Апостолите искат знак

Вторник следобед е и 11 нисан е към края си. Приключва и усилената дейност на Исус на земята. През последните няколко дни той е поучавал в храма, а после е нощувал извън града. „Рано сутринта всички хора са идвали при него в храма, за да го слушат“, водени от големия си интерес. (Лука 21:37, 38) Сега, когато това е свършило, Исус е на Маслиновата планина с четирима от апостолите — Петър, Андрей, Яков и Йоан.

Те са дошли при него насаме. Притеснени са за храма, защото Исус току–що е предсказал, че камък върху камък няма да остане от него. Но ги вълнува и друго. Преди време Исус ги е подканил: „Бъдете готови, защото Човешкият син ще дойде в час, за който не предполагате.“ (Лука 12:40) Той също им е говорил за „деня, когато ще се яви Човешкият син“. (Лука 17:30) Имат ли някаква връзка тези думи с изказването му за храма? Апостолите са много любопитни и питат: „Кажи ни кога ще стане това и какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на тази система?“ (Матей 24:3)

Те може би имат предвид края на храма, който виждат наблизо. Освен това питат за присъствието на Човешкия син. Може би си спомнят притчата за „човека от благородно потекло“, който тръгва на път, „за да получи царска власт и да се върне“. (Лука 19:11, 12) Чудят се и какво ще представлява „завършекът на тази система“.

В своя изчерпателен отговор Исус дава знак, който показва кога ще настъпи краят на настоящата юдейска система, включително и на храма. Но и не само това. Този знак ще помогне на християните в бъдеще да определят кога е неговото „присъствие“ и колко близо е краят на цялата система.

С течение на годините апостолите виждат изпълнението на Исусовото пророчество. Наистина много от нещата започват да се изпълняват, докато те са живи. Затова 37 години по–късно, през 70 г., бдителните християни не са неподготвени за унищожението на юдейската система и храма. Но не всичко, което предсказва Исус, всъщност се изпълнява до 70 г. Тогава какво още ще бележи присъствието му в царска власт? Той разкрива отговора на апостолите си.

Исус предсказва, че ще има „войни на различни места“ и че „народ ще се вдигне срещу народ и царство срещу царство“. (Матей 24:6, 7) Освен това „ще има силни земетресения и на много места ще има смъртоносни зарази и недостиг на храна“. (Лука 21:11) Исус предупреждава учениците: „Хората ще ви залавят [и] ще ви преследват.“ (Лука 21:12) Ще се появят лъжливи пророци и ще подмамят мнозина. Беззаконието ще нарасне и любовта на повечето хора ще охладнее. Исус добавя и че „добрата новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят“. (Матей 24:14)

Въпреки че Исусовото пророчество се изпълнява в известна степен до и по време на унищожението на Йерусалим от римляните, възможно ли е то да има и следващо, по–голямо изпълнение? Виждаш ли доказателствата, че главното му изпълнение е именно днес?

Един аспект от знака за присъствието на Исус е появата на „отвратителното нещо, което причинява опустошение“. (Матей 24:15) „Отвратителното нещо“ в лицето на „разположените на стан [римски] войски“ със своите езически знамена се появява през 66 г. Римляните обсаждат Йерусалим и подкопават част от стените му. (Лука 21:20) Така „отвратителното нещо“ застава където не бива, на „святото място“ на юдеите.

Исус предсказва още: „Ще настъпи голямо бедствие, каквото не е ставало от началото на света досега и каквото няма да стане повече.“ През 70 г. римляните унищожават Йерусалим. Това опустошение на „светия град“ и храма на юдеите наистина е голямо бедствие, при което загиват хиляди. (Матей 4:5; 24:21) То е далеч по–голямо от всички беди, сполитали града и народа дотогава, и слага край на вековната уредба за поклонение на юдеите. Следователно по–голямото изпълнение на Исусовото пророчество, когато и да настъпи, ще е наистина страховито.

Разговорът на Исус с апостолите не е приключил. Сега той ги предупреждава да не следват „лъжливи христосовци и лъжливи пророци“. Някои ще се опитват, както казва Исус, „да подмамят дори и избраните, ако е възможно“. (Матей 24:24) Но те няма да бъдат подмамени. За разлика от лъжливите христосовци, чиято поява ще е видима, присъствието на Исус ще е невидимо.

Говорейки за по–голямо бедствие, което ще настъпи в края на днешната система, Исус казва: „Слънцето ще потъмнее, луната няма да дава светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.“ (Матей 24:29) Апостолите, които чуват това, не знаят какво точно ще се случи, но със сигурност ще е страшно.

Как тези събития ще засегнат човечеството? Исус казва: „Хората ще припадат от страх, очаквайки онова, което ще сполети света, защото небесните сили ще се разклатят.“ (Лука 21:26) Всъщност той описва най–мрачния период от човешката история.

Насърчителното е, че не всички ще жалеят, когато Човешкият син дойде „със сила и голяма слава“. (Матей 24:30) Исус вече е посочил, че Бог ще се намеси „заради избраните“. (Матей 24:22) Как тогава тези верни ученици трябва да реагират на потресаващите събития, описани от Исус? Той казва: „Когато започне да става всичко това, се изправете и повдигнете главите си, защото избавлението ви наближава.“ (Лука 21:28)

Как обаче учениците на Исус, които живеят през този период, да разберат, че краят е близо? Той разказва притча за една смокиня: „Когато клонките ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че лятото наближава. Така и вие, щом видите всичко това, знайте, че Човешкият син е близо, пред вратата. Казвам ви истината, това поколение няма да премине, докато не станат всички тези неща.“ (Матей 24:32–34)

Щом видят изпълнението на различните аспекти на знака, учениците, които живеят в този забележителен период, трябва да разберат, че краят наближава. Исус казва:

„Никой не знае кога е този ден и час, нито небесните ангели, нито Синът, а само Бащата. Защото каквито бяха Ноевите дни, такова ще бъде и присъствието на Човешкия син. В онези дни преди потопа хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега. Те не обръщаха внимание на онова, което ставаше, докато не дойде потопът и не унищожи всички тях, такова ще бъде и присъствието на Човешкия син.“ (Матей 24:36–39) Събитието, което Исус използва за сравнение, а именно Потопът в дните на Ной, засегнало целия свят.

Апостолите, които са с Исус на Маслиновата планина, без съмнение осъзнават, че трябва да бъдат нащрек. Той казва: „Внимавайте обаче какво правите, за да не натежат сърцата ви от преяждане, препиване и житейски грижи, и онзи ден да ви връхлети неочаквано, като примка. Защото той ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя. Затова останете будни и през цялото време се молете усърдно, за да успеете да избегнете всичко онова, което трябва да се случи, и да застанете пред Човешкия син.“ (Лука 21:34–36)

Исус още веднъж показва, че обхватът на пророчеството му не е ограничен. То няма да се изпълни след няколко десетилетия и да засегне само Йерусалим и юдейския народ. Описаните от Исус събития ще дойдат „върху всички, които живеят по цялата земя“.

Той казва, че учениците му ще трябва да бъдат бдителни и готови. Исус набляга на това с друга притча: „Знайте, че ако стопанинът на дома знаеше по кое време ще дойде крадецът, щеше да стои буден и да не му позволи да се промъкне в къщата. Затова и вие бъдете готови, защото Човешкият син идва в час, в който не го очаквате.“ (Матей 24:43, 44)

След това Исус дава на учениците си основание да мислят положително, като ги уверява, че по време на изпълнението на пророчеството ще има един бдителен и деен „роб“. Той описва ситуация, която апостолите лесно могат да си представят: „Кой всъщност е верният и разумен роб, когото господарят му е поставил над своите слуги, за да им дава храна навреме? Щастлив е този роб, чийто господар при завръщането си го завари да прави това! Казвам ви истината, той ще го назначи да се грижи за всичките му притежания.“ Ако обаче „робът“ стане зъл и се отнася лошо към другите, господарят „ще го накаже най–сурово“. (Матей 24:45–51; сравни Лука 12:45, 46)

Исус няма предвид, че част от последователите му ще станат зли. Каква тогава е поуката за учениците? Той иска те да останат бдителни и дейни, както пояснява с още една притча.