Да вършим добро
„Вършете добро.“ (ЛУКА 6:35)
1, 2. Защо често се оказва трудно да вършим добро за другите?
ДА ВЪРШИМ добро за другите често се оказва трудно. Онези, към които проявяваме любов, може да не ни отвръщат със същото. Въпреки че се опитваме да правим всичко възможно, за да помогнем на хората, като се стремим да споделяме с тях „славната добра новина на щастливия Бог“ и неговия Син, те може да са безразлични или неблагодарни. (1 Тим. 1:11) Други се оказват изпълнени с омраза „врагове на мъченическия стълб на Христос“. (Флп. 3:18) Как ние, като християни, трябва да се отнасяме към тях?
2 Исус Христос казал на своите ученици: „Обичайте враговете си, вършете добро.“ (Лука 6:35) Нека сега разгледаме по–подробно това напътствие. Ще извлечем полза и от някои други мисли, които Исус споменал относно вършенето на добро за другите.
„Обичайте враговете си“
3. (а) Обобщи със свои думи изказването на Исус, записано в Матей 5:43–45. (б) Какъв възглед възприели юдейските религиозни водачи през първи век по отношение на юдеите и неюдеите?
3 В своята известна Проповед на планината Исус казал на слушателите си да обичат враговете си и да се молят за онези, които ги преследват. (Прочети Матей 5:43–45.) Онези, които присъствали на изнасянето на проповедта, били юдеи и знаели заповедта на Бога: „Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си.“ (Лев. 19:18) Юдейските религиозни водачи през първи век смятали, че изразите „ония, които са от людете ти“, и „ближният“ се отнасят само за юдеите. Моисеевият закон изисквал израилтяните да бъдат отделени от другите народи, но сред тях се развил възгледът, че всеки, който не е юдей, е враг и трябва да бъде мразен.
4. Как трябвало учениците на Исус да постъпват спрямо враговете си?
4 За разлика от тях Исус казал: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Мат. 5:44) Неговите ученици трябвало да постъпват любещо към всички, които били враждебно настроени против тях. Според евангелиста Лука, Исус казал: „Казвам на вас, които слушате: обичайте враговете си и правете добро на онези, които ви мразят, благославяйте онези, които ви проклинат, молете се за онези, които ви обиждат.“ (Лука 6:27, 28) Подобно на юдеите през първи век, които приели присърце думите на Исус, ние ‘правим добро на онези, които ни мразят’, като откликваме на тяхната враждебност с добри дела. Ние ‘благославяме онези, които ни проклинат’, като говорим с тях по любезен начин. И се ‘молим за онези, които ни преследват’, упражнявайки физическо насилие над нас или по някакъв друг начин ‘ни обиждат’. Тези молитви са молби, подтикнати от любов към преследвачите, с надеждата, че сърцата им ще се променят и ще предприемат действия, които ще им донесат благоволението на Йехова.
5, 6. Защо трябва да обичаме враговете си?
5 Защо да проявяваме любов към враговете си? Исус казал: „За да докажете, че сте синове на своя Баща, който е на небесата.“ (Мат. 5:45) Ако се вслушваме в този съвет, ние ставаме „синове“ на Бога, защото подражаваме на него, „понеже той изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните“. Както се казва в повествованието на Лука, Бог „е добър към неблагодарните и злите“. (Лука 6:35)
6 Подчертавайки колко е важно за неговите ученици ‘да обичат враговете си’, Исус казал: „Ако обичате онези, които ви обичат, каква е вашата награда? Нима и данъчните служители не правят същото? И ако поздравявате само братята си, какво толкова особено правите? Нима и хората от другите народи не правят същото?“ (Мат. 5:46, 47) Ако ограничаваме любовта си само до онези, които ни отвръщат с любов, няма да заслужим „награда“, или благоволение, от Бога. Дори данъчните служители, които обикновено били мразени, проявявали любов към онези, които ги обичали. (Лука 5:30; 7:34)
7. Защо няма да бъде ‘нищо особено’, ако поздравяваме само ‘братята си’?
7 Обичайният юдейски поздрав включвал думата „мир“. (Лука 10:5; Йоан 20:19) Той бил косвено пожелание за здраве, богатство и благополучие за човека, който бил поздравяван. Няма да бъде ‘нищо особено’, ако поздравяваме само онези, които смятаме за наши „братя“. Както Исус посочил, същото правели и „хората от другите народи“.
8. Към какво подтикнал Исус слушателите си, когато казал „Бъдете съвършени“?
8 Заради наследения грях учениците на Христос не могат да бъдат безупречни, или съвършени. (Рим. 5:12) Но Исус завършил своето изказване с думите: „Затова бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Баща.“ (Мат. 5:48) По този начин Исус насърчил слушателите си да подражават на своя „небесен Баща“, Йехова, като усъвършенстват любовта си, тоест да я направят завършена, като обичат враговете си. Същото се очаква и от нас.
Защо да прощаваме?
9. Какво се включва във вършенето на добро според думите на Исус в молитвата образец?
9 Ние вършим добро, когато милостиво прощаваме на някого, който е съгрешил спрямо нас. Всъщност част от молитвата образец са думите: „Прости ни прегрешенията, както и ние простихме на онези, които прегрешиха спрямо нас.“ (Мат. 6:12) Същата мисъл е потвърдена в Евангелието според Лука: „Прости ни греховете, защото ние също прощаваме на всекиго, който е съгрешил спрямо нас.“ (Лука 11:4)
10. Как можем да подражаваме на Бога по отношение на прошката?
10 Ние трябва да подражаваме на Бога, който щедро прощава на разкаялите се грешници. Апостол Павел писал: „Бъдете мили един към друг, нежно състрадателни, като щедро си прощавате взаимно, както и Бог ви прости щедро чрез Христос.“ (Еф. 4:32) Псалмистът Давид пял: „Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. ... Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. ... Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Пс. 103:8–14)
11. На кого прощава Бог?
11 Хората могат да получат Божията прошка само ако вече са простили на онези, които са съгрешили спрямо тях. (Мар. 11:25) Наблягайки на тази мисъл, Исус добавил: „Защото ако прощавате на хората техните прегрешения, вашият небесен Баща също ще ви прощава, но ако не прощавате на хората техните прегрешения, то и вашият Баща няма да прости вашите прегрешения.“ (Мат. 6:14, 15) Да, Бог прощава само на онези, които щедро прощават на другите. Затова един от начините да вършим добро е да се вслушваме в съвета на Павел: „Както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ (Кол. 3:13)
„Престанете да съдите“
12. Какъв съвет дал Исус относно съденето на другите?
12 В Проповедта на планината Исус посочил и друг начин, по който можем да вършим добро. Той казал на слушателите си да престанат да съдят другите и след това използвал ярък пример, за да подчертае тази мисъл. (Прочети Матей 7:1–5.) Нека разгледаме какво имал предвид Исус, когато казал „Престанете да съдите“.
13. Как слушателите на Исус можели ‘да оправдават’?
13 В своето евангелие Матей посочва, че Исус казал: „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени.“ (Мат. 7:1) А Лука предава това изказване по следния начин: „Престанете да съдите и изобщо няма да бъдете съдени, и престанете да осъждате и изобщо няма да бъдете осъждани. Оправдавайте другите и вие ще бъдете оправдани.“ (Лука 6:37) Фарисеите през първи век съдели сурово другите въз основа на традиции, които не били според писанията. Всички от слушателите на Исус, които правели това, трябвало ‘да престанат да съдят’. Вместо това трябвало ‘да оправдават’, което означавало да прощават грешките на другите. Апостол Павел дал подобен съвет на ефесяните относно прошката, както вече беше споменато.
14. Към какво биват подтикнати другите хора, когато учениците на Исус им прощават?
14 Като прощават на другите, учениците на Исус подбуждат хората да откликват по същия начин. Исус казал: „Както вие съдите, така и вас ще съдят, и с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас.“ (Мат. 7:2) По отношение на начина, по който се отнасяме към другите, ще пожънем това, което сме посели. (Гал. 6:7)
15. Как Исус показал, че е погрешно да бъдем прекалено критични?
15 Да си припомним, че за да покаже колко погрешно е да бъдем прекалено критични, Исус попитал: „Защо тогава гледаш сламчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как можеш да кажеш на брат си ‘Позволи ми да извадя сламчицата от окото ти’, когато, ето, в твоето око има греда?“ (Мат. 7:3, 4) Човек, който е склонен да критикува, забелязва дори малкия недостатък в „окото“ на брат си. Критикуващият намеква, че брат му не възприема нещата ясно, че няма правилна преценка. Макар че недостатъкът е малък, като късче слама, критикуващият предлага ‘да извади сламчицата’. Той лицемерно предлага помощ на брат си, за да може да вижда нещата по–ясно.
16. Защо може да се каже, че фарисеите имали „греда“ в окото си?
16 Особено юдейските религиозни водачи били много критични към другите. Да онагледим с пример: Когато един сляп човек, който бил излекуван от Христос, казал, че Исус трябва да произхожда от Бога, фарисеите възразили: „Целият си роден в грях, ти ли ще ни учиш?!“ (Йоан 9:30–34) По отношение на ясното духовно зрение и правилната преценка фарисеите имали „греда“ в окото си и били напълно слепи. С основание Исус възкликнал: „Лицемере! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламчицата от окото на брат си.“ (Мат. 7:5; Лука 6:42) Ако сме решени да вършим добро и да се отнасяме към другите по добър начин, няма сурово да критикуваме другите, като винаги търсим символичната сламка в окото на брат си. Вместо това ще признаваме, че сме несъвършени, и ще избягваме да бъдем осъдителни или критични спрямо събратята си.
Как трябва да се отнасяме към другите
17. Как трябва да се отнасяме към другите според записаното в Матей 7:12?
17 В Проповедта на планината Исус казал, че Бог е като баща за своите служители и отговаря на молитвите им. (Прочети Матей 7:7–12.) Заслужава да се отбележи, че Исус установил следното правило за поведение: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Мат. 7:12) Само ако се отнасяме към ближните си по този начин, можем да докажем, че сме истински последователи на Исус Христос.
18. Как Законът показвал, че трябва да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас?
18 След като казал, че трябва да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас, Исус добавил: „Защото това е същината на Закона и на думите на пророците.“ Когато се отнасяме към другите по начина, който Исус посочил, тогава постъпваме в съгласие с духа на „Закона“ — писанията, които съставляват библейските книги от Битие до Второзаконие. Освен че разкриват целта на Йехова да създаде „потомство“, или „семе“, което да премахне злото, в тези книги е изложен Законът, който Бог дал на израилтяните чрез Моисей през 1513 г. пр.н.е. (Бит. 3:15) Освен всичко друго в Закона се казвало ясно, че израилтяните трябвало да бъдат справедливи, безпристрастни, да вършат добро за бедните и за чужденците, живеещи в земята им. (Лев. 19:9, 10, 15, 34)
19. Как пророческите книги показват, че трябва да вършим добро?
19 Като споменал „думите на пророците“, Исус имал предвид пророческите книги от Еврейските писания. Те съдържат пророчества за Месията, които се изпълнили в лицето на Христос. Тези писания показват, че Бог благославя своите служители, когато правят това, което е угодно в неговите очи, и се отнасят към другите по добър начин. Например в пророчествата на Исаия е записан следният съвет за израилтяните: „Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда ... Блажен оня човек, който прави това, и оня човешки син, който се държи за него ... и въздържа ръката си да не стори никакво зло.“ (Иса. 56:1, 2) Да, Бог очаква от своите служители да вършат добро.
Винаги върши добро за другите
20, 21. Как множеството хора реагирали на Проповедта на планината, и защо трябва да размишляваме върху тази проповед?
20 Разгледахме само някои от многото важни мисли, изказани от Исус в тази изключително ценна Проповед на планината. Въпреки това можем лесно да разберем реакцията на онези, които го слушали тогава. В Библията се казва: „И когато Исус свърши да говори, множествата бяха смаяни от неговия начин на поучаване, защото той ги поучаваше като някой, който има власт от Бога, а не като техните книжници.“ (Мат. 7:28, 29)
21 Без съмнение Исус Христос доказал, че бил предсказаният „Чудесен съветник“. (Иса. 9:6, НС) Чрез Проповедта на планината Исус ясно показал, че много добре познава гледната точка на своя небесен Баща. Освен мислите, които разгледахме, от тази проповед може да разберем как да бъдем истински щастливи, как да избягваме неморалността, как да се придържаме към праведността, какво да правим, за да се радваме на сигурно и щастливо бъдеще и още много други неща. Защо не прочетеш още веднъж внимателно и с молитва Матей от 5 до 7 глава? Размишлявай над чудесните съвети на Исус, записани в този откъс. Прилагай в своя живот това, което Исус казал в Проповедта на планината. Тогава ще бъдеш още по–угоден на Йехова, по–добре ще се отнасяш към другите и ще вършиш добро.
Как ще отговориш?
• Как трябва да се отнасяме към враговете си?
• Защо трябва да прощаваме?
• Какво казал Исус за съденето на другите?
• Как трябва да се отнасяме към другите според записаното в Матей 7:12?
[Текст в блока на страница 10]
Знаеш ли защо Исус казал „Престанете да съдите“?
[Снимка на страница 8]
Защо да се молим за онези, които ни преследват?
[Снимка на страница 10]
Дали винаги се отнасяш към другите така, както би искал те да се отнасят към тебе?