Да служим като посланици на богоугоден мир
„Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, . . . който проповядва мир!“ — ИСАИЯ 52:7.
1, 2. (а) Каква добра новина трябва да бъде проповядвана, както е предсказано в Исаия 52:7? (б) Какво означавали пророческите думи на Исаия в случая на древния Израил?
ИМА добра новина, която трябва да се известява! Тя е новина на мира — истинския мир. Тя е послание на спасението, което е свързано с Царството на Бога. Преди много време пророк Исаия писал за нея, и думите му били запазени за нас в Исаия 52:7, където четем: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!“
2 Йехова вдъхновил своя пророк Исаия да напише това послание за полза на древния Израил и за наша полза днес. Какво означава то? По времето, когато Исаия писал тези думи, народът на северното царство на Израил може вече да е бил взет в плен от асирийците. По–късно жителите на южното царство Юда щели да бъдат взети като пленници във Вавилон. Това било време на мъка и смут сред народа, защото хората не били послушни на Йехова и затова не притежавали мир с Бога. Както им казал Йехова, тяхното грешно поведение ги разделяло от техния Бог. (Исаия 42:24; 59:2–4) Но чрез Исаия Йехова предсказал, че в определеното време вратите на Вавилон щели да се разтворят широко. Хората на Бога щели да бъдат свободни да се върнат в земята си, за да възстановят храма на Йехова. Сион щял да бъде възстановен и поклонението на истинския Бог отново щяло да бъде принасяно в Йерусалим. — Исаия 44:28; 52:1, 2.
3. Как обещанието за възстановяване на Израил било също и пророчество за мир?
3 Това обещание за освобождение било също и пророчество за мир. Възстановяването им в страната, която Йехова бил дал на израилтяните, щяло да бъде доказателство за божията милост и за тяхното разкаяние. Това щяло да посочва, че те имали мир с Бога. — Исаия 14:1; 48:17, 18.
„Твоят Бог царува!“
4. (а) В какъв смисъл би могло да се каже през 537 г. пр.н.е., че ‘Йехова царува’? (б) Как Йехова променил нещата в полза на своя народ през следващите години?
4 Когато Йехова извършил това освобождение през 537 г. пр.н.е., било уместно да се направи съобщение за Сион: „Твоят Бог царува!“ Наистина, Йехова е ‘Царят на вечността’. (Откровение 15:3, NW) Но това освобождение на неговия народ било нова проява на неговото върховенство. То показало по поразителен начин превъзходството на неговата сила над най–могъщата човешка империя до онова време. (Йеремия 51:56, 57) В резултат на действието на духа на Йехова и други заговори срещу неговия народ били осуетени. (Естир 9:24, 25) Многократно Йехова се намесвал по най–различни начини, за да накара царете на Мидо–Персия да сътрудничат с изпълнението на неговата върховна воля. (Захария 4:6) Прекрасните събития, които станали по онова време, са записани за нас в библейските книги Ездра, Неемия, Естир, Агей и Захария. И само колко укрепващо е за нашата вяра да си ги припомняме отново!
5. Какви значителни събития са посочени в Исаия 52:13–53:12?
5 Но онова, което станало през 537 г. пр.н.е. и след това, било само началото. Веднага след пророчеството за възстановяването в глава 52, Исаия писал за идването на Месията. (Исаия 52:13–53:12) Чрез Месията, който се оказал Исус Христос, Йехова щял да осигури послание на освобождение и мир, което щяло да има дори още по–голямо значение от онова, което станало през 537 г. пр.н.е.
Най–великият пратеник на Йехова, носещ послание на мир
6. Кой е най–великият пратеник на Йехова, носещ послание на мир, и каква задача приложил той за себе си?
6 Исус Христос е най–великият пратеник на Йехова, носещ послание на мир. Той е Словото на Бога, личният говорител на Йехова. (Йоан 1:14) В съгласие с това, известно време след като бил покръстен в река Йордан, Исус се изправил в синагогата в Назарет и прочел на глас своята задача от Исаия, глава 61. Тази задача ясно показвала, че онова, което той бил изпратен да проповядва, включвало „освобождение“ и „отваряне [на] затвора“, както и възможност за придобиване на благоволението на Йехова. Но Исус направил повече, отколкото само да възвести едно послание на мир. Бог го бил изпратил също и за да осигури основата за траен мир. — Лука 4:16–21.
7. Какви са резултатите от мира с Бога, който е станал възможен чрез Исус Христос?
7 По време на Исусовото раждане ангели се появили пред овчарите край Витлеем, като възхвалявали Бога с думите: „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“ (Лука 2:8, 13, 14) Да, щяло да има мир за онези, към които Бог е проявил благоволение, защото са проявили вяра в мерките, които той е взел чрез своя Син. Какво щяло да означава това? То щяло да означава, че хората, макар и родени в грях, биха могли да придобият чиста позиция пред Бога, да имат одобрени взаимоотношения с Него. (Римляни 5:1) Те биха могли да се радват на вътрешното спокойствие, на мира, който не е възможен по никакъв друг начин. В определеното от Бога време ще настъпи освобождаване от всички последствия от греха, наследен от Адам — включително и от болестите и смъртта. Хората няма вече да бъдат слепи или глухи, или парализирани. Ще бъдат премахнати завинаги мъчителните недъзи и сърцераздирателните психични заболявания. Ще бъде възможно хората да се радват на живот в съвършенство завинаги. — Исаия 33:24; Матей 9:35; Йоан 3:16.
8. На кого се предлага богоугодният мир?
8 На кого се предлага този богоугоден мир? Той се предлага на всички, които проявяват вяра в Исус Христос. Апостол Павел писал, че ‘Отец благоволи чрез Христос да примири всичко със Себе Си, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст [мъченически стълб — NW]’. Апостолът добавил, че това сдобряване щяло да включва „небесните“ неща — тоест онези, които ще бъдат сънаследници с Христос в небето. То щяло да включва и „земните“ неща — тоест, онези, които ще получат благоволението да имат възможност да живеят завинаги на земята, когато тя бъде доведена до състоянието на пълен рай. (Колосяни 1:19, 20) Поради това, че са се възползували от стойността на Исусовата жертва и поради своето послушание спрямо Бога, идващо от сърцата им, всички те биха могли да се радват на сърдечно приятелство с Бога. — Сравни Яков 2:22, 23.
9. (а) На какви други взаимоотношения оказва влияние мирът с Бога? (б) Каква власт е поверил Йехова на своя Син, свързана с трайния мир по цялата земя?
9 Колко жизненоважен е този мир с Бога! Ако няма мир с Бога, не може да има траен или значим мир в които и да било други взаимоотношения. Мирът с Йехова е основата за истински мир на земята. (Исаия 57:19–21) Уместно е Исус Христос да е Князът на мира. (Исаия 9:6) На него, чрез когото хората могат да бъдат помирени с Бога, Йехова също е поверил управляващата власт. (Даниил 7:13, 14) А относно резултатите от княжеското управление на Исус върху човечеството Йехова обещава: ‘Мирът непрестанно ще се увеличава.’ — Исаия 9:7; Псалм 72:7.
10. Как Исус дал пример относно известяването на божието послание на мир?
10 Божието послание на мира е необходимо на цялото човечество. Исус лично дал пламенен пример относно проповядването му. Той вършел това в района на храма в Йерусалим, по планинските склонове, край пътя, той проповядвал на една самарянка до един кладенец, а също и в домовете на хората. Където и да имало хора, Исус създавал възможности да проповядва за мира и за Царството на Бога. — Матей 4:18, 19; 5:1, 2; 9:9; 26:55; Марко 6:34; Лука 19:1–10; Йоан 4:5–26.
Подготвени да вървят по стъпките на Христос
11. За каква работа подготвил Исус своите ученици?
11 Исус учел своите ученици да проповядват божието послание на мир. Те разбирали, че точно както Исус бил „верният и истински свидетел“ на Йехова, те също имали задължението да свидетелствуват. (Откровение 3:14; Исаия 43:10–12) Те гледали на Христос като на свой Водач.
12. Как Павел показал значението на проповедната дейност?
12 Апостол Павел разсъждавал относно значението на тази дейност, като казал: „Защото писанието казва: ‘Никой, който вярва в Него, не ще се посрами’.“ Тоест, никой, който проявява вяра в Исус Христос като Главен деятел на спасението, действуващ в името на Йехова, няма да бъде разочарован. Народностният произход на никой няма да бъде фактор, решаващ дали той е подходящ за спасение, тъй като Павел добавил: „Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото ‘всеки, който призове Господното име [името на Йехова — NW], ще се спаси’.“ (Римляни 10:11–13) Но как хората щели научат за тази възможност?
13. Какво било необходимо, за да чуят хората добрата новина, и как християните през първи век откликнали на тази нужда?
13 Павел обяснил тази нужда, като задавал въпроси, върху които всеки служител на Йехова ще направи добре да се замисли. Апостолът попитал: „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?“ (Римляни 10:14, 15) Историята на ранното християнство дава ярко свидетелство за това, че мъже и жени, млади и стари, откликнали на примера, даден от Христос и неговите апостоли. Те станали пламенни проповедници на добрата новина. Подражавайки на Исус, те проповядвали на хората навсякъде, където могли да ги намерят. С желание да не пропуснат никого, те изпълнявали своята служба както на обществени места, така и от къща на къща. — Деяния 17:17; 20:20, NW.
14. Как се оказало истина, че „нозете“ на онези, които известяват добрата новина, са „прекрасни“?
14 Разбира се, не всички посрещали любезно християнските проповедници. Въпреки това цитатът на Павел от Исаия 52:7 се оказал истина. След като задал въпроса „Как ще проповядват, ако не бъдат пратени?“, той добавил: „Както е писано: ‘Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!’“ Повечето от нас не мислят за краката си като за хубави, или прекрасни. Тогава какво означава това? Обикновено именно краката придвижват човека от място на място, когато той отива да проповядва на другите. Тези крака наистина представят личността. И ние можем да бъдем сигурни, че за много от онези, които чули добрата новина от апостолите и от други ученици на Исус Христос от първи век, тези ранни християни наистина били прекрасна гледка. (Деяния 16:13–15) И нещо повече — те били ценни в очите на Бога.
15, 16. (а) Как ранните християни показали, че те наистина са посланици на мир? (б) Какво може да ни помогне да изпълняваме службата си по същия начин, по който я изпълнявали християните от първи век?
15 Последователите на Исус имали послание на мира и те го носели по мирен начин. Исус дал на своите ученици следните напътствия: „И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.“ (Лука 10:5, 6) Шало̀м, или „мир“, е традиционен юдейски поздрав. Но напътствията на Исус се отнасяли до нещо много повече от това. Като ‘посланици от Христова страна’, неговите помазани ученици подканяли хората: „Примирете се с Бога.“ (2 Коринтяни 5:20) В съгласие с напътствията на Исус те разговаряли с хората за божието Царство и за това какво би означавало то за тях като отделни личности. Онези, които слушали, били благословени; онези, които отхвърлили посланието, изгубили.
16 Свидетелите на Йехова изпълняват своята служба днес по същия начин. Добрата новина, която те носят на хората, не е тяхна; тя принадлежи на Онзи, който ги е изпратил. Тяхната задача е да я занесат. Ако хората я приемат, те ще могат да очакват чудесни благословии. Ако я отхвърлят, те отхвърлят мира с Йехова Бог и с неговия Син Исус Христос. — Лука 10:16.
Миролюбиви в един неспокоен свят
17. Как трябва да се държим дори и когато се сблъскваме с груби хора, и защо?
17 Каквато и да е реакцията на хората, за служителите на Йехова е важно да помнят, че са посланици на богоугоден мир. Хората от света могат да започват разгорещени спорове и да изразяват гнева си, като казват остри думи или като крещят обиди върху онези, които са ги раздразнили. Може би някои от нас са правили същото в миналото. Но ако сме се облекли в новата личност и не сме част от света, ние няма да подражаваме на техните пътища. (Ефесяни 4:23, 24, 31; Яков 1:19, 20) Независимо от това как постъпват другите, ние ще прилагаме съвета: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ — Римляни 12:18.
18. Как трябва да откликнем, ако някой правителствен чиновник е груб към нас, и защо?
18 Понякога нашата служба може да ни изправи пред правителствени чиновници. Налагайки своята власт, те могат ‘да изискват’ от нас обяснение защо правим определени неща или защо се въздържаме от участие в определени дейности. Те може да искат да знаят защо проповядваме посланието, което проповядваме — послание, което изобличава фалшивата религия и което говори за края на настоящата система на нещата. Уважението ни към примера на Христос ще ни подтикне да проявим кротост и дълбоко уважение. (1 Петър 2:23; 3:15) Често такива чиновници са под натиск от страна на духовенството или може би от своите началници. Един кротък отговор може да им помогне да разберат, че нашата дейност не е заплаха за тях или за мира в обществото. Такъв отговор поражда дух на уважение, сътрудничество и мир у онези, които го приемат. — Тит 3:1, 2.
19. В какви дейности не участвуват никога Свидетелите на Йехова?
19 Свидетелите на Йехова са известни по цялата земя като хора, които не участвуват в борбите на света. Те не участвуват в световните конфликти относно расови, религиозни или политически въпроси. (Йоан 17:14) Понеже божието Слово ни нарежда да се подчиняваме на „висшестоящите власти“, ние дори няма да замисляме участие в прояви на граждански безредици, протестиращи срещу политиката на правителството. (Римляни 13:1, NW) Свидетелите на Йехова никога не са се присъединявали към някакво движение, насочено към събаряне на правителството. Като се имат предвид стандартите, които Йехова е определил за своите християнски служители, е немислимо те да участвуват в кръвопролития или насилие от всякакъв вид! Истинските християни не само говорят за мир; те живеят в хармония с това, което проповядват.
20. Какво показва историята на Вавилон Велики относно мира?
20 За разлика от истинските християни, онези, които представят религиозните организации на псевдохристиянството, не се оказаха посланици на мира. Религиите на Вавилон Велики — както църквите на псевдохристиянството, така и нехристиянските религии — са оправдавали, подкрепяли и всъщност са заставали начело на войните на народите. Освен това те са подстрекавали преследвания, и дори убийства на верни служители на Йехова. Затова Откровение 18:24 заявява относно Вавилон Велики: „И в него се намериха кърви от пророци и от светии, и от всичките заклани на земята.“
21. Как откликват много хора с честни сърца, когато виждат разликата в поведението на хората на Йехова и на онези, които живеят според фалшивата религия?
21 За разлика от религиите на псевдохристиянството и останалата част на Вавилон Велики, истинската религия е положителна, обединяваща сила. Исус Христос казал на своите истински последователи: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Това е любов, която надхвърля националните, социалните, икономическите и расовите граници, разделящи днес останалата част на човечеството. Виждайки това, милиони хора по цялата земя казват на помазаните служители на Йехова: „Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ — Захария 8:23.
22. Как гледаме ние на свидетелската работа, която сега трябва да бъде извършена?
22 Като народ на Йехова ние се радваме много на онова, което е било постигнато, но работата още не е завършена. След като посее семената и положи грижи за нивата, земеделецът не прекратява работата. Той продължава да работи особено в разгара на жетвата. Жетвата изисква постоянни, големи усилия. И точно днес се върши небивала досега жетва от поклонници на истинския Бог. Това е време на веселие. (Исаия 9:3) Вярно е, че се сблъскваме с противопоставяне и безразличие. Като отделни личности може би също полагаме усилия да се справим със сериозна болест, трудно семейно положение или икономически трудности. Но любовта към Йехова ни подтиква да продължаваме. Посланието, което ни е поверено от Бога, е нещо, което хората имат нужда да чуят. То е послание на мир. Да, то е посланието, което проповядвал самият Исус — добрата новина на Царството на Бога.
Как ще отговориш?
◻ Как се изпълнило пророчеството от Исаия 52:7 върху древния Израил?
◻ Как Исус доказал, че е най–великият пратеник, носещ послание на мир?
◻ Как апостол Павел свързал Исаия 52:7 с работата, в която участвуват християните?
◻ Какво се включва в това да бъдем посланици на мира в наши дни?
[Снимки на страница 13]
Като Исус, Свидетелите на Йехова са посланици на богоугоден мир
[Снимки на страница 15]
Свидетелите на Йехова остават миролюбиви, независимо от това как хората реагират на посланието за Царството