Библейска книга номер 30 — Амос

Писател: Амос

Място на написване: Юда

Завършена: ок. 804 г. пр.н.е.

НЕ ПРОРОК, нито син на пророк, а пастир и земеделски работник, който срязвал плодовете на дивите смокинови дървета — това бил Амос, когато Йехова го призовал и го изпратил да пророкува не само пред собствения му народ Юда, но най–вече пред северното царство Израил. Той бил един от пророците, за които се говори в 4 Царе 17:13, 22, 23. Амос произхождал от Юда, от Текое, намиращ се на около 16 километра южно от Йерусалим и на около един ден път от южната граница на десетплеменното царство Израил. (Амос 1:1; 7:14, 15)

² В началния стих на неговата пророческа книга се казва, че той започнал дейността си като пророк в дните на юдейския цар Озия и на израилския цар Йеровоам II синът на Йоас, и това било две години преди едно необикновено силно земетресение. Според тези сведения пророческата книга на Амос е писана през двайсет и шестте години от 829 до около 804 г. пр.н.е., през които двамата царе управлявали едновременно. Пророк Захария споменава опустошителното земетресение в дните на Озия, когато хората бягали от страх. (Зах. 14:5) Юдейският историк Йосиф Флавий казва, че имало земетресение по времето, когато Озия арогантно се опитал да принесе благоухания в храма. Изглежда обаче, че земетресението, за което говори Амос, станало в по–ранен период от управлението на Озия.

³ Името Амос означава „да си товар“ или „да носиш товар“. Макар че носел послания, натоварени с горести за Израил и Юда (и за редица езически народи), той носел също и утешително послание за възстановяването на народа на Йехова. Имало сериозни основания за предсказването на товар от горести за Израил. Богатството, разкошът и разпуснатостта характеризирали тогавашния начин на живот. Хората били забравили Закона на Йехова. Тяхното привидно благоденствие заслепявало очите им относно това, че подобно на презрял плод те вече били в процес на гниене, водещ към унищожение. Амос пророкувал, че само след няколко години народът на десетплеменното царство ще бъде отведен в изгнание отвъд Дамаск. В своето пророчество Амос възвеличава праведността и върховенството на Йехова, като 21 пъти го нарича „Върховният господар“. (Ам. 1:8, НС)

⁴ Изпълнението на това и на други пророчества свидетелства за достоверността на книгата Амос. Пророкът предсказал, че и вражеските народи около Израил — сирийците, филистимците, тирците, едомците, амонците и моавците — ще бъдат погълнати от огъня на унищожението. Исторически факт е, че могъществото на всеки един от тези врагове след време било сломено. Поведението на Юда и Израил заслужавало още по–голямо наказание, защото те били изоставили Йехова заради фалшиво поклонение. Последната крепост на Израил — укрепеният град Самария — паднала през 740 г. пр.н.е., след като била обсадена от асирийската войска на Салманасар V. (4 Царе 17:1–6) Юда не си взела поука от случилото се със сестра ѝ, с царството Израил, и също била унищожена през 607 г. пр.н.е.

⁵ Амос осъдил жителите на Израил заради разкоша, в който живеели, заради това, че богатите мамели бедните, за да си построят „къщи от слонова кост“, в които си организирали шумни пиршества. (Амос 3:15; 5:11, 12; 6:4–7) Археолозите са намерили доказателства за това благоденствие. При разкопките на Самария са открити многобройни предмети от слонова кост. В „Енциклопедия на археологическите разкопки в Светите земи“ се казва: „Могат да се обособят две основни групи: 1) Плочки с по–дълбок релеф ... 2) Плочки с по–плитък релеф и украсени със скъпоценни камъни, цветно стъкло, златно фолио и други. ... Изделията от слонова кост се смятат за произведения на финикийското изкуство и вероятно са били използвани за инкрустация на мебелите в дворците на израилските царе. В Библията се споменава ‘къщата, която Ахаав построил от слонова кост’ (3 Царе 22:39), и ‘постелките от слонова кост’, символизиращи разкошния живот в Самария, порицан от Амос. (6:4)“a

⁶ Това, че книгата Амос е част от библейския канон, е извън всяко съмнение. Перифразирането на три стиха от нея, което Стефан използвал в думите си от Деяния 7:42, 43, а също и това, че Яков цитира от книгата Амос в Деяния 15:15–18, показват достоверността ѝ. (Амос 5:25–27; 9:11, 12)

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹³ Днешните читатели на Библията могат да извлекат полза, като обърнат внимание на причината за предупрежденията, които Амос известил пред Израил, Юда и съседните народи. Онези, които отхвърлят закона на Йехова, мамят и потискат бедните, алчни са и вършат неморалност и идолопоклонство, не могат да се радват на благоволението на Йехова. Но Йехова прощава на онези, които се отвръщат от такива неща и се разкайват. На тях той оказва милост. Ние ще постъпим мъдро, ако се отделим от покварената близост на този зъл свят и се вслушаме в подканата на Йехова: „Потърсете Ме и ще живеете.“ (5:4, 6, 14)

¹⁴ Преди да понесе мъченическа смърт, Стефан цитирал Амос. Той напомнил на юдеите, че именно поклонението на Израил пред чужди богове, като Молох и Рефан, го довело до падане в плен. Дали тези юдеи извлекли полза от повтарянето на думите на Амос? Не! Яростни, те убили Стефан с камъни и така сами си навлекли беда, когато Йерусалим бил унищожен през 70 г. (Ам. 5:25–27; Деян. 7:42, 43)

¹⁵ Полезно е да разгледаме изпълнението на многобройните пророчества на Амос, не само онези, които се изпълнили при наказанието на Израил, Юда и другите народи, но също и пророчествата за възстановяването. Точно както Йехова бил казал чрез Амос, израилтяните пленници се върнали през 537 г. пр.н.е., за да построят отново и да населят своите разрушени градове и да насадят своите лозя и градини. (Ам. 9:14; Езд. 3:1)

¹⁶ Но в дните на апостолите също имало едно славно и укрепващо изпълнение на пророческото слово на Амос. Когато говорел за събирането на неизраилтяните в християнския сбор, Яков, вдъхновен от Бога, изяснява, че това е било предсказано в пророчеството от Амос 9:11, 12. Той показва, че възстановяването на „съборения шатър на Давид“ се изпълнява във връзка с християнския сбор, „‘та онези, които са останали от този народ, да търсят усърдно Йехова, заедно с хора от всичките народи, хора, наречени с моето име’ — казва Йехова“. Наистина, това било библейското основание за новата уредба, за която говорел Симон Петър — че Бог избрал измежду народите „народ за своето име“. (Деян. 15:13–19)

¹⁷ Исус Христос, главата на християнския сбор, е идентифициран и като „син на Давид“, който наследява ‘престола на баща си Давид’ и управлява вечно. (Лука 1:32, 33; 3:31) Така пророчеството на Амос посочва изпълнението на договора за царство с Давид. Заключителните думи на Амос не само представят великолепно видение на изобилно благополучие във времето, когато „шатърът на Давид“ ще бъде вдигнат, но също така подчертават трайността на Божието Царство: „‘И аз ще ги посадя в земята им и те вече няма да бъдат изкоренени от земята си, която им дадох’ — казва Йехова, твоят Бог.“ Земята ще е изпълнена с вечни благословии, когато Йехова възстанови напълно „шатъра на Давид“. (Ам. 9:13–15 [НС])

[Бележка под линия]