„Вярвам“

 1. Опиши какво чувства Марта и защо.

МАРТА не може да прогони от ума си мъчителната картина как полагат брат ѝ в гробница и запечатват входа с огромен камък. Сякаш същият този камък тежи на сломеното ѝ сърце. Тя все още не може да повярва, че обичният ѝ брат Лазар вече не е между живите. От смъртта му са изминали четири кошмарни дни — безкраен низ от сълзи и съболезнования.

2, 3. (а) Какво навярно изпитва Марта, когато вижда Исус? (б) Какво личи от нейните забележителни думи?

² Сега в покрайнините на планинското градче Витания пред Марта стои най–скъпият приятел на Лазар. При вида на Исус сърцето ѝ отново се свива от болка, защото той е единственият човек в света, който е можел да спаси брат ѝ. И все пак за Марта е утеха, че той е при нея. Разговорът им е кратък, но благият му поглед и дълбокото му състрадание отново стоплят душата ѝ. С въпросите си Исус насочва нейните мисли към вярата ѝ във възкресението. Това подбужда Марта да изрече забележителните думи: „Вярвам, че ти си Христос, Божият син, онзи, който трябваше да дойде в света.“ (Йоан 11:27)

³ Както личи от думите ѝ, Марта имала изключителна вяра. От малкото, записано за нея в Библията, можем да извлечем ценни поуки, които ще ни помогнат да укрепим и своята вяра. Затова нека разгледаме първия случай, в който Библията говори за Марта.

 4. Защо семейството на Марта било необичайно, и какви били взаимоотношенията им с Исус?

⁴ Няколко месеца по–рано, когато Лазар бил все още жив и здрав, в дома му във Витания се очаквал важен гост — Исус Христос. Очевидно Лазар живеел под един покрив с двете си сестри Марта и Мария, което било необичайно за времето си. Някои учени предполагат, че Марта била най–голямата, понеже я виждаме в ролята на домакиня и понякога е спомената първа. (Йоан 11:5) Не е известно дали някой от тримата някога е бил женен. Така или иначе, те били близки приятели с Исус. По време на службата си в Юдея, където срещал много враждебност и противопоставяне, Исус често отсядал в дома им. Несъмнено той много ценял този пристан, в който намирал сигурност и подкрепа.

5, 6. (а) Защо Марта била особено заета покрай посещението на Исус? (б) Какво направила Мария, когато той пристигнал?

⁵ Марта допринасяла много за удобството и уюта в дома. Като трудолюбива домакиня, тя непрекъснато била заета с нещо. И този случай не бил изключение. Тя решила да приготви различни ястия за почетния гост, който навярно не дошъл сам. В онези дни гостоприемството било много важно. Когато пристигнел гост, го посрещали с целувка, събували сандалите му, измивали краката му и намазвали главата му с освежително благоуханно масло. (Прочети Лука 7:44–47.) На госта се поднасяла най–хубавата храна и се осигурявало най–удобното място за почивка.

⁶ Марта и Мария имали много работа. Мария, която някои смятат за по–чувствителната и умислената от двете, несъмнено в началото помагала на сестра си. Но когато Исус пристигнал, нещата се променили. Той използвал случая да сподели с другите духовни истини. За разлика от религиозните водачи по онова време Исус уважавал жените и с радост ги учел за Божието Царство, основната тема на проповедната му дейност. Развълнувана от тази възможност, Мария седнала в краката му и жадно попивала всяка дума.

7, 8. Защо Марта била притеснена, и как дала израз на недоволството си?

⁷ Можем да си представим колко притеснена била Марта. Тъй като трябвало да подготви много храна и да посрещне подобаващо гостите, напрежението ѝ растяло с всяка изминала минута. Докато сновяла напред–назад и гледала как сестра ѝ седи със скръстени ръце, може би въздишала с неодобрение и се мръщела — все пак не можела да свърши всичко сама!

⁸ Накрая не се сдържала и прекъснала Исус, като казала: „Господарю, нима за тебе е без значение, че сестра ми ме остави сама да домакинствам? Кажи ѝ да дойде и да ми помогне.“ (Лука 10:40) Това били силни думи. В някои преводи нейният въпрос гласи: „Господи, не Те ли е грижа...“ Тя поискала също от Исус да смъмри Мария и да ѝ каже да се залови за работа.

9, 10. (а) Как отговорил Исус на Марта? (б) Откъде знаем, че той не я упреквал за усърдната ѝ работа?

⁹ Отговорът на Исус може би изненадал Марта, както изненадва доста читатели на Библията днес. Той меко казал: „Марта, Марта, ти се тревожиш и безпокоиш за много неща, но малко са необходими, или дори само едно. Мария обаче избра по–доброто и то няма да ѝ бъде отнето.“ (Лука 10:41, 42) Какво имал предвид Исус? Дали че Марта не се интересува от духовните неща? Или че старанието ѝ да подготви богата трапеза е излишно?

¹⁰ Съвсем не. Исус ясно виждал, че подбудите ѝ са искрени и добри. Освен това не смятал, че щедрите прояви на гостоприемство са непременно погрешни. По–рано той с удоволствие присъствал на „голямо угощение“, което Матей направил в негова чест. (Лука 5:29) Въпросът не бил в ястията на Марта, а в нейните приоритети. Тя била толкова погълната от домакинската работа, че забравила най–важното. Какво било то?

11, 12. Как Исус укорил Марта?

¹¹ Исус, единородният Син на Йехова Бог, бил в дома на Марта, за да говори за истината. Нищо не било по–важно — нито вкусните ѝ ястия, нито останалите ѝ приготовления! Несъмнено Исус се натъжил, че Марта пропуска уникалната възможност да укрепи вярата си, но уважил решението ѝ.a Тя обаче нямала право да иска от него да застави Мария да направи същото.

¹² Ето защо Исус меко укорил Марта. Той два пъти я назовал по име, за да я успокои, след което я уверил, че не е нужно „да се тревожи и безпокои за много неща“. Едно–две ястия щели да бъдат напълно достатъчни, особено при наличието на такова изобилие от духовна храна. Затова Исус в никакъв случай нямало да отнеме от Мария „по–доброто“, което била избрала — възможността да се учи от него!

13. Какво можем да научим от думите на Исус към Марта?

¹³ Последователите на Христос днес могат да научат много от този разказ. Нищо не бива да ни пречи да удовлетворяваме „духовните си нужди“. (Мат. 5:3) Макар че щедростта и трудолюбието на Марта са достойни за подражание, не искаме толкова „да се тревожим и безпокоим“ за по–маловажните аспекти на гостоприемството, че да пренебрегнем най–важното. Ние не се събираме със събратята си, за да се наслаждаваме на кулинарни специалитети, а преди всичко за взаимно насърчение и обмяна на духовни дарове. (Прочети Римляни 1:11, 12.) При такива случаи и най–скромната трапеза е напълно достатъчна.

14. Защо можем да сме сигурни, че Марта приела поправянето на Исус?

¹⁴ Дали Марта приела укора на Исус и си взела поука? Няма нужда да гадаем. В началото на своя вълнуващ разказ за брата на Марта апостол Йоан казва: „Исус обичаше Марта, сестра ѝ и Лазар.“ (Йоан 11:5) Били изминали няколко месеца от описаното по–горе посещение на Исус във Витания. Очевидно Марта не се сърдела на Исус, а взела присърце любещия му съвет. И в това отношение тя ни е оставила чудесен пример на вяра. Та кой от нас от време на време не се нуждае от поправяне!

15, 16. (а) Какво вероятно правела Марта, докато брат ѝ бил болен? (б) Защо надеждите на Марта и Мария били разбити?

¹⁵ Когато брат ѝ се разболял, Марта несъмнено полагала много грижи за него. Тя правела всичко по силите си да облекчи страданията му и да му помогне да оздравее. Въпреки това състоянието му се влошавало. Двете сестри били неотлъчно до него. Навярно Марта често се вглеждала в изпитото лице на брат си и си спомняла всичките им години заедно, през които споделяли и радост, и тъга.

¹⁶ Когато видели, че вече с нищо не могат да помогнат на Лазар, Марта и Мария изпратили известие на Исус. По това време той проповядвал на около два дни път от Витания. Съобщението им било кратко: „Ето, Господарю, твоят скъп приятел е болен.“ (Йоан 11:1, 3) Те знаели, че Исус обича брат им, и вярвали, че ще направи каквото може, за да помогне на приятеля си. Може би се надявали, че той ще пристигне, преди да е станало твърде късно. Но надеждите им били разбити — Лазар починал.

17. Защо Марта била в недоумение, и как реагирала, когато чула, че Исус идва?

¹⁷ Опечалените Марта и Мария организирали погребението и посрещнали много посетители от Витания и околностите, които дошли да изкажат съболезнованията си. Времето минавало, но все още нямало вести от Исус. Марта била в недоумение. Накрая, четири дни след смъртта на Лазар, тя чула, че Исус наближава града. Енергична както винаги, дори в този тежък момент Марта се втурнала да посрещне Исус, без да каже на Мария къде отива. (Прочети Йоан 11:18–20.)

18, 19. Каква надежда изразила Марта, и защо вярата ѝ била забележителна?

¹⁸ Когато видяла Господаря, Марта изрекла на глас мисълта, която измъчвала двете сестри през последните няколко дни: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ Въпреки това тя не била изгубила вяра и надежда, както личи от следващите ѝ думи: „И все пак дори и сега знам, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде.“ Отговорът на Исус несъмнено укрепил вярата ѝ: „Брат ти ще възкръсне.“ (Йоан 11:21–23)

¹⁹ Марта помислила, че Исус говори за бъдещото възкресение, и казала: „Знам, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ (Йоан 11:24) Вярата ѝ в това учение била забележителна. Някои юдейски религиозни водачи, наричани садукеи, отричали възкресението, въпреки че то било ясно учение на боговдъхновеното Писание. (Дан. 12:13; Мар. 12:18) Марта знаела, че Исус проповядва за възкресението и дори е възкресил няколко души, макар че никой от тях не бил мъртъв толкова дълго, колкото Лазар. Тя обаче не предполагала какво щяло да стане след малко.

20. Обясни значението на незабравимите думи на Исус от Йоан 11:25–27 и отговора на Марта.

²⁰ Тогава Исус казал незабравимите думи: „Аз съм възкресението и животът.“ Йехова Бог е дал на своя Син властта в бъдеще да възкреси милиони хора по цялата земя. Исус попитал Марта: „Вярваш ли в това?“ Тя отговорила с думите, цитирани в началото на главата. Марта вярвала, че Исус е Христос (или Месията), Синът на Йехова Бог и онзи, чието идване в света било предсказано от пророците. (Йоан 5:28, 29; прочети Йоан 11:25–27)

21, 22. (а) Как Исус показал чувствата си към хората, които са загубили близък човек? (б) Опиши възкресението на Лазар.

²¹ Дали Йехова Бог и неговият Син Исус Христос ценят такава вяра като проявената от Марта? Последвалите събития дават ясен отговор на този въпрос. Марта бързо отишла да повика сестра си. Тя видяла как Исус силно се натъжил, докато разговарял с Мария и другите опечалени, и как сълзи потекли от очите му. Той не криел мъката, която изпитвал, като виждал болката, съпътстваща смъртта. Марта чула как Исус наредил камъкът да бъде отместен от гробницата на брат ѝ. (Йоан 11:28–39)

²² Разсъдлива както обикновено, Марта възразила, че сигурно тялото вече мирише, защото са минали четири дни от смъртта на Лазар. Исус ѝ напомнил: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“ Така и станало. Тя видяла как със сила от Йехова Бог Исус възкресил Лазар! Навярно до края на живота си Марта помнила ясно случилото се през този ден. Исус извикал: „Лазаре, излез!“ От гробницата се чул приглушен шум, когато мъжът станал и все още увит с погребални превръзки, бавно се запътил към изхода. Тогава Исус заповядал: „Разповийте го и го оставете да си върви.“ Можем да си представим с каква радост Марта и Мария се хвърлили в обятията на брат си. (Прочети Йоан 11:40–44.) Тежък камък паднал от сърцето на Марта!

23. Какво искат да направят Йехова и Исус за тебе, и какво се изисква от твоя страна?

²³ Този разказ показва, че възкресението на мъртвите не е просто блян, а утешително библейско учение и доказан исторически факт. (Йов 14:14, 15) Йехова и неговият Син искат да възнаградят всички, които проявяват вяра, както направили в случая на Марта, Мария и Лазар. Те ще възнаградят и тебе, ако имаш силна вяра.

24. При кой случай Марта е спомената за последен път в Библията?

²⁴ Библията споменава Марта само още веднъж — в началото на последната седмица от живота на Исус на земята. Тъй като знаел какви трудности му предстоят, Исус отново избрал да отседне в спокойния дом на приятелите си във Витания, само на 3 километра от Йерусалим. Исус и Лазар вечеряли в дома на прокажения Симон, а Марта им прислужвала. (Йоан 12:2)

25. Защо е благословия, че в сборовете днес има жени като Марта?

²⁵ Колко присъщо на тази трудолюбива жена! Когато Библията я споменава за първи път, тя работи. Когато последно четем за нея, тя отново работи и всеотдайно се грижи за другите. Християнските сборове днес са благословени с жени като Марта — решителни и щедри сестри, чиято вяра ги подбужда винаги да дават най–доброто от себе си. Навярно Марта продължила да проявява силна вяра, която щяла да ѝ помогне при предстоящите изпитания.

26. Как вярата на Марта ѝ помогнала?

²⁶ Само след няколко дни Марта станала свидетелка на ужасната смърт на скъпия си Господар Исус. Освен това същите лицемери, които го убили, искали да убият и Лазар, тъй като заради възкресението му мнозина повярвали в Исус. (Прочети Йоан 12:9–11.) И разбира се, в крайна сметка смъртта разделила Марта от близките ѝ. Не знаем как и кога станало това, но можем да сме напълно сигурни, че силната вяра на Марта ѝ помогнала да издържи до края. Нека подражаваме на прекрасния ѝ пример!