Да се помогне на дете да израстне в богоугодна мъдрост

МИСЛЕЩИ хора от различен произход и народност признават, че Исус е бил несравним учител и добродетелен човек. Допринесло ли е нещо възпитанието му от млади години за това? Какво могат родителите днес да се поучат от това, което се знае за семейството на Исус и начина, по който е бил възпитаван?

Библията ни разказва съвсем малко от детството на Исус. Първите 12 години от неговия живот са описани само в два стиха: „И като (Йосиф и Мария) свършиха всичко, що беше според закона на Йехова, върнаха се в Галилея, в техния град Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост и Божията благодат бе на него“ (Лука 2:39, 40). Но от това кратко описание родители могат да извлекат известна поука.

Малкото дете „растеше и крепнеше“. Следователно родителите се грижели за физическите нужди на сина си. И той продължавал да бъде „изпълнен с мъдрост“a. Кой е бил отговорен за придобиването на знание и разбиране, които създали основата за тази мъдрост?

Моисеевият закон е възлагал това задължение на родителите. Препоръчвал им е: „Трябва да се окаже, че тези думи, които ти заповядвам днес, са в сърцето ти; и ти трябва да ги внушиш настойчиво на сина ти и за тех да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“ (Второзаконие 6:6, 7). Йосиф и Мария несъмнено са изпълнявали този закон, понеже Исус не само бил „изпълнен с мъдрост“, но също и „Божията благодат е била на него“.

Може би някои ще възразят, че Исус всъщност не може да бъде реалистичен образец за възпитание на деца, защото е бил съвършен. Но Йосиф и Мария не са били съвършени. Въпреки това, очевидно са задоволявали физическите и духовните му нужди и то въпреки трудностите, които носи със себе си едно нарастващо семейство (Матей 13:55, 56). И въпреки, че Исус е бил съвършен, трябвало е да премине всички стадии от кърмаческа до зрела възраст. Следователно Йосиф и Мария са имали много задължения, свързани с оформянето на личността на това развиващо се дете и без съмнение са подхождали доста умело при това.

Дванадесетгодишният Исус

„И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата“ (Лука 2:41). Съобразно Божия закон, всички мъже трябвали да се явят на тържествата в Ерусалим (Второзаконие 16:16). Но Библейският отчет казва, че ‘родителите на Исус са отивали там всяка година’. Йосиф е взимал Мария и вероятно също и останалите членове от семейството със себе си на това над 100 км. дълго пътуване, за да могат да присъстват на този радостен повод (Второзаконие 16:6, 11). Това е било техен навик — здрава съставна част от техния живот. Техното присъствие също не е имало само символичен характер, защото са оставали там всичките дни на празника (Лука 2:42, 43).

Родители днес могат да извлекат полезна поука от това. Годишните празници в Ерусалим били не само време за тържествени събрания, но и на радост (Левит 23:4, 36). Йосиф, Мария и младият Исус били духовно подкрепени чрез това. В наше време родители постъпват мъдро, като се оглеждат за такива възможности, за да могат децата им да се наслаждават както на стимулиращо разнообразие, така и на духовно укрепване. Ето защо Свидетели на Йехова взимат децата си при по–големите събирания и конгреси, състоящи се в редовни интервали през годината. По този начин децата могат да правят не само интересни пътувания, но също така и да общуват няколко дни със стотици или хиляди едномислещи. Баща, който възпитал десет деца като истински християни, приписва този успех до голяма степен на това, че от кръщението му преди 45 години не е пропуснал нито една точка от конгресна програма. Насърчавал е в това и семейството си.

Едно недоразумение

Когато Исус бил още малък, несъмнено се придържал към родителите си по време на всегодишните пътувания в голямия град Ерусалим. Възможно е да му са дали по–голяма свобода, когато е порастнал. На 12 години е достигнал възрастта, която евреите смятали за важен преход към зрелост. Поради този нормален и естествен преход е възникнало може би недоразумение, когато за Мария и Йосиф дошло време да напуснат Ерусалим и да се отправят на път към дома си. В Библията се казва: „И като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим; и родителите му не забелязаха това. А те понеже мислеха, че е с дружината, изминаха един ден път и тогава започнаха да го търсят при роднините и познатите“ (Лука 2:43, 44).

Във връзка с този инцидент има някои неща, които заслужават вниманието както на родители, така и на младежи. Но съществува разлика, която никога не трябва да забравяме: Исус е бил съвършен. Тъй като послушно се е подчинявал на Йосиф и Мария, немислимо е, да е пропуснал да последва нещо, което са били уговорили с него (Лука 2:52). По–вероятно е, че в този случай е липсвала размяна на мисли. Родителите предположили, че Исус се намира всред роднини и познати (Лука 2:44). Не е трудно да си представим, че в суматохата при тръгването от Ерусалим са се заели преди всичко с по–малките деца като са били на мнение, че техният най–голям син ще ги настигне. Но, очевидно Исус е мислел, родителите му знаят къде е той. Това произлиза от по–късния отговор: „Как можахте да ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да бъда в дома на моя Баща?“ Тези думи не са били проява на неуважение. Изразяват само учудване, че не са се досетили къде могат да го намерят. Получило се е типично недоразумение, каквото често се наблюдава между родители и подрастващи (Лука 2:49).

Нека се поставим в положението на Йосиф и Мария, колко загрижени са били, когато в края на първия ден установили, че Исус липсва. Нека си представим нарастващото безпокойство, когато през следващите два дни са го търсили в Ерусалим. Оказало се, че възпитанието на Исус изиграло съответната си роля в тази критична ситуация. Не бил попаднал в лоша среда. Не ги засрамил. Намерили го накрая „в храма седнал между законо–учителите, че ги слушаше и запитваше. А всички, които го слушаха се учудваха на разума и на отговорите му“ (Лука 2:46, 47).

Фактът, че Исус прекарвал времето си по този начин и неговото превъзходно разбиране на библейските принципи говорят за отличното възпитание, което Йосиф и Мария му били дали до този момент. Но реакцията на Мария е присъща на всяка загрижена майка: Най–напред почувствала облекчение, че намерила сина си невредим, а след това дала израз на грижата си и разочарованието си: „Дете, защо постъпи така с нас? Ето, баща ти и аз отчаяни те търсихме“ (Лука 2:48). Нищо чудно, че Мария заговорила преди Йосиф изразявайки чувство на загриженост и за двамата. Много юноши, които прочитат това описание, може би ще кажат: „Също като майка ми!“

Поуките, които можем да извлечем от това

Какви поуки можем да извлечем от тези преживявания? Юношите често са склонни да предполагат, че родителите знаят техните намерения. Често казват: „Но, мислех, че знаете ...“ Ако детето ви се изказало някога по този начин, знайте, че не сте първите, които чуват това.

По пътя към младежката им възраст децата стават все по–независими от родителите си. Тази промяна е естествена и родителите не трябва да пречат на този процес. Но и при най–доброто обучение се получават недоразумения и на родителите няма да бъдат спестени известни грижи. Обаче, ако подражават превъзходния пример на Йосиф и Мария, това ще бъде от полза за децата им в трудни моменти.

Несъмнено родителите на Исус са се занимавали с него и по време на по–нататъшните младежки години. След разгледаната случка ‘той отиде с тех’ в родния му град и ‘им остана покорен’. С какъв резултат? „Исус напредваше в мъдрост и ръст и благоволение пред Бога и човеците.“ Следователно, този епизод имал добър край (Лука 2:51, 52). Ако родители подражават примера на Йосиф и Мария, като помогнат на децата си да придобият богоугодна мъдрост, създадат вкъщи приятна атмосфера и се грижат за това, щото децата им да бъдат повлияни в добра насока от придружаващата ги среда, тогава с голяма положителност децата им ще се развият така, като Исус. Те ще могат да водят щастлив живот, като в същото време израстнат като съзнателни християни.

[Бележки под линия]