Не позволявай натискът на общественото мнение да ти влияе
ВЪЗГЛЕДИТЕ за това какво е подходящо или неприемливо, какво е достойно за похвала или за презрение се различават в отделните страни и се променят с течение на времето. Затова, когато в Библията четем за събития от далечното минало, трябва да вземаме предвид общественото мнение и ценностите в библейски времена, вместо да прилагаме собствените си стандарти спрямо онова, което четем.
Да вземем за пример две понятия, които често се срещат в Християнските гръцки писания — честта и срамът. За да разберем по–добре библейските откъси, в които се говори за чест и срам, трябва да помислим как хората по онова време възприемали тези понятия.
Обществените ценности през първи век
Един учен казва: „В културата на гърците, римляните и юдеите се придавало голямо значение на честта и срама. Мъжете живеели и умирали в стремежа си към чест, авторитет, слава, одобрение и уважение.“ Поради тези общоприети ценности мнозина се влияели от мнението на другите.
За хората по онова време, които били обсебени от идеята за превъзходство над останалите, най–важни били общественото положение, ранга и честта. Честта представлявала стойността на човек не само в собствените му очи, но и в очите на другите. Да се окаже чест на някого, означавало той да получи публично признание, че е оправдал очакванията на обществото, както и да му се отдаде полагащото му се внимание, тъй като притежава забележително богатство, длъжност или позиция. Човек можел да получи чест и като извърши благородни дела или покаже, че превъзхожда останалите. От друга страна, срамът, или позорът, бил свързан с публично унижение и подигравки. Това не било само вътрешно чувство или резултат от действието на съвестта, а било предизвикано от общественото неодобрение.
Когато Исус говорел за човек, който получава „най–почетното място“ или „най–последното място“ на едно угощение, според тогавашните разбирания това било въпрос на чест и срам. (Лука 14:8–10) Поне два пъти учениците на Исус спорели „кой от тях е най–велик“. (Лука 9:46; 22:24) С това показали какво било от изключителна важност в обществото, в което живеели. От своя страна, гордите и амбициозни юдейски религиозни водачи сметнали, че с проповедната си дейност Исус отправя предизвикателство спрямо честта и авторитета им. Но опитите им да покажат, че го превъзхождат, като спорели с него пред множествата, винаги се проваляли. (Лука 13:11–17)
Друга идея, която била част от мисленето на юдеите, гърците и римляните, била свързана със срама да бъдеш „заловен и публично обвинен в престъпление“. За човек било унизително да бъде вързан или затворен. Подобно отношение го излагало пред приятелите, семейството и обществото като цяло, независимо дали накрая бил признаван за виновен, или не. Опетнената репутация можела да унищожи самоуважението му и да навреди на неговите взаимоотношения с другите. Още по–срамно от връзването било унижението да бъдеш съблечен или бит. Такова отношение предизвиквало презрение и присмех и отнемало честта на човека.
Екзекуцията на мъченически стълб представлявала най–голямото възможно унижение. Ученият Мартин Хенгел казал, че подобна смърт била „наказание, достойно само за робите“, и „затова [смъртта на мъченически стълб] била символ на изключително унижение, срам и мъчение“. На родителите и приятелите на човек, опозорен по подобен начин, бил оказван натиск да се отрекат от него. Тъй като смъртта на Христос била именно такава, всички, които искали да бъдат християни през първи век, трябвало да понасят присмех от обществото. За повечето хора вероятно било абсурдно някой открито да заяви, че е последовател на човек, който бил прикован на стълб. Апостол Павел писал: „Проповядваме за прикования на стълб Христос, който за юдеите е препятствие, а за другите народи — глупост.“ (1 Кор. 1:23) Как първите християни се справили с това предизвикателство?
Различни ценности
Християните през първи век се подчинявали на законите и се стараели да избягват срама да бъдат обвинени в погрешно поведение. Апостол Петър писал: „Нека никой от вас не страда като убиец, крадец, злодей или като такъв, който се бърка в работите на другите.“ (1 Пет. 4:15) Исус обаче предсказал, че учениците му щели да понасят преследване заради неговото име. (Йоан 15:20) Петър писал: „Ако [някой] страда като християнин, нека да не се срамува, но да прославя Бога.“ (1 Пет. 4:16) С това, че не се срамували да понасят страдания като последователи на Христос, първите християни показвали, че отхвърлят общоприетите норми по онова време.
Християните не можели да позволят стандартите на другите да ръководят поведението им. Прикованият на стълб Месия бил глупост за хората през първи век. Този възглед може да е оказвал натиск на християните да следват общоприетия начин на мислене. Но щом вярвали, че Исус е Месията, те трябвало да го следват, дори ако се налагало да понасят присмех. Исус заявил: „Ако някой се срамува от мене и от моите думи сред това поколение, което прелюбодейства и е грешно, тогава и Човешкият син ще се срамува от него, когато дойде в славата на своя Баща заедно със светите ангели.“ (Мар. 8:38)
Днес се сблъскваме с натиск от страна на съученици, съседи и колеги да изоставим християнския си начин на живот. Те може да се опитват да ни накарат да участваме в неморални, нечестни или други съмнителни дейности. Такива хора може би искат да изпитаме срам заради решението си да отстояваме правилните принципи. Как трябва да реагираме?
Подражавай на онези, които презрели срама
За да запази неопетнеността си пред Йехова, Исус понесъл възможно най–унизителната екзекуция. „Той понесе смърт на мъченически стълб, презирайки срама.“ (Евр. 12:2) Враговете на Исус му удряли плесници, заплювали го, съблекли горната му дреха, били го, провесили го на стълб и го ругаели. (Мар. 14:65; 15:29–32) Исус обаче презрял срама, който те се опитали да му навлекат. Как успял? Той бил решен да не се отказва въпреки грубото отношение. Исус знаел, че не е загубил достойнството си в очите на Йехова, и несъмнено не търсел слава от хората. Въпреки че Исус понесъл смъртта на роб, Йехова го възвеличил, като го възкресил и поставил на най–почетната позиция — да бъде втори след Бога в небесата. Във Филипяни 2:8–11 четем: „[Христос Исус] се смири и беше послушен чак до смърт, и то смърт на мъченически стълб. Затова и Бог го възвеличи и милостиво му даде името, което е над всяко друго име, така че пред името на Исус да преклонят коляно всички, които са на небесата, всички, които са на земята, и всички, които са под земята, и всеки с езика си открито да признае, че Исус Христос е Господар, за слава на Бога, Бащата.“
Исус не бил безчувствен спрямо срама, свързан с екзекуцията му. Поради факта, че бил осъден като богохулник, Божият син бил загрижен за укора, който можело да бъде нанесен на Баща му. Исус помолил Йехова да му спести това унижение с думите: „Татко, ... махни от мене тази чаша.“ Въпреки това той се подчинил на Божията воля. (Мар. 14:36) Исус издържал страданията, които му били причинени, и презрял срама. Та нали този срам щял да бъде само в умовете на онези, които били възприели напълно ценностната система на тогавашното общество. Исус определено не бил сред тях.
Учениците на Исус също били арестувани и бити. Това им донесло позор и мнозина ги мразели. Но те не се обезсърчили. Истинските ученици устояли на натиска на общественото мнение и презрели срама. (Мат. 10:17; Деян. 5:40; 2 Кор. 11:23–25) Те знаели, че трябва ‘да вземат мъченическия си стълб и да следват Исус непрекъснато’. (Лука 9:23, 26)
А ние днес? Нещата, които светът смята за глупави, слаби и неблагородни, за Бога са мъдри, силни и достойни за почит. (1 Кор. 1:25–28) Нима не би било глупаво и ограничено от наша страна да се съобразяваме изцяло с общественото мнение?
Всеки, който желае да бъде почитан, трябва да се съобразява с онова, което светът мисли за него. От друга страна, подобно на Исус и неговите последователи през първи век, ние желаем Йехова да бъде наш приятел. Затова почитаме всичко, което е достойно за почит в неговите очи, и презираме онова, което той смята за срамно.
[Снимка на страница 4]
Исус не бил повлиян от възгледа на света за срама