44 ГЛАВА
Исус усмирява буря
МАТЕЙ 8:18, 23–27 МАРКО 4:35–41 ЛУКА 8:22–25
ИСУС УСМИРЯВА БУРЯ В ГАЛИЛЕЙСКОТО ЕЗЕРО
Исус е имал дълъг и изморителен ден. Вечерта той казва на учениците: „Да отидем на другия бряг.“ Това е отсреща на Капернаум. (Марко 4:35)
Там, на източния бряг на Галилейското езеро е геразинската област, която е част от областта на Декапол. Градовете на Декапол са средище на гръцката култура, макар че там живеят и много юдеи.
Тръгването на Исус от Капернаум не остава незабелязано. Има и други лодки, които отплават. (Марко 4:36) Отсрещният бряг всъщност не е толкова далече. Галилейското езеро е дълго близо 21 км и в най–широката си част е приблизително 12 км, но не е плитко.
Въпреки че е съвършен, Исус е изморен от натоварения ден. Затова, след като отплават, ляга на една възглавница в задната част на лодката и заспива.
Някои от апостолите имат опит в плаването, но това пътуване няма да е леко. Езерото е заобиколено от планини, а повърхността му често е доста топла. Понякога от планините слиза по–хладен въздух, който при досег с топлата водна повърхност предизвиква внезапни, силни бури. Точно това става и сега. Скоро големи вълни връхлитат лодката и тя „започва да се пълни с вода“, така че всички са в опасност. (Лука 8:23) Но Исус продължава да спи.
С неимоверни усилия мъжете се опитват да насочват лодката, влагайки целия си опит от предишни бури. Но този път е различно. От страх за живота си те събуждат Исус с думите: „Спаси ни, Господарю! Загиваме!“ (Матей 8:25) Учениците се страхуват, че ще се удавят.
Като се събужда, Исус им казва: „Защо се страхувате, маловерци?“ (Матей 8:26) Тогава заповядва на вятъра и езерото: „Тихо! Спри!“ (Марко 4:39) Бурният вятър спира и езерото утихва. (Като описват тази забележителна случка, Марко и Лука първо наблягат на чудодейното усмиряване на бурята и после споменават липсата на вяра на учениците.)
Представи си как им въздейства това! От бушуващата стихия няма и следа. Езерото е утихнало напълно. Обзема ги силен страх и те си казват: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“ Те пристигат невредими на другата страна. (Марко 4:41 — 5:1) Вероятно останалите лодки са могли да се върнат на западния бряг.
Колко е утешително да знаем, че Божият син има власт над природните стихии! Когато по време на царското си управление насочи цялото си внимание към земята, всички хора ще живеят в безопасност, защото няма да има ужасяващи природни бедствия!