15–17. (а) Как реагирал бащата, като видял сина си? (б) Какво показват дрехата, пръстенът и сандалите, които бащата дал на сина си? (в) Какво показва това, че бащата наредил да се направи угощение?

¹⁵ „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най–хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.“ — Лука 15:20–24.

¹⁷ Когато стига до сина си, бащата го прегръща и нежно го целува. След това нарежда на робите си да донесат на сина му дреха, пръстен и сандали. Това не била обикновена дреха, а „най–хубавата премяна“ — вероятно богато украсена с бродерии одежда, дар за почетен гост. Тъй като обикновено у робите не се виждали пръстен и сандали, бащата ясно показвал, че синът му е посрещнат като пълноправен член на семейството. Но бащата направил и нещо повече. Той наредил да се приготви угощение, с което да отпразнуват завръщането на сина му. Явно този човек не прощавал на сина си неохотно или просто защото завръщането на сина му го принуждавало да прости; той искал да даде прошка. Това го радвало.