Семейството на Исус пътува до Йерусалим

Пролет е. Време е Йосиф и семейството му заедно с приятели и роднини да се отправят на ежегодното си пътуване до Йерусалим. Те отиват там, за да честват Пасхата, както изисква Законът. (Второзаконие 16:16) Разстоянието от Назарет до Йерусалим е около 120 км. Всички са заети с подготовката и се вълнуват. Исус, който сега е на 12 години, очаква с особено нетърпение празника и възможността отново да е близо до храма.

За него и семейството му Пасхата не трае само един ден. На следващия ден започва седемдневният Празник на безквасните питки. (Марко 14:1) Този празник влиза в периода на Пасхата. Така че пътуването от Назарет, престоят в Йерусалим и връщането им отнемат около две седмици. Но тази година се забавят заради Исус. На връщане от Йерусалим възниква проблем.

Йосиф и Мария мислят, че Исус е при роднините и приятелите, с които пътуват заедно на север. Когато обаче спират да пренощуват, виждат, че го няма. Отиват да проверят при спътниците си, но и там не го намират. Синът им го няма никъде! Тогава се връщат в Йерусалим.

Търсят го цял ден без успех. Не го намират и на втория ден. Накрая, на третия ден, откриват сина си в една от многото зали на храма. Там виждат Исус да седи между някои юдейски учители. Той ги слуша, задава им въпроси и ги удивлява с разбирането си.

„Сине, защо постъпи така с нас? — пита Мария. — Ето, баща ти и аз разтревожени те търсим навсякъде.“ (Лука 2:48)

Исус се изненадва, че не знаят къде да го намерят. „Защо трябваше да ме търсите? — отвръща той. — Не знаехте ли, че ще съм в дома на Баща си?“ (Лука 2:49)

След като отново са заедно, Исус се връща с родителите си в Назарет и им се подчинява. Той расте и придобива мъдрост. Макар и малък, има благоволението на Бога и на хората. Още от дете Исус дава добър пример не само като се интересува от духовните неща, но и като почита родителите си.