е много необходим, когато четем Библията и основаните на нея издания.
ПО–КЪСЕН ПЕРИОД НА СЛУЖБАТА НА ИСУС
Исус изпраща пред себе си седемдесет ученици в различни градове и места в Юдея. (Лука 10:1) Той пътува ‘от град на град и от село на село и поучава’. (Лука 13:22)
Пет дни преди Петдесетница през 33 г. Исус влиза в Йерусалим, яхнал младо магаре. Дошло е времето да бъдат изпълнени следните думи, които той казал на своите ученици: „Човешкият син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.“ (Лука 9:22, 44)
Отговори на библейски въпроси:
10:18: Какво имал предвид Исус, когато казал пред седемдесетте си ученици: „Видях Сатана вече паднал като светкавица от небето“? Думите на Исус не означавали, че Сатана вече бил изхвърлен от небесата. Това станало малко след като Христос бил поставен като цар в небесата през 1914 г. (Откр. 12:1–10) Не можем да твърдим със сигурност, но вероятно с това, че използвал минало време, когато говорел за едно бъдещо събитие, Исус подчертал, че то непременно ще се случи.
14:26: В какъв смисъл последователите на Христос трябва да ‘мразят’ роднините си? В Библията това да мразиш може да означава да обичаш някого или нещо в по–малка степен от друг човек или друго нещо. Християните ‘мразят’ роднините си, в смисъл че ги обичат по–малко, отколкото обичат Исус. (Мат. 10:37)
17:34–37: Кои са „орлите“ и кое е „тялото“, при което те се събират? Онези, които са ‘взети’, или избавени, са сравнени с орли, които виждат надалече. „Тялото“, при което те се събират, представлява истинският Месия, Исус в своето невидимо присъствие, и духовната храна, която Йехова им осигурява. (Мат. 24:28)
22:44: Защо Исус изпитвал толкова силно страдание? Причините били няколко. Исус бил загрижен за това как неговата смърт като престъпник щяла да се отрази на Йехова Бог и на името му. Освен това Исус добре знаел, че неговият вечен живот и бъдещето на цялото човечество зависели от това той да остане верен.
23:44: Дали тричасовата тъмнина представлявала слънчево затъмнение? Не. Слънчево затъмнение може да се случи само по време, когато има новолуние, а не когато има пълнолуние, както било по времето на Пасхата. Тъмнината, причинена в деня на смъртта на Исус, била чудо от Бога.
Поуки за нас:
11:1–4. Когато сравняваме тези напътствия с малко по–различните думи на молитвата образец, изречена по време на Проповедта на планината около осемнайсет месеца по–рано, ясно виждаме, че в молитвите си не бива просто да повтаряме едни и същи думи. (Мат. 6:9–13)
11:5, 13. Йехова е готов да отговаря на молбите ни, но ние трябва да постоянстваме в молитва. (1 Йоан 5:14)
11:27, 28. Истинското щастие идва от това вярно да вършим волята на Бога и не зависи от роднинските връзки или от материалните притежания.
11:41. Нашите „милосърдни дарове“ трябва да идват от едно любещо и щедро сърце.
12:47, 48. Някой, който има по–голяма отговорност, но не я изпълнява, носи по–голяма вина от онзи, който не знае или не разбира напълно своите задължения.
14:28, 29. Ще бъде мъдро да живеем според средствата, с които разполагаме.
22:36–38. Исус не наредил на учениците си да носят оръжие с цел да се защитават. По–скоро това, че имали мечове със себе си в нощта, в която бил предаден, дало възможност на Исус да ги научи на нещо много важно: „Всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Мат. 26:52)
[Снимка на страница 31]
Йосиф дал хубав пример като глава на семейство
[Снимка на страница 32]
Лука написал най–подробния разказ за живота и службата на Исус