„Йехова, Бог милостив и състрадателен“

„Йехова, Йехова, Бог милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост и истина.“ — ИЗХОД 34:6, NW.

 1. (а) Каква утеха дава Библията на хората, които са преживели това техен близък да се отклони от истинското поклонение? (б) Как гледа Йехова на съгрешилите?

„МОЯТА дъщеря ми каза, че не иска повече да бъде част от християнския сбор — споделя един баща християнин. — Дни, седмици, дори месеци след това усещах мъчителна болка в тялото си. Беше по–лошо от смърт.“ Наистина е мъчително да видиш как близък човек се отклонява от пътеката на чистото поклонение. Дали си преживял нещо подобно? Ако си изпитал подобна мъка, ще бъдеш утешен от познанието, че Йехова ти съчувствува. (Изход 3:7; Исаия 63:9) Но как гледа той на такива съгрешили личности? Библията показва, че Йехова милостиво ги кани да бъдат възстановени в благосклонността му. Той убеждавал бунтовните юдеи от времето на Малахия: „Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас.“ — Малахия 3:7.

 2. Как Библията показва, че милостта е съществена част от личността на Йехова?

² Божията милост била показана на Моисей на Синайската планина. Там Йехова се разкрил като „Бог милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост и истина“. (Изход 34:6, NW) Това изявление подчертава, че милостта е съществена част от личността на Йехова. Той ‘иска всички да дойдат на покаяние’ — писал християнският апостол Петър. (2 Петър 3:9) Разбира се, божията милост не е безгранична. Той „никак не обезвинява виновния“, било казано на Моисей. (Изход 34:7; 2 Петър 2:9) И въпреки това „Бог е любов“, а милостта е значителна част от това качество. (1 Йоан 4:8; Яков 3:17) Йехова „не държи гнева Си винаги“ и „Му е угодно да показва милост“. — Михей 7:18, 19.

 3. Как възгледът на Исус относно милостта се противопоставя на възгледа на книжниците и фарисеите?

³ Исус бил съвършено отражение на своя небесен Баща. (Йоан 5:19) Неговото милостиво отношение към грешниците не било оправдаване на греховете им, но израз на същите нежни чувства, които той проявявал спрямо физически болните хора. (Сравни Марко 1:40, 41.) Да, Исус поставил милостта сред „по–важните неща“ на божия закон. (Матей 23:23) За разлика от него, чрез своите буквалистични разбирания на справедливостта книжниците и фарисеите обикновено пренебрегвали напълно милостта. Когато видели Исус да общува с грешници, те се оплакали: „Тоя приема грешниците и яде с тях.“ (Лука 15:1, 2) Исус отговорил на обвинителите си с три словесни илюстрации, всяка от които подчертавала божията милост.

 4. Какви две словесни илюстрации разказал Исус, и каква била идеята на всяка една от тях?

⁴ Първо Исус разказал за един мъж, който оставил деветдесет и деветте си овце, за да търси една изгубена овца. Какво искал да каже с това? „Ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведника, които нямат нужда от покаяние.“ След това Исус разказал за една жена, която търсила една изгубена драхма и като я намерила, се зарадвала. Как обяснил той това? „Има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.“ Исус разказал своята трета словесна илюстрация под формата на притча.a Мнозина смятат тази притча за най–прекрасния разказ, казван някога. Разглеждането на тази притча ще ни помогне да разберем божията милост и да ѝ подражаваме. — Лука 15:3–10.

Един бунтовен син напуска дома си

 5, 6. Как по–младият син от третата притча на Исус проявил очебийна липса на благодарност?

⁵ „Някой си човек имаше двама сина. И по–младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни по–младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.“ — Лука 15:11–13.b

⁶ По–младият син в тази притча проявил очебийна липса на благодарност. Той първо си поискал наследството, а след това го пропилял „с разпуснатия си живот“. Изразът ‘разпуснат живот’ е преведен от една гръцка дума, означаваща „разпътно живеене“. Един учен казва, че тази дума „изразява крайното изоставяне на всякакви морални принципи“. Основателно младият мъж от притчата на Исус често е наричан блуден, дума, която характеризира дадената личност като безпътна и развратна.

 7. Кой днес прилича на блудния син, и защо много такива хора търсят независимост в „далечна страна“?

⁷ Има ли днес хора, които приличат на блудния син? Да. За съжаление, неколцина са напуснали сигурния „дом“ на нашия небесен Баща, Йехова. (1 Тимотей 3:15) Някои от тях смятат, че средата в дома на Бога е прекалено строга, че грижовният поглед на Йехова е повече пречка, отколкото защита. (Сравни Псалм 32:8.) Ето случилото се с една християнка, която била възпитана според библейските принципи, но по–късно започнала да злоупотребява с алкохол и наркотици. Като оценява този минал вече мрачен период от своя живот, тя казва: „Исках да докажа, че сама мога да си уредя живота по–добре. Исках да правя каквото исках и не желаех някой да ми казва друго.“ Подобно на блудния син, и тази жена търсела независимост. Трагичните последици били, че поради небиблейските си дела тя трябвало да бъде изключена от християнския сбор. — 1 Коринтяни 5:11–13.

 8. (а) Каква помощ може да се предложи на тези, които желаят да живеят в противоречие с божиите стандарти? (б) Защо човек трябва да размисли трезво за своя избор относно поклонението?

⁸ Наистина е мъчително, когато събрат по вяра прояви желание да живее в противоречие с божиите стандарти. (Филипяни 3:18) Когато се случи нещо такова, старейшините и други хора, притежаващи духовна годност, се стремят да поправят съгрешилия. (Галатяни 6:1) Но въпреки това никой не е принуждаван насила да приеме ярема на това да си ученик на Христос. (Матей 11:28–30; 16:24) Когато пораснат, и младежите също трябва да направят личен избор относно поклонението. В крайна сметка всеки един от нас притежава свободна воля и ще бъде отговорен лично пред Бога. (Римляни 14:12) Разбира се, ние ще ‘пожънем каквото посеем’ — урок, който блудният син скоро щял да получи. — Галатяни 6:7, 8.

Безнадеждност в далечна страна

 9, 10. (а) Каква промяна в обстоятелствата изпитал блудният син, и как реагирал на това? (б) Онагледи с пример как някои хора, които изоставят истинското поклонение днес, изпадат в същото окаяно положение като блудния син.

⁹ „И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. И отиде да се представи на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините, но никой не му даваше.“ — Лука 15:14–16.

¹⁰ Макар и без средства, блудният син все още не мислел за връщане в къщи. Вместо това той отишъл при един от гражданите на тази страна и той му дал работа да пасе свине. Тъй като според Моисеевия закон прасето било нечисто животно, тази работа вероятно била неприемлива за един юдей. (Левит 11:7, 8) Но дори и да усещал някакви угризения на съвестта, блудният син трябвало да ги заглуши. Та нали той не можел да очаква, че неговият работодател, местен гражданин, щял да се занимава с чувствата на един изпаднал пришелец. Трагичното състояние на блудния син е подобно на това, което преживяват много от онези, които напускат правата пътека на чистото поклонение. Често такива хора се захващат с дейности, които преди това биха смятали за покварени. Например, на 17 години един младеж се разбунтувал срещу християнското си възпитание. „Неморалността и злоупотребата с наркотици заличиха години на библейско обучение“ — признава той. Скоро този млад мъж се оказал в затвора за въоръжен грабеж и убийство. Макар че по–късно се възстановил духовно, той трябвало да плати жестока цена, за да се „наслаждава за кратко време на греха“! — Сравни Евреи 11:24–26.

11. Как било усложнено още повече положението на блудния син, и как някои хора днес са установили, че примамките на света са „празна измама“?

¹¹ Състоянието на блудния син се усложнявало и от това, че ‘никой не му давал’ нищо. Къде били неговите новонамерени приятели? Като останал без пукната пара, той бил „мразен“ от тях. (Притчи 14:20) Подобно на това, мнозина, които днес се отстраняват от вярата, откриват, че примамките и възгледите на този свят са само „празна измама“. (Колосяни 2:8) „Изживях много болка и мъка без ръководството на Йехова — казва една млада жена, която за известно време била напуснала божията организация. — Опитвах се да пасна на света, но тъй като не бях наистина като другите, те ме отхвърлиха. Чувствувах се като изгубено дете и имах нужда от баща, който да ме ръководи. Тогава разбрах, че имам нужда от Йехова. Никога повече не пожелах да живея независимо от него.“ Блудният син от притчата на Исус осъзнал същото нещо.

Блудният син се опомня

12, 13. Какви фактори са помогнали на някои хора днес да се опомнят? (Виж блока.)

¹² „А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и дойде при баща си.“ — Лука 15:17–20.

¹³ Блудният син ‘дошъл на себе си’. Известно време той бил затънал в търсене на удоволствия, сякаш живеел в един свят на блянове. Но ето, той осъзнал напълно своето истинско духовно състояние. Да, макар че този млад мъж бил паднал в грях, за него все още имало надежда. В него можело да се намери нещо добро. (Притчи 24:16; сравни 2 Летописи 19:2, 3.) А тези, които напускат божието стадо днес? Дали би било разумно да се смята, че всички те са безнадеждни, че във всеки един случай бунтовното им поведение показва, че са съгрешили против божия свети дух? (Матей 12:31, 32) Не непременно. Някои от тях се измъчват от непокорното си поведение и след време мнозина се опомнят. „Никога, нито един ден не забравих Йехова — казва една сестра за времето, когато била далеч от божията организация. — Винаги се молех по някакъв начин един ден той да ме приеме обратно в истината.“ — Псалм 119:176.

14. Какво решение взел блудният син, и как при това той проявил смирение?

¹⁴ Но какво могат да направят онези, които са се отклонили? В притчата на Исус блудният син решил да пътува обратно до дома си и да помоли баща си за прошка. „Направи ме като един от наемниците си“ — решил да каже блудният син. Наемникът бил наеман на работа за един ден и на другия ден можел да бъде освободен. Това било дори по–ниско положение отколкото положението на един роб, който в известен смисъл бил като член на семейството. Така че блудният син дори не помислял да помоли да бъде приет отново като син. Той бил готов да приеме най–ниското положение, за да показва своята възстановена лоялност към баща си ежедневно. Но го очаквала изненада.

Сърдечен прием

15–17. (а) Как реагирал бащата, като видял сина си? (б) Какво показват дрехата, пръстенът и сандалите, които бащата дал на сина си? (в) Какво показва това, че бащата наредил да се направи угощение?

¹⁵ „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най–хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.“ — Лука 15:20–24.

¹⁶ Всеки любещ родител копнее за духовното възстановяване на детето си. Затова можем да си представим как бащата на блудния син всеки ден се взирал към пътеката пред своята къща, изпълнен с искрена надежда, че синът му ще се върне. И ето — той го вижда да идва по пътеката! Несъмнено външният вид на младежа е променен. Но въпреки това бащата го разпознава, ‘когато е още далеч’. Той вижда нещо повече от изпокъсаните дрехи и съкрушения дух; той вижда своя син, и тича да го посрещне!

¹⁷ Когато стига до сина си, бащата го прегръща и нежно го целува. След това нарежда на робите си да донесат на сина му дреха, пръстен и сандали. Това не била обикновена дреха, а „най–хубавата премяна“ — вероятно богато украсена с бродерии одежда, дар за почетен гост. Тъй като обикновено у робите не се виждали пръстен и сандали, бащата ясно показвал, че синът му е посрещнат като пълноправен член на семейството. Но бащата направил и нещо повече. Той наредил да се приготви угощение, с което да отпразнуват завръщането на сина му. Явно този човек не прощавал на сина си неохотно или просто защото завръщането на сина му го принуждавало да прости; той искал да даде прошка. Това го радвало.

18, 19. (а) На какво ни учи за Йехова притчата за блудния син? (б) Как Йехова „чака“ завръщането на грешниците, както личи от отношенията му с Юда и Йерусалим?

¹⁸ На какво ни учи дотук притчата за блудния син относно Бога, на когото имаме привилегията да се покланяме? Първо, че Йехова е „милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост и истина“. (Изход 34:6, NW) Наистина, милостта е забележително качество на Бога. Тя е неговата нормална реакция спрямо онези, които са в нужда. След това притчата на Исус ни учи, че Йехова е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) Той, образно казано, е нащрек и зорко бди, за да забележи всяка промяна в сърцата на грешните хора, която би му дала основание да прояви милост. — 2 Летописи 12:12; 16:9.

¹⁹ Например, да вземем отношенията на Бога с Израил. Пророк Исаия бил вдъхновен от Йехова да каже за Юда и Йерусалим, че ‘от стъпалото на ногата дори до главата няма здраво място’. Но той казал също, че „Йехова ще чака, за да ви покаже благоволение, и затова ще стане, за да прояви милост спрямо вас“. (Исаия 1:5, 6; 30:18, NW; 55:7; Езекиил 33:11) Като бащата от притчата на Исус, и Йехова образно казано ‘се взира към пътеката’. Той със силно желание очаква връщането на всеки, който е напуснал дома му. Нима не трябва да очакваме именно това от един любещ баща? — Псалм 103:13.

20, 21. (а) Как много хора днес биват привлечени от божията милост? (б) Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

²⁰ Всяка година милостта на Йехова подбужда мнозина да дойдат на себе си и да се върнат към истинското поклонение. Каква радост донася това на техните близки! Например, този баща християнин, споменат в началото. За щастие, дъщеря му се възстановила духовно и днес служи като целодневна проповедничка. „Щастието ми е толкова голямо, колкото е възможно да бъде в тази система на нещата — казва той. — Моите сълзи от мъка се смениха със сълзи от радост.“ Несъмнено и Йехова се радва също! — Притчи 27:11.

²¹ Но притчата за блудния син съдържа още нещо. Исус продължил разказа си, за да може да противопостави милостта на Йехова със закостенялата, осъждаща позиция, разпространена сред книжниците и фарисеите. Как направил той това и какво означава то за нас ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележка под линия]

За преговор

◻ Как нагласата на Исус спрямо милостта се различавала от тази на фарисеите?

◻ Кой днес прилича на блудния син, и как?

◻ Какви обстоятелства накарали блудния син да дойде на себе си?

◻ Как бащата проявил милост спрямо разкайващия се син?

[Блок на страница 11]

ТЕ ДОЙДОХА НА СЕБЕ СИ

Какво е помогнало на някои, които някога са били изгонени от християнския сбор, да дойдат на себе си? Следващите изказвания хвърлят светлина върху въпроса.

„В сърцето си все още знаех къде е истината. Годините на изучаване на Библията и посещаване на християнските събрания ми бяха оказали силно въздействие. Как можех да продължавам да съм обърнала гръб на Йехова? Той не ме беше изоставил; аз го бях изоставила. Накрая признах колко съм грешала и колко упорита съм била, и че Словото на Йехова беше вярно през цялото това време — ‘ще пожънеш каквото посееш’.“ — К. У.

„Момиченцето ми започна да говори и това ме развълнува много, тъй като исках да уча детето си на това кой е Йехова и как да се моли към него. Не можех да спя и късно една вечер отидох с колата си в парка и плаках дълго. Плаках и се молих на Йехова за пръв път от много време. Единственото нещо, което знаех, е, че имам нужда Йехова отново да бъде в живота ми, и се надявах, че той може да ми прости.“ — Дж. Х.

„Когато се заговаряше за религия, винаги казвах на хората, че ако трябва да избера религията, която поучава истината, ще бъда Свидетелка на Йехова. След това обяснявах, че по⁠–​рано бях Свидетелка, но не успях да живея както трябва, затова напуснах. Като съзнавах това, често се чувствувах виновна и нещастна. Накрая при­знах: ‘Намирам се в беда, трябва да направя коренни промени.’ “ — К. Н.

„Преди тридесет и пет години съпругът ми и аз бяхме изключени. После, през 1991 г., изживяхме приятната изненада да бъдем посетени от двама старейшини, които ни осведомиха за възможността да се върнем при Йехова. Шест месеца по⁠–​късно с изключителна радост изпитахме възстановяването. Съпругът ми е на 79 години, аз — на 63.“ — К. А.